През последните няколко месеца е регистриран бум на обирите с взлом на столични апартаменти. В някои дни се разбиват по близо 100 апартамента в София. Полицията неофициално признава, че на практика няма нито силите, нито пък ресурса да разследва множеството случаи и е вдигнала ръце.

 

Ако забележите младежи с колела, които обикновено се движат по двойки около блока, безцелно мотаещи се по входните врати мъже и жени или просто граждани, които наобикалят кварталните кафета и подпитват за този и онзи в квартала, бъдете внимателни. При всички случаи става въпрос за съгледвачи, събиращи информация за собствениците на необитаеми апартаменти, възрастни хора или младежи, които по цял ден са на работа.

 

Друг номер на бандюгите е да снимат с телефона балкони и прозорци. Ако повече от седмица няма промяна и разместване в щорите или пердетата, а просторът стои неприбран – всеки втори гражданин се превръща в мишена за обир. Нагли, арогантни и цинични, крадците лесно разбиват и най-модерните ключалки с помощта на пасивни съседи, които дори да забележат нещо нередно, предпочитат да мълчат, вместо да алармират за кражба на добре познатия телефон за всякакви беди и природни бедствия – 112.

Понякога обирът започва с упойващ газ, който се вкарва в жилището през ключалката на входната врата. Собствениците биват приспани, а апашите имат достатъчно време, за да преровят гардероби и шкафове. Краде се всичко – от монети в детска спестовна касичка. През перилни препарати до златни бижута и пари в брой, макар че нашенци по-рядко държат спестяванията си под матрака.

 

В столичните квартали „Овча купел", „Люлин“, „Дружба", „Надежда” и „Младост“ според криминалисти всеки ден се извършват поне 50 обира, като понякога цифрата набъбва и до почти 100!

 

Прави впечатление, че вече не са „пощадени" и по-бедничките апартаменти. Краде се като за световно.

 

От Перник, Враца и Пазарджик идвали „гастрольори”, които били снабдени със специални тапи. С тяхна помощ крадците „туширали” видеокамерите и правели връзката със СОТ невъзможна.

 

Пострадалите подавали сигнали до полицията, но разкриваемостта била около нулата. Униформените вдигали рамене и казвали, че в днешно време обирджиите си приличат, защото ходели със суичъри тип „кенгуру“ – шапка, нахлупена почти до очите, и джобове отпред, в които се прикриват разните джунджурийки за „работа“.

 

Хората пропищели и от Airbnb квартиранти, които наемали жилища за по 4-5 дни, достатъчно време да огледат къде какво има. Най-късно месец след напускането им следвало „избушване” на един или няколко апартамента.

 

„Обраха ме в деня, в който взех пенсията си. Обикновено ходим със съседи колективно до пощата, защото така и не се доверихме на дебитните карти и не свикнахме с тях. После напазарувахме хубаво. Прибрахме се.

 

Следобед излязох да се видя с други жени в кафето. Да съм се мотала два часа, не повече. През това време някой влязъл и взел от скришното ми място за пари 900 лева, толкова имах. Събирах за пералня, която исках да подаря на семейството на дъщерята. Съседите казаха, че се е чул шум, но не погледнали да видят какво става. Като видях, че ми липсват парите, едва не припаднах. Не вързах нещата. Обадих се на дъщерята, тя дойде и ми се накара. Едва тогава се сетих, че преди седмица се бях запознала с някаква жена в градинката пред блока. Разхождаше куче. Поговорихме си приятелски. Аз й казах за пералнята, споделих, че чакам пенсията, за да добавя към спестяванията си, които са в шкаф под мивката, под сета с лъжиците и вилиците. Дни по-късно белята ме сполетя. Хем се изпокарах с дъщеря си, хем ще гладувам, защото щерката е сърдита. Не й трябвало пералния, а послушание от мен. Да не съм говорила с непознати, да не съм се обяснявала.

 

Аз съм вдовица от 25 години. Внучката не ми обръща внимание. Дъщерята и зетят са на работа. Общувам с тесен кръг хора, но доста от тях измряха през последните 2 години от коронавируса. Самотна съм, затова допуснах грешката”, проплаква Невена Димитрова, която признава, че и друг път е общувала с непознати, но не е била ограбвана.

 

Други столичани научили със закъснение, че жилището им в столичния квартал „Люлин” е тарашено няколко пъти. Те живеели в „Надежда”, в нов комплекс. Умували да дадат стария апартамент под наем, но сериозни кандидат-наематели все не се намирали. Времето минавало, а прозорците на жилището оставали тъмни, което явно било ясен знак за крадците, че е необитаемо. Семейството нямало идея, кога е станала кражбата на няколко стари гоблена, ценни часовници на около сто години, картини и 2000 долара, които стояли в кутия от прах за пране – ей така, за всеки случай.

 

„Трябваше да минава инспекторът, който отчита студената вода. С мъжа ми отидохме да оберем малко праха, да поизчистим тук-там нещо. Още с излизането от асансьора ахнахме. Входната врата беше леко отворена... Сърцата ни щяха да се пръснат, защото бяхме сигурни, че сме заключили. Влязохме вътре, а то всичко с краката надолу.

 

Книгите от библиотеката – преровени една по една. Дрехите – вън от гардероба. Празните буркани от кухненския шкаф и те се търкалят немили-недраги, карфици, игли, кълба от прежда... Къде каквото е могло е било преровено.

 

Идея си нямаме как са стигнали до праха за пране, но са взели цялата кутия, барабар с парите, които временно бяхме скрили там. Часовниците са събирани от дядо ми. Сред тях имаше три на почти 100 години, един с кукувичка, който като малка обожавах, джобни часовници. Оставихме ги в старото жилище с надеждата, че ще им търсим място, като дойдат наематели.

Ала сега нито наематели, нито часовници. В злобата си крадците са откърти вратата на празния хладилник. Смъкнали са пердетата на пода...

 

Най-интересното е, че никой от съседите ни не можа да каже кога е станала кражбата. Нито са чули, нито са видели някой да влиза или да излиза. Тази апатия на българина направо ме убива. Мислели, че вратата зее, защото ние сме дошли и сме я оставили отворена да се проветрява. Хубаво, ама може ли да се проветрява с дни?!”, диви се пред Румяна Петрова, която признава, че за първи път става жертва на апаши.

 

Сред жертвите на крадците имало и такива, които били обирани в самите входове, докато проверявали за рекламни материали и писма в пощенските кутии. Млад зъболекар направил дентален кабинет в наследствен апартамент от майка си и бащи си в столичния квартал „Подуене”. Пред кабинета му редовно имало чакащи. Дори през зимните месеци. Вместо да ги покани вътре, той държал пациентите на стълбището

 

С първите по-сериозни студове крадците почнали да му звънят на външния звънец и той да им отваря чрез домофона, без да се замисля кой влиза в действителност. Така в жилищната сграда се намъкнали няколко бандитки, които моментално плъзнали по етажите.

Една грабнала  колело, друга – метален цветарник, трета – лопата за ринене на сняг, четвърта следяла някой от живущите да не с разписка и се стараела да осигури коридор на аверките си.

 

Ситуацията се повторила няколко пъти. Ограбените откъм колела родители се видели в чудо, защото били сигурни, че никой от съседите им не пипа. Един ден крадците били разкрити случайно от ранобудна жена, която тръгнала да изхвърля боклука преди 8 ч. сутринта.

 

Чевръстите жени, които тя била виждала и друг път веднага се шмугнали във входа. Вместо да се притесни, тя извадила ключа и ги заключила. След това се обадила на домоуправителката и на полицията. Униформените спипали крадлите, но след кратък устен разпит ги пуснали по живо, по здраво, защото в ръцете си не държели нищо. Освен това бандитките крещели на живущите, че нямат право да ги снимат, нищо, че ги хващат в акция на терен да ровят в празни шкафове и с две пили в джоба на якето на една от госпожиците.

Източник: Уикенд