Напоследък столичният градски транспорт се е напълнил със странни типове, жалват се пътуващите. Причина за това е, че ниските температури са вкарали на топло стотици несретници, които се държат меко казано неадекватно и притесняват гражданите. Сблъсъците са се превърнали в ежедневие, а неприятните емоции дебнат в почти всяка мотриса.

Градският транспорт в столицата се напълни със странни типове в последните седмици. Студът вкара на топло стотици несретници, които се държат, меко казано притесняват гражданите. Сблъсъците са ежедневие, неприятни емоции ни дебнат в почти всяка мотриса.

Класика в жанра е трамвай №20, който всекидневно движи по маршрута от депо „Искър“ до метростанция „Опълченска“, пресичайки идеалния център на София. В него могат да се видят всякакви екземпляри – изкривени физиономии, некъпани със седмици чичовци, наркомани, румънски цигани с акордеони и гласовити български роми, които по традиция се движат на тумби и гледат на бой.

По стара традиция превозното средство се ползва зимно време като място за седене на топло. Хората предпочитат да се возят, защото парното там е „на макс“. Контролата рядко се занимава с тях. Така че и да нямат билети, се возят толкова, колкото душата им иска. Глоби не им се налагат. Служителите не ги свалят на спирките, защото човещината изисква да бъдем добри. Да, ама не! У нас толерантността тотално се е изродила и милосърдието, проявено към неправилните хора вреди открито на всички.

„Трамвай №20 е емблематичен за столицата. Всички знаят, че там се возят предимно чудаци. Един пее, друг танцува, трети реже с ножче кожата на седалките, четвърти яде баничка с боза и звучно се оригва, пети си шие копчето на балтона, защото вкъщи няма време за това.

Върхът на сладоледа беше възрастна дама на около 70. Жената си говореше сама, но твърде на висок глас. Обясняваше, че някой задника си не можел да измие, но искал да я командори, това нямало да му се получи. Госпожата стана от седалката, бръкна под полата си и извади памперс за възрастни. Изстиска го, остави го на седалката и слезе на Халите... Излишно е да казвам, че в трамвая има и деца, за които подобно поведение е странно. И плашещо дори.

Друг господин си изрязваше ноктите на ръцете. Чувствах се като в зверилник и започнах да се вглеждам в лицата на другите пътници. Исках да намеря поне една нормална физиономия на човек с усмивка. Е, нямаше такава. Всички кисели, навъсени, окъсани, с мръсни обувки не втора, а вероятно десета употреба. От якетата вони на манджи с лук и на цигари. В ръцете обаче по две торби с покупки.
Пазарува се все едно утре светът ще свърши, ще затворят магазините и хората ще умрат от глад.

Ватманът наби рязко спирачка. Една възрастна жена се търколи на пода. Две момчета се опитаха да я вдигнат, но не можаха – определено беше над сто кила. Притече се на помощ някакъв мъж. Изправиха я и пожелаха да я придружат до стол, да седне и да се настани, защото влачеше торби. Разкрещя се и каза, че иска да лежи на пода. После пожела да й дадат джиесем, че да се обадила на приятелка. Мъжете я изоставиха. Бабата ревна и започна да кълне зловещо...

Докато се чудя кога и как станахме толкова мърляви и изтрещели, към мен се приближи леко неадекватен мъж. „Госпожо, ще ме уважите ли с една цигара?“. Казвам му дръпнато, че нито с една, нито с две ще го уважа, и го пратих да си търси работа. Отговори ми, че работата него го търсела, но той не я уважавал“, споделя Искра Петрова, редовна ползвателка на столичния транспорт.

Според нея е крайно време да се сложи ред в безредието и София да заприлича на истинска европейска столица, не да се води такава само по дела и документи. Уви, у нас всеки гамен може да се качи въоръжен в тролея или метрото. Случвало се дори деца да се разхождат с ножове и пистолети в джобовете. Да ги проверява, никой няма право! Официално употребата на алкохол в транспортните средства е забранена, но масово се нарушава. Още в 10-11 сутринта се забелязват махмурлии, които с кенче бира под ръка се кандилкат по седалките. Храненето също е забранено. Но, разбира. се, и това правило се нарушава. Всеки може да дъвче каквото си иска, да рони трохи, да бърше мазни пръсти по стъклата, да си завира боклука между седалките и т.н. Наказани, естествено, няма.

„Понякога пътувам сякаш не сред хора, а сред зверове. Веднъж наблюдавах тийнейджъри, които си биеха шамари. Играеха на някаква странна игра. Един задава въпрос на друг и ако другият отговори неправилно, получава шамар. Шантава работа, шантаво време за живеене.

Просията в градския транспорт не е отживелица. Молещите за милостиня винаги искат левчета. Ако им предложиш храна, те подминават. Просякините с невръстни деца обикалят по автобусите. Като им кажеш, че ще ги докладваш в Агенцията за закрила на детето, бързат да отговарят, че не просят, просто в момента са го закъсали и затова влачат хлапето със себе си.

Една такава я засичам редовно в трамвая. Качва се в квартал „Дружба“. Настанява се, вдига пуловера и дава на малкото да суче. Явно поведението й минава за приемливо, защото никой не й прави забележка. Кърмачката слиза в центъра, отива на един от входовете на метростанция „Сердика“, сяда на стълбите и започва с хленченето за пари.

Не зная защо на българите им е внушено, че трябва на всяка цена да се помага на бедните. И че сиромасите задължително трябва да получават помощи. Време е да променим мисленето си. Може би човек няма достатъчно пари в джоба си, защото е мързелив! А щом като е мързелив, трябва ли да слагаме готов хляб на масата му?

Други пътници се преструват на луди и това им отърва, защото не плащат глоби. Има и такива, които контролата въобще не закача, защото са от специален етнос.

В идиотиите се включиха и новодошлите рускоговорящи. В метростанциите редовно могат да се видят момчета и момичета, които носят картонени кутии на гърдите си и събират пари за лечението на някакъв Алексей. Едва говорят български, но поднасят кутии в лицата на пътниците. Докога ще продължава този терор над редовните граждани?! И докога София ще бъде най-дрипавата столица в Европа? Едно е сигурно: градският транспорт не е безопасно място и ако не се вземат мерки, ще се случи голяма беля“, разказва притеснената столичанка Невена Анчева, която не може да се примири с агресията, „извираща“ навсякъде покрай нас.
Източник: Уикенд