Прикованият в инвалидна количка актьор-легенда Георги Стайков: Тежката болест не ме сломява и си щракам с пръсти!

Навършиха се 35 години от премиерата на култовия филм „Вчера“, в който актьорът Георги Стайков изигра ролята на Ростислав. По онова време той беше студент във ВИТИЗ, а днес наближава 60-те години и е покосен от множествена склероза.

Коварното заболяване го е приковало към инвалидната количка и рядко напуска дома си в Бургас.

След като на 10 август отпразнува 59-ия си рожден ден отбелязва, че се чувства като в края на първото полувреме на мач, като в края на младостта. Допълва, че догодина, когато навърши 60 ще е в средата на земния си път. Дядо му е починал на 94 години и се надява да подобри рекорда му. При все, че на 55 години му открили множествена склероза, Георги Стайков отбелязва, че си щрака с пръсти.

Твърди, че не съжалява, че преди години се върнал от Швеция и посочва, че камъкът си тежи на мястото и където и да се намира човек, в родината е най-хубаво. Преди време бил изправен пред сериозни финансови затруднения заради изплащането на финансовата помощ от държавата, но и с това се справил. След като звъннал няколко телефона и информирал медиите за случващото се, проблемът бил разрешен за 2 дни.

Към днешна дата получава 301 лв. пенсия, а помощта е в размер на 151.50. Дава по 50 лева на сеанс за мануална терапия на краката му. В рамките на седмица му правят четири такива сеанса. В този ред на мисли отбелязва, че ако разчитал само на българската си пенсия и помощта, която получава от държавата, досега да е умрял. Щастлив е, че навремето е работил в чужбина, за да може сега да си позволи поддържащата терапия.

Често се чува по телефона със сина си Алберт, който живее в Швеция. Той е на 16 години и иска да става футболист. В момента го вълнуват други неща и не планира да дойде в България при баща си.

Не крие възмущението си от младите български актьори, които се мислят за звезди, а дори не им се разбира какво говорят, защото не говорят правилен български. Затруднява се да посочи заглавие на качествен български филм след 90-те години и не е изненадан, че съвременното кино страда от липсата на зрители.

Източник: Уикенд