Колкото и да е изненадващо, древни писмени източници съдържат свидетелства за необясними мащабни катаклизми, станали през VI век след Христа. Оказва се, че по онова време човечеството трудно е оцеляло заради липса на слънце. Картината е описана от немски монаси по следния начин: „Слънцето даде на всички ни знак, който никой не беше виждал преди. Изгасна за дълги 15 месеца. Вместо зора светлината само леко освети Земята за няколко минути. Светлината на Слънцето беше стотици пъти по-слаба от тази на Луната. В началото ние бяхме много щастливи от този знак. Но в един момент просто спряхме да вярваме, че нашето светило ще се върне”.
Слънчевият апокалипсис се случва през 535-536 година. Хронистът Йоан от Ефес в своите писания също описва „заминаването на Слънцето от небето“. Според него това се в случило точно по средата на деня: „Небето беше покрито с черен мрак. Този воал не позволяваше нито на Слънцето, нито на звездите, нито на Луната да се появят на небето“. Поради тези събития светът е изправен пред ужасен глад
Късноантичният учен Прокопий твърди, че по това време всички птици отлитат и всички животни бягат от горите. Никой не знае къде се крият.
В реките и езерата няма риба. Жътвата почернява и не дава нито едно зърно. Няма плодове, нито зеленчуци. Изсъхват дори корените на дърветата. „Хората започнаха да ядат земя в очакване на Слънцето. Телата им бяха покрити с рани, а очите им с язви. При лекарите имаше опашки от хора, но беше изключително трудно да се работи на тъмно“.
Епископът на Митлена Захарий посочва точната дата на тези катастрофални събития: „На 24 март Слънцето изчезна точно по средата на деня и се върна на 24 юни следващата година. Снегът пристигна в нашия регион в началото на септември и се задържа до май. Студовете бяха невероятни. Много хора умряха от студа, но повече от човешките злодеяния“.
Китайски и японски писмени източници също отбелязват катастрофален катаклизъм: „След мрака дойде безпрецедентна суша. Реките и езерата пресъхнаха. Хората умираха от жажда и невиждани болести. За да оцелеят децата изядоха бащите си, а бащите изядоха жените си. В провинция Сиан загинаха повече от 80% от населението. Те бяха изгорени, за да се стоплят и да оцелеят през зимата последвала сушата“.
Подобни доказателства са запазени не само в писмени източници, но и в словесни митове и традиции на народите по света. Така за Слънцето, угаснало преди 1500 години, се говори в легендите на жителите На Австралия, Южна Америка, Африка, Азия и арабските страни.
Целият свят става свидетел на това бедствие.
Днес най-важният въпрос е каква е причината за описания катаклизъм. Съвременните климатолози смятат, че голям метеорит е ударил Земята през VI век след Христа. Паднал е в морето или океана, което е причинило разместването на тектоничните плочи и е събудило сериозни земетресения и вулканични изригвания. Вярно е, че тази история има слабо място – учените не са открили доказателства за масово изхвърляне на лава в близост до най-големите вулкани в този момент. Освен това, ако такова тяло падне във водата, ще започне ужасяващо цунами, но няма информация за огромни вълни.
Други учени смятат, че е виновно изригването на Кракатау. Кракатау е вулканичен остров. Формира. се преди един милион години на запад от остров Ява, Индонезия. Многобройните изригвания разрушават върха му, а наоколо изникват нови вулканични конуси и образуват остров Кракатау. Може би изригването през VI век е било с такава сила, която може би е била достатъчна, за да успеят димът и пепелта да затъмнят небето на голямо разстояние. Но това също не обяснява грандиозния мащаб на 15-меоечното слънчево затъмнение. Факт е, че то едновременно е наблюдавано на всички континенти. Към несъответствието се прибавя и това, че изригването на Кракатау е датирано към V в. а не през VI в.
Така съвременната наука по климата все още не е в състояние да разбере категорично причините за древния катаклизъм. Това поражда множество противоречия и невероятни предположения, сред които дори извънземна намеса.
Източник: Уикенд
Коментирай