Несменяемият депутат от 38-то до сегашното 50-то НС Рамадан Аталай вече е обявен за дерибей от съпартийците си в ДПС. През годините той се е подвизавал с различни имена. Роден е като Рамадан Байрамов Халилов в разградското село Мъдрево. Като работник в „Кремиковци“, където постъпва, за да не ходи войник, по време на срамния възродителен процес става Ради Борисов Михайлов. След промените връща турското си име, но вече не е с фамилия Халилов, а става Аталай.

 

В Държавна сигурност, където се подвизава от 1982 до 1989 г. не топял събратята си турци, Рамадан си е харесал псевдонима Вергил. От съхранените документи, обявени от Комисията по досиетата, става ясно, че е навит да стане агент на ДС лично от тогавашния зам.-началник на РПУ-то в "Кремиковци" – кап. Ангел Стойчев, който по-късно вече е генерал и собственик на прословутия ресторант „Монтерей“, сборен пункт на едноименния професионално-приятелски кръг. В онези години пък шофьор на високопоставения милиционер е самият Румен Гайтански – Вълка, днес мощен бизнесмен. Въобще всичко около Рамадан Аталай преди промените е закодирано по ноти.

От строго секретния рапорт за вербуването му става ясно, че органите на ДС и по-рано са имали вземане-даване за „разрешаване на специфични задачи“ с кремиковския кадър, известен тогава като Халилов, и желаят сътрудничеството им да продължи.

 

Другарят Стойчев, четем в съхранените документи, разсейва съмненията му дали е подходящ за агент на тайните комунистически служби като го убеждава, че трябва да се „придаде регламентиран и принципен характер“ на отношенията му с политическата милиция, още повече, че Рамадан/Ради е „честен и патриотично настроен гражданин“.

 

„Отначало Халилов на даде категоричен отговор като изрази съмнение в собствените си възможности да помага на органите на ДС“, но на секундата му е обяснено, че в ДС са преценили възможностите му и неслучайно са се решили на такъв разговор с него и му гласуват „съответното доверие“

Аталай, който няколко години по-късно става постоянно присъствие на депутатската банка, склонява на аргументираната покана и дори сам избира псевдонима Вергил. От друг съхранен документ се разбира, че е ползван да донася по турска линия за Второ и Шесто управление на ДС. По целесъобразност, пише в запазените книжа, е преценено, че в този момент не е необходимо да се взима декларация на  агента.

 

Когато става ухо на службите, Рамадан Халилов е един най-обикновен началник смяна в металургичния комбинат в „Кремиковци”. След промените обаче се ражда влиятелният политик Рамадан Аталай, който при това неизменно оглавява ключови комисии – за борба с корупцията, по транспорт, по енергетика. И започва да трупа сериозна икономическа мощ.

 

През 2002 г. на бизнес сцената в България изгрява. и звездата на сина му Ревин Аталай. Все пак е някак си неудобно бащата лично да върти далаверите, докато „решава проблемите на отрудените хора от трибуната в парламента. Едва на 21 години синът му Ревин е уреден за съдружник в транспортната компания „Юнион Ивкони”. Малко предистория – нейни създатели са Ивайло Константинов и Светлозар Любенов.

Запознати разказват, че двамата са забелязани като студенти в УНСС от кръгове около ВИС и по-точно от близки на покойния вицепремиер Евгени Бакърджиев. Времената тогава са бурни – силоваците от ВИС и СИК пребиват от бой собствениците на дребните транспортни фирми, лепят на стъклата им застрахователните си стикери.

Автобусите на „Ивкони” обаче стоят над всичко това – те са недосегаеми за новоизлюпените застрахователи, а на колите е изписано единствено логото на транспортната компания.

 

„Ивкони“ се опазва от мутрите, но не и от политици като Рамадан Аталай. Превземането на компанията е въпрос на време. Бивши служители си припомнят, че първо им поискали да са донори на ДПС. След това им казали, че трябва да извадят счетоводните си книжа и ги предоставят на посочени от партията експерти, за да не остане скрит някой лев от очите на политическите покровители. Естествено, на никого от така наречените собственици на компанията тогава и през ум не минава да се оплаква, да си търси правата или да протестира.

При това адвокат на фирмата в онези години е не кой да е, а бившият зам -главен прокурор Камен Ситнилски, днес вече покойник. От „Ивкони просто следват установените корупционни правила.

 

В един момент обаче се оказва, че и счетоводните книжа вече не са достатъчни. Така през 2002 г. във фирмата влиза като съдружник Ревин Аталай, синът на Рамадан Аталай, който по онова време е депутат в 39-ото Народно събрание, зам.-председател на енергийната комисия и член на транспортната комисия. Веднага след този крайно дружелюбен акт от „Ивкони” Аталай-баща става най-активният вносител на законопроекти, свързани с транспорта.

 

Запознати от автобусния превозвач са категорични, че след като Ревин е вписан при тях, председателите на парламентарните комисии по транспорт стават крайно чувствителни към интересите на дружеството. Пак по признанията на кадри от „Ивкони" – Рамадан Аталай има главната заслуга въпреки очевидния конфликт на интереси компанията да получи всички необходими лицензи и буквално да превземе транспортните линии на цялата страна, а също и за Европа и Турция. Този монопол е почти съхранен и досега, въпреки че клиентите негодуват от старите, мръсни и неудобни автобуси, а да припомним и с колко катастрофи и загинали пътници се напълни през годините „портфолиото“ на фирмата.

Не на последно място причината за трагедиите са и преуморените шофьори на „Ивкони“, принуждавани да вземат по няколко смени на денонощие.

 

Само че избухва и един неочакван скандал, който до голяма степен показва на цяла България кой е във фирмата и какви ги върши. Хиляди цигани и турци от Североизточна България поемат с автобусите на „Ивкони“ на гурбет към Северна Европа.

После те разказват пред медиите (най-вече в европейските медии), че им било обещано да станат  берачи на боровинки за по 700-1000 долара в Холандия, Норвегия, Белгия и Швеция. Само че на място разбирали, че са излъгани. Никой не ги очаквал и се наложило да разпънат катуни на улицата. Превозвачът тогава е „Ивкони“, дори някои медии твърдят, че точно тази компания, по-точно хора на Рамадан Аталай, подлъгали клиентите от маргинализираните среди, че ще им се осигури работа в чужбина.

Не е ясно и досега дали се е случило точно така, но пък на цяла България става ясно кои са собствениците на компанията, кой и защо е опънал политически чадър над „Ивкони”, докато властите в онези държави връщат с чартър хората, изсипани на улиците из Северна Европа. Да уточним – самолетните курсове са платени от България!

 

През 2015 г. Ревин Аталай напуска „Ивкони”. На политическата сцена вече се е наложил ГЕРБ и транспортната компанията се присламчва към новите силни на деня. Съдружникът Ивайло Костадинов става депутат от партията на Бойко Борисов и регионален шеф на ГЕРБ в Кюстендилски окръг. Ревин Аталай също намира къде да се закачи. Той се появява като съдружник на строителния предприемач Тодор Бояджиев. Да, това е същият онзи Бояджиев от Димитровград, който е много близък приятел на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, на когото по онова време, казват запознати, продава много изгодно апартаменти в тузарския столичен квартал „Изгрев". Разбира се, те се водят на името на подставено лице, но за съседите не е тайна кой е истинският собственик.

 

Покрай интересите си към строителния бизнес Ревин Аталай се оказва в един момент съдружник и с внука на Тодор Живков – Тодор Славков. Пътищата им се засичат в дружеството „Стройпроект груп” АД. Все пак да не забравяме, че бащата навремето е вербуван от един от доайените на кръга „Монтерей”.

 

Строителният бизнес вкарва обаче Ревин в скандал с бившия хасковски кмет Георги Иванов. Градският управник твърди, че фирми са дарявали по 100 хил. лева за изграждането на луксозен хотелски комплекс край хасковското село Текето. Кметът дори призовава прокуратурата да се заинтригува от това строителство, което обаче – има ли учудени?! – така и не се случва.

 

Веднага да поясним – въпросната сграда, която официално е вдигната за нощувки и молитви, се намира до свещеното за мюсюлманите тюрбе на Отман баба, което е на седем века и е на особена почит сред алевитите.

 

Всяка година там се стичат хиляди хора за поклонение, правят курбани и други свои религиозни ритуали. Комплексът е изграден с дарения на мюсюлмани, както и с техен безплатен труд, но в един момент се оказва, че е станал притежание на депутатския син Ревин Аталай. Самият строеж официално е направен от фирма „Монолит” на тогавашния хасковски депутат Иван Стаматов, който влиза в парламента като земеделец, а после става представител на забравеното вече движение „Напред". Сараят с 12 стаи, 2 апартамента, ресторант и молитвена зала е открит лично от Ахмед Доган през 2007 г. На церемонията той чете дълъг списък от дарители, припомнят си запознати.

 

И накрая какво излиза – само 4 дни, след като обектът е взел Акт 16 през същата тази 2007 г., Ревин Аталай, по онова време вече на 27 години, го купува за 30 хил. лева като представител на фирма „Антора“, която е на разградския бизнесмен Иво Илиев, а той пък е съдружник на Ревин в „Мултистройинвест“ – въобще една преплетена история с прозрачни връзки и цели, които дори не са прикрити.

 

„Антора” слага ръка на 4-5 декара земя, плюс хотела върху нея, който уж бил изграден за нуждите на алевитите. Официалната оценка на всичко това в общинската данъчна служба в Хасково е над 640 хил. лева, тоест в пъти повече от онези 30 хил. лева, платени от депутатския наследник. Като продавачи на имота са посочени общинският съветник от ДПС в Хасково – Сунай Алиев и съпругата му Гюлер. Така вместо молитвен дом и стаи, в които да нощуват поклонници, село Текето се сдобива с хотел на сина на Рамадан Аталай.

 

Днес според Търговския регистър наследникът Ревин е крупен бизнесмен с интереси не само в строителството, но и в модерни сфери като биогорива и зелена енергия. Например фирмата му „Атомтоплопроект" е с предмет на дейност „проектиране, анализи и доставка на оборудване в сферата на ядрената енергетика". Само през 2007 г. компанията печели поръчки за 740 000 лева за проектиране на технологични тапи за блокове 5-и и б-и на АЕЦ „Козлодуй". По това време Рамадан Аталай е председател на енергийната комисия в Народното събрание, което още веднъж показва, че нищо не е случайно.

 

В част от фирмите си днес синът Ревин е съдружник със съпругата си Нора Костадинова, чиято майка Марияна Костадинова също е изкарала два мандата като царска депутатка. Снахата има и десетина свои фирми.

Нора е съдружник в „Грийн Съркъл БИОТЕХ”, като през миналата година тази фирма обяви плановете си да построи инсталация за производство на биотор от пепел при изгарянето на слънчогледови люспи в Полски Тръмбеш. Предвиденият капацитет на инсталацията е до 5 т./ч. при средно 200 – 250 работни дни годишно, което само по себе си е показателно за мащабите.

 

Госпожа Нора е и производителка на зелена енергия. Фирмата й „Райтър” е собственик на две малки водноелектрически централи – „Сини вир” и „Леденик. При това нейните влиятелни родители купуват от НЕК тези мини ВЕЦ-ове. Има си хас семейството да не се уреди, та нали майката на Нора – Марияна Костадинова, е била водачка на царската листа във Велико Търново, а в парламента навремето е заседавала в комисиите по бюджет и финанси и е била зам.-председател на Комисията по икономическа политика. През 2009 г. пък става член на Комисията по финансов надзор.

 

Докато Костадинова кове законите, таткото Огнян набързо развива мощен бизнес, припомнят си запознати с житието-битието на тези новоизлюпени богаташи. При това оправните родители са се погрижили децата им да плащат възможно най-семпли данъци. За да се случи тази врътка, бащата на Нора е регистрирал своя фондация в частна полза „ОМ “ КОСТАДИНОВИ”.

Целите на тази структура са високо благородни – да се подпомогне и осигури издръжката и образованието на семейството и наследниците на учредителя Огнян Йорданов Костадинов, както и управлението на средства за това! Веднага на името на фондацията е прехвърлена фирма „АГРО ОК” ЕООД, която обработва огромни площи земеделски земи в Търновско. Наистина достойни сватове на депутата многомандатник Рамадан Аталай, иначе агент Вергил от Второ и Шесто главно на Държавна сигурност.

 

Впрочем и фамилията Аталай не е минала без неизбежната за криене на богатство офшорка. Фирмата на депутатския наследник „Атанд комерс“ е собственост на „АИАТ интернешънъл холдингс Ел Ел Си”, регистрирана в САЩ. През нея, казват запознати, са минали заменки на гори край Пампорово.

Източник: Уикенд, crimesbg.com