Спасение край метростанциите потърсиха десетки бродяги в ледените януарски дни, когато температурите паднаха под минус 7-8 градуса. Изпадналите зад борда търсят шанс за оцеляване и място, на което да подремнат поне час-два, преди да започнат отново живота си на клошари. Омотани с вехти шалове, кърпени балтони, в компанията на торби с отпадъци, кучета, бира и алкохол от всякакво естество, дори чист спирт, са обичайна гледка в подлезите, щом времето застудее.

 

Препатилите споделят, че столичани вече не гледат на тях с лошо око, дори напротив – носят им храна, оставят им пари за хляб, подаряват им якета, обувки, които не носят… Очевидна е промяната в съзнанието на българина, който допреди няколко години не пропускал възможността да излее агресията си срещу живеещите на улицата.

 

Припомняме, че преди години бродяга на име Пламен бе залят с няколко кофи студена вода посред зима от управител на ресторант, заради това, че обичал да посяда до шахта край заведението, от която излизала пара и както сами се досещате – се топлел. Собствениците на заведението не останали въодушевени от присъствието му и търсели начин да го разкарат. След това клошарят се разболял, няколко дни обикалял кашлящ и болнав, след което не се появил повече. Мълвата носи, че е издъхнал…

 

След пандемията обаче се забелязва промяна у хората и от доста време не се е чувало да пребиват бездомници с боксове, а преди това беше почти ежедневие.

 

Преди време имало мъж на около 50 години от столичния квартал „Младост“, когото наричали Бойчо Чебурашка, защото бил многокосмат и с уши, стърчащи перпиндикулярно на главата му, с което много наподобявал популярния от близкото минало анимационен герой. Макар да минавал за мъжкар, носел дамска кожена чанта, в която побирал всевъзможни джунджурии – червила, пинсети, ножички за нокти, лакове, лакочистители... Дори бил нещо като тартор на част от бездомниците. С него се влачела и дъщеря му Мари, която пускал на разни мъже за по 5-10 лева. Когато някой откажел интимна близост с нея, го наричал „пед*раст“, а лягащите си с нея наричал „моите спонсори“ и хвалел като херкулеси. Прибирал парсата и по някое време я обръщал на алкохол, а секс се правел навсякъде.

 

Влачел картони, които опъвал до някой храст и се започвало. Докато „спонсорите“ му правели секс с дъщеря му, той ги вардел. Отнякъде изнамерил изоставена инвалидна количка, която ползвал за стол. Бил толкоз нахален, деградирал и брутален, че направил дупка в средата, за да не му се налага да става и да ходи до тоалетната.

 

Дъщеря му нямала 18 години, не ходела на училище, но изучила всички тънкости на любовта от улицата. Приличала на бидон за зеле в тялото, а в лицето – на медуза Горгона, но въпреки това умеела да предизвиква мъжкото внимание. Така хвърляла погледи, че чак ги пронизвала с любов. Била се сдобила с няколко чифта очила с фалшив диоптър и ги носела с такава гордост, че задминавала всички пауни в България. Ползвала и други фетиши, намерени от боклукчийските кофи.

 

Чебурашка пък много се гордеел с щерка си, тъй като му носела сигурни доходи. Отделно пък той заработвал от просия.

Майката на момичето ги изоставила, залюбила се с някакъв шивач, когото приютила в апартамента и там място за безделници като Бойчо и щерка им, нямало. Така се озовали на улицата, но за близо месец успели да се ориентират в оцеляването под открито небе и да намерят ниша, за да не стоят гладни.

 

Въпреки всичко този Бойчо бил голям гадняр и правел мръсни номера на останалите бездомници. Дългогодишният скитник Симеон Василев, който си има покровители, твърди, че дъщеря му се омъжила някъде в Пернишко. Покровителството им се изразявало в това да го пускат веднъж месечно в банята си, за да може да се изкъпе с топла вода и да му дадат някой лев, както и да го нахранят с остатъците от вечерята, която стопанката събирала редовно в стъклени буркани. Бил доволен, защото други клошари и това нямали.

 

Преобладаващата част от скитниците в София са мъже. Всеки изхвърлен зад борда по различна причина. Едно време се събирали в крайни квартали на столицата, защото там можело да си палят огън от автомобилни гуми. Никой не им прочел, нито им се карал, че замърсяват природата. Покрай огъня стоели цяла нощ. Разказвали си истории и било весело.

 

С годините се преселили в центъра по няколко причини. Първо – контейнерите били по-пълни с хранителни отпадъци. Второ – метрото, Централната гара и Централната ЖП гара били отлично място за топла нощувка. Трето – гражданите вече не ги закачали, а проявявали състрадание. Всичко излишно било поставяно в пликове, пластмасови кутии, бутилки и носено до местата, където било знайно, че се събират бродяги.

 

„Нас студът не ни плаши. Нито вирусите, защото сме природно имунизирани. Важното е да имаме спокойствие, място, където да положим глава и да знаем, че няма да дойдат скинари да ни наритат. В метрото не ни закачат. Почваме да се събираме малко след 17 часа. Пием кафе, бира, говорим си. Често хората могат да видят, че спим един до друг, но това е, за да се топлим. С нас има и кучета. Животните са добри. Не са изяли никого и едва ли ще го направят, защото имат нашия мек характер и не мразят хората. Ние не сме агресивни и не нападаме. Ако има нещо за ядене, има. Ако няма, здраве да е. Животът си тече.

 

Има клошари, които получават пенсия по карта, но предпочитат да живеят на улицата, отколкото да се върнат при семействата си. Толкова са се отчуждили, че вече няма какво да си кажат с родата.

 

Много сме доволни, че обществото ни се развива на посока към Европа. Там всяка столица си

има райони, които се обитават от хора без покрив над главите си. Вероятно и в София ще стане така някой ден. Не ме разбирайте погрешно. Нашият избор е да живеем на улицата. Другото не ни устройва. А донякъде е по-добре човек да не носи отговорност за семейство, за деца, къща, кола, гаражи. Така се чувстваме волни като птиците, освободени от данъчни тегоби, от обяснения, привързаности…

 

Каквото Бог ни подхвърли в кофите, това е. Господ превърна българите в по-добри хора. Дават ни и храна, и дрехи, и обувки. Подават с усмивка на лице, което говори, че вървим в правилната посока, че нещо хубаво ще ни се случи”, обяснява ситуацията бродягата Стоил, който твърди, че не се интересува от пика на новите вируси, защото него такива неща не го ловели. Мъжът е силно набожен, от време на време посещавал евангелистка църква във „Филиповци”, където получавал не само храна, но и важни напътствия за това, как да бъдем добри в живота, за да бъдем благословени, когато се пренесем при Твореца горе.

Източник: Уикенд