След като в първата част на това разследване разкрихме осеяното с “кръв и скелети в гардероба” минало на Рамадан Аталай и как под името Ради Борисов Михайлов той е съдействал на мракобесната Държавна сигурност да отнеме не само имената, но също домовете и парите на българските турци, днес идва ред на не по-малко ужасяващите му дерибейства като депутат от Делиормана. Поне докато местните хора тихомълком не го прокуждат от там.

 

Докато пишем тези редове, с нас се свърза един от авторите на писмото за да ни уведоми, че буквално часове след публикацията, няколко семейства от Цар Калоян и Самуил са били посетени от група лица с въпроса те ли топят Аталай по медиите. Как и по какви критерии въпросните хора са нарочени, отговор дължи героят на този разказ. Явно при него важи мутренската максима, че “Като те бият, ти най-добре си знаеш защо те бият” и бърза да замете следите си. Но да се върнем към фактологията от сигнала, получен на редакционната ни поща.

Авторите му прескачат близо десетилетие след промените за да стигнат до заветната 2001 г., когато Царят идва в България да оглави правителството на НДСВ с рекордно доверие, а партньор в управлението става Движението за права и свободи. Този не толкова далечен период от най-новата ни история е повратен за хората от смесените региони и за малцинствата като цяло, защото техните представители не само влизат във властта, но и получават ресори, отговарящи за изконния им поминък - земеделие, строителство, пътища. Лека полека турски имена се прокрадват и в службите за сигурност, макар твърде плахо и поединично. За това пък в сектори като вероизповедания, защита от дискриминация и принадлежност към ДС някак естествено се приобщават хората от етносите.

 

По същото време в редиците на ДПС растат подготвени, високо образовани хора, тесни специалисти, готови да поемат отговорността на съвместното управление с жълтата партия.

Още не вкусили радостта, че най-сетне хора с турски имена ще могат да станат част от държавния апарат, пред актива на Движението в Делиормана се спуска нова “бариера” - мераклиите за постове в областните и общински структури на бюджетна издръжка щели се одобряват лично от депутата Рамадан Аталай и тесния му кръг верноподаници в Разград, Силистра, Шумен и Търговище. Тежест в селекцията пък щял да има не образователния ценз, нито упоритата организационна работа по структурите в изборно време, най-малко опитът или подготовката. Не - критерий за благонадеждност били личните симпатии на Аталай, който пък от твърде много ангажименти в София пък все не сварвал да научи имената на местните депесари. Било ли е възможно все пак човек извън персоналния му кръжец да се вреди за младши експерт в местния клон на ДФЗ, например или да речем за началник на горското? Ортаците му в разградско били намерили колая - срещу дребна сума, предадена на някой от локалните дерибеи на Аталай, въпросът се решавал. Поне така твърдят подателите на писмото.

 

Разбира се, сумите се давали под благовидния предлог, че са за подпомагане я на партийната работа, я за финансиране на културно-масовата дейност сред малцинствата, не липсвали и откровено ахмашки обяснения, че депутати от ранга на Рамадан имали много представителни масрафи, които отънелият държавен бюджет трудно покривал. А народната работа не питала, трябвали вратовръзки, чепици, кодошат се земляците му.

 

Мизата младо човек от турски или ромски произход да влезе в държавната администрация, тръгвайки от най-ниското стъпало, почвала от 500 лв. при ония нива на инфлация, когато минималната заплата не надвишаваше 100 лв. За висшите длъжности понякога и хилядарка не стигала, кълнат се подателите на сигнала. Пладнешкият обир обаче не спирал хората от малцинствата, които поколения назад в рода си не са имали достъп до държавна работа само заради произхода си. И парите към джоба на Аталай потекли като пълноводна река.

 

Точно тогава, през 2002 г., синът му Ревин Аталай става съдружник във фирмата „Ивкони“ на създателите на транспортния мастодонт в българската реалност „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов и Светлозар Любенов. Към онзи момент баща му Рамадан е депутат в 39-тото Народно събрание, зам.-председател на енергийната комисия и член на транспортната комисия в парламента, а също и вносител на законопроекти, свързани именно с този бранш. Дали и доколко са верни слуховете, че Аталай-старши е реален собственик на превозвача, ще научите в предстоящо разследване.

 

Но нека преди това се върнем на сигнала срещу народния представител. Подателите му твърдят, че навикът да събира пари от бедните си и отрудени избиратели датирал далеч преди 2001 г. Схемата за пръв път била тествана по времето на кабинета “Беров”, когато фалиращите предприятия никнеха като гъби след дъжд, а в следствие на приватизацията вървяха поголовни съкращения в избирателния му регион. В приемната се извивали дълги опашки от уволнени и оставени на пътя хорица, дошли да се жалват, че посред зима са без залък хляб. Някои от тях още тогава под сурдинка споделяли, че за да уреди да ги оставят на работа, депутатът им казвал, че трябвало да късат и от без друго скромните си заплатки за “общото дело”, макар всеки месец те така и така чинно да внасяли членски внос в партията.

 

Кокошкарските уйдурми, за които ние искрено се надяваме да са плод на клеветническа кампания, може би нямаше да звучат така завършено ако не беше мълвата, която до ден днешен се носи в град Разград, за хубава, но омъжена партийна активистка с турско самосъзнание, която се примолила на “патрона” да включи щерка й в програма за обучение в Турция. Речено-сторено, но цената да осигури образование на детето си бил собствения й брак, т.к самозабравилият се политик я принуждавал да задоволява низките му щения всеки път щом той благоволял да отскочи от София до родния си град, одумват го душманите му.

 

Естествено, би било твърде наивно да вярваме, че несметните богатства на Рамадан Аталай са натрупани само с подобни дребни гешефти. Напротив, в следващи материали по темата ще Ви запознаем с тлъстите сделки, осигурили му титлата “един от най-богатите хора в ДПС”. Ще разкажем и за погубените човешки животи и стотиците ранени хора, имали нещастието да пътуват с автобусната фирма на сина му Ревин “Юнион Ивкони”.

Източник: crimesbg.com