Макар езерата в Пирин да са по-малко познати от тези в Пирин, те са не по-малко красиви.
Смята се, че броят им надхвърля 170, а повечето от тях са пръснати на височина над 2000 метра в северния дял на планината. Носят имената на циркусите, в които се намират и са групирани около тях – Бърдеришки, Валявишки, Василашки, Влахини, Попови, Кременски и т.н. Докосването до красотата им е истинско приключение, което си струва да изживеете.
За много от езерата в царството на бог Перун се носят легенди, създадени още в древността. Това засилва очарованието им, както и любопитството да се докоснеш до висините със сини води и свещени скали. И доказва истината, че преданията са предимно тъжни. Хората от селищата в Пиринско още разказват, че някога до най-дълбокото езеро – Поповото, се ходело като на хаджилък.
До 1942 г. се наричало Папазгьол. На това свещено място на 2234 м. височина до 40-те години на ХХ век са почитани стари култове и са правени курбани в името на бога природа. На източния му бряг е разположена пирамидална скала, която е централният жертвеник от древно тракийско светилище на бесите. На нея все още са запазени скални вдълбавания с форма на човешка стъпка и кръгове.
Вярва се, че това място е свещено. Разкази на възрастни хора сочат, че именно пастирите юруци, които почитали различни култове, идвали край Попово езеро на хаджилък, като колели курбани до каменните плочи.
Други предания разказват за бог Перун и свещеника, който решил да отиде в жилището му и да го прогони. Според селяните той живеел на връх Джано и затова упътили свещеника да върви покрай река Ретиже и така да стигне до голямото езеро в подножието на върха. Когато стигнал до върха, незнаейки кой връх е Джано, свещеникът започнал да се моли и да ръси със светена вода езерото. Виждайки го, бог Перун се разгневил и го хвърлил в езерото. От него изплувала само килимявката му, която се превърнала в малък остров.
Източник: Уикенд
Коментирай