Само след няколко дни 49-то Народно събрание ще посрещне новоизбраните депутати.
Какво ще сътворят за по-доброто бъдеще на нацията и каква следа ще оставят в историята, само времето ще покаже.
Ако се съди по твърде честото ходене на избирателите до урните, парламентаризмът ни е в криза. Сякаш открай време парламентарната заседателна зала е абонирана за конфликти и противопоставяне, даже за побоища, вместо за градивни спорове и уважение към противоположното мнение.
Според преданията лошата енергия, тегнеща над Народното събрание се дължи на факта, че сградата е построена върху турско гробище, а под нея минават тайни тунели. Не съществуват обаче убедителни данни, които да потвърдят тази информация.
Историкът проф. Андрей Пантев е категоричен, че тези мистификации тръгват от хора, които нямат с какво друго да впечатлят останалите.
Иначе сградата с надпис „Съединението прави силата“ е една от първите обществени постройки, издигнати след Освобождението. Тя е дело на арх. Константин Йованович – австриец с български корени. Решението за построяването й е взето на 4 февруари 1884 г. от кабинета на премиера Петко Каравелов. Идеята била сградата да може да се използва за обществени развлечения като концерти, театри и др.
Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а сградата е тържествено осветена на 25 ноември същата година. На церемонията митрополит Климент произнася реч за значението на това „свято място“, където ще се решават съдбините на българския народ.
Първото заседание на Народното събрание в тази сграда е проведено през 1885 г.
Източник: Уикенд
Коментирай