Макар да не съществува в пантеона на светците, „Света Куртулещица“ живее в едно българско село. По този начин жителите на Паталеница наричат църквата си, която иначе си име и покровител – свети Димитър. Храмът е паметник на културата от национално значение и е една от малкото добре запазени кръстокуполни църкви у нас. Надпис върху мраморна плоча разкрива, че е построена преди повече от 10 века, а местните хора знаят, че храмът никога не е разрушаван.

 

От този факт идва и неофициалното име на святото място – „Света Куртулещица”. Куртулисам е диалектна дума с няколко значения – кротва се, успокоявам се, отървавам се, избавям

се, умирам. Църквата „Свети Димитър” в село Паталеница се избавя от разрушение по време на турското робство, което си е цяло чудо. Историята за това куртулисване вече има легендарен характер. Началото на чудната история е в началото на робството, когато селяните спасили своя храм, като го заровили целия в земята. Има обаче и предположения, че църквата е осквернена от поробителите, защото очите на светците от най-ниските места по стените са избодени, докато на тези на по-високите места образите са недокоснати.

Църквата е открита случайно през 1847 г., след като буря събаря голямо дърво. Под него зейва голяма дупка. Разбира се, има и варианти на историята – че овчар случайно пропаднал в дупка до дървото, докато търсел заблудената си овца. Викал за помощ и като дошли да го спасяват, селяните установили, че дупката е вътрешност на храм. Започнали да копаят и правели това цели 22 години. Копаели тайно, защото още било време на робство. Местният чорбаджия бил нещо като председател на инициативния комитет за изравяне на заритата църква. Работели по светото дело млади и стари, мъже и жени, с изключение на децата и старците. На големи празници селското хоро стигало до църквата и се извивало около нея.

Така едни починали, други се родили и старият храм най-сетне бил изкопан.

Нарекли го на свети Димитър, въпреки че по-късно станало ясно, че близо до него имало още по-стара църква на свети Панталеймон. Местните смятат, че именно от този светец идва името на Паталеница, затова и съборът на селото е в Деня на свети Панталеймон – 28 юли.

 

Докато копаели, в зарития храм открили мраморна плоча с надпис: „Направи се от Григорий, протосватарий и дукс на Пловдив Куркуа 1090 г.”. Има предположения, че „Куртулещица” идва точно от това „Куркуа”. Но щом храмът излязъл изпод земята, хората започнали да го наричат „Света Куртулещица" – избавена, спасена от вековната тежест на затворничеството под земята църква. Проф. Атанас Божков поставя „Света Куртулещица" „Свети Димитър” в Паталеница редом с Боянската църква заради „живите, енергични, деятелни лица на светците, на тревогата в погледа им, на добродушния израз на очите им или на гнева им”. Цели четири пласта със стенописи има в църквата и немалко от тях са съсипани по разни причини. Но и тези, които са останали, са изключителен образец на църковна живопис. Малко след пълното разкриване на затрупаната църква тя е разширена. Това става през 1870 г., за да побере храмът всички вярващи.

 

В Паталеница до днес се забавляват със своя местен виц, родил се сред възкръсването на „Света Куртулещица“. Той разказва как селяните се предупреждавали шеговито да не правят през пролетта много дълбока оран по нивите, защото като нищо може да изскочи я църква, я римско имане и заради това да им вземат земята.

Основанията за тези шеги са съвсем реални – около Паталеница личат останките на още 7 църкви, най големият храм в селото е „Успение Богородично”, а на километър от селото се въргалят камъните на римската крепост Баткунион.

Пространството около нея е многократно преравяно от иманяри в търсене на стари съкровища.

 

Крепостта Баткунион, от която днес са останали основите на две концентрични оградни стени, е защитавала най-големия средновековен град в Пазарджишко – Баткун. Времето отдавна е заличило величието на това селище, което в древните византийски хроники е наричано блестящ и богат град. Днес не съществува и селото Баткун, обединено преди около половин век с Паталеница. Спомен за него е само Баткунският манастир.

Източник: Уикенд