Изкуствоведката от СССР Ярослава Бубнова, която вече трябва да е пенсионерка, имала намерение да продължи да бъде директор на Националната галери и затова е подала документи за участие в конкурса за нов шеф.
Комисията към Министерството на културата, която разглежда кандидатурите, обаче не е допуснала Бубнова. Това означава, че в близките месеци Националната галерия ще има нов директор с 5-годишен мандат.
Конкурсът беше обявен седмици след като руската посланичка Елеонора Митрофанова отиде на откриване на изложба в „Квадрат 500" и беше изгонена от гости на събитието, а скандалът се пренесе и в Народното събрание. Бубнова беше начело на Националната галерия от 2018 г. – първо като временно изпълняваща длъжността, а от ноември 2019 г. като титуляр след спечелен конкурс. Мандатът и изтече през 2024 г. В навечерието на 8 март тази година в „Квадрат 500" при откриването на изложбата „Герила гърлс: Изкуството да си непослушна" сред гостите е и руската посланичка Митрофанова и част от присъстващите започват да я гонят с възгласи „Тук не е Москва". Клипът беше качен в социалните мрежи. Последва и петиция, инициирана от Станка Желева – художник и дъщеря на президента Желю Желев, както и още над 1000 души, с която се поиска директорката на галерията Ярослава Бубнова да бъде уволнена.
Към директорката бяха отправени и обвинения в безстопанственост, злоупотреби със служебно положение и конфликт на интереси заради факта, че продължава да ръководи и създадения от нея неправителствен Институт за съвременно изкуство, а инициаторите по-късно свалиха обявената от тях подписка срещу Бубнова.
Дни по-късно Бубнова обясни за скандала: „Предполагам, че руският посланик, заедно с другите посланици, е поканен в рамките на нашия мейлинг лист. Абсолютно съм привърженик на свободното изразяване на мнението до момента, в който то прекрачи границата на здравето и живота на други хора“. По повод войната на Русия срещу Украйна Бубнова, която е руска еврейка и е родена в Москва, където е завършила и висше образование, заяви, че е против агресията. Тя обаче настоя, че Митрофанова е дипломат и се ползва под защитата на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и има право да влиза на публични места, когато пожелае.
Общо 7 души подадоха документи за директор на Националната галерия. Трима не са допуснати до конкурса, сред които е и Бубнова. Един от упреците към нея е, че за 45 години, откакто живее в България, не се научи да говори на правилен български и говори със силен руски акцент. А когато си представител на български държавен културен институт, каквато е Националната галерия – най-големият художествен музей в България, проява на лош вкус е да не се постараеш да научиш езика на държавата, в която живееш и работиш над четири десетилетия. Ярослава пристига в България в средата на 80-те, като се жени за българския художник Кирил Прашков.
Двамата са представители на т.нар. нова модернистична вълна артисти в съвременното българско изкуство.
В състезанието за поста на Бубнова остават четири дами.
Надежда Джакова завежда филиала „Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство“ към Националната галерия. Напоследък е тясно свързана с българското участие на Венецианското биенале в ролята си на комисар. През 2019-а тя отново беше кандидат за директор на НХГ, заедно с Филип Зидаров и Яра Бубнова. Светлана Куюмджиева е историк на изкуството, критик и куратор. Дълги години бе артистичен директор на фондация „Пловдив 2019“, преди и след това се е занимавала с различни кураторски проекти.
Тя е доктор по изкуствознание, защитила с тема за формализма в социалистическото изкуство. Проф. Благовеста Иванова – Цоцова е изкуствовед и също като Бубнова е завършила Теория и история на изкуството в Московския държавен университет „М.В. Ломоносов“. От 1983 г. до 2013 г. е заемала различни длъжности в НХГ. Преподава в Архитектурния факултет на Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София.
Имената на Маргарита Доровска, Пламен Петров и Ярослава Бубнова са посочени на сайта на Министерството на културата като недопуснати до конкурса кандидати.
Маргарита Доровска сама сподели, че не в допусната до конкурса, тъй като няма изкуствоведско или художествено образование – условие по регламент,
За Петров и Бубнова формалните причини остават неясни, въпреки че и двамата са изкуствоведи по образование.
Пламен Петров от 3 години е директор на художествената галерия в Казанлък и успя да я възроди и повиши интереса към нея, освен това е сред най-активно следящите процесите в родното изобразително изкуство.
Следващият етап от конкурса е събеседване с кандидатите. Министърът на културата Мариан Бачев коментира: „Високият интерес показва, че кандидатите виждат в този конкурс възможност за истинско състезание на идеи и опит. Вярвам, че съвсем скоро Националната галерия ще има нов достоен и авторитетен директор“.
Националната галерия притежава над 41000 произведения на живописта, скулптурата, графиката, декоративното и съвременното изкуство, най-богатата сбирка от християнско изкуство по българските земи (2V- Х2Х в.), едни от най-добрите постижения на българските майстори от Възраждането до наши дни, образци на европейското изкуство (ХV - ХХ в.) и уникални творби от Азия, Африка и Америка. Галерията обединява Двореца на пл. „Княз Александър I“ №1 и няколко филиала – „Квадрат 500“, Музея за християнско изкуство в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски", Музея на съвременното изкуство“, както къщите музеи на Вера Недкова, Никола Танев, Иван Лазаров и Андрей Николов.
Източник: Уикенд
Коментирай