Анастасия Янкова, която скоро навърши 82 години вече не може да играе физически, но пък се занимава с режисура. Така описва творческото си битие днес една от най-големите звезди на Кукления театър от близкото минало. На сцената е влизала в образа на принцеси, деца, баби, животни и даже Пинокио, участвала е в записи на приказки, обиколила е света с гастроли и същевременно години наред е преподавала в Театралната академия. Заради дребничкия си ръст и младежкото излъчване, често смятали, че тя самата е студентка. Днес вече отдавна е пенсионирана официално, но и през ум не я минава да спре да работи.
Анастасия Янкова е от хората, които не просто носят изкуството в себе си, а го излъчват с всеки свой разказ или спомен от миналото. И това не е просто изкуство, а изкуство, създадено специално за деца. Дребничка, усмихната и лъчезарна, тя като че ли разпръсква топлота и уют, които хората, израснали в късния соц, помнят от приказките, слушани на грамофонна плоча в събота и неделя. Тогава все още нямаше денонощни канали с детски филмчета по телевизията, кукленият театър беше ексклузивно преживяване в почивните дни, а книжките с картинки – най-доброто средство за справяне със скуката.
Анастасия Янкова е като излязла от някоя от тези книги. Във всеки момент тя е готова да разкаже нова приказка, за всяка житейска ситуация или актуален проблем от ежедневието. Като че ли разполага с подходящ цитат или строфа от любим автор, а щом започне да рецитира, все едно влизаш в машина на времето, която връща детството обратно.
През ноември актрисата празнува рожден ден с поредната си премиера „Мързеливият крал” по приказка на английския автор Доналд Бисет. Сюжетът силно напомня рекламна брошура, шегува се Анастасия. Приказката разказва за един крал, който по цял ден не ставал от леглото си. Кралицата тъгувала, защото искала да излезе сред народа и да покаже хубавите си тоалети, но заради неговия мързел нямало как. Никой в двореца не можел да й помогне, защото даже премиер-министърът не можел да мисли.
Наложило св едно паяче да се намеси, за да намерят решение на проблема. В крайна сметка всичко завършва щастливо, но какво би станало, ако паячето го нямаше? Това питат героите в спектакъла, провокирайки децата да търсят отговор. Представлението вече е представено пред публика, а от януари се очаква да влезе в програмата на столичния „Сити марк арт център”. В същото време ще има и паралелни представления на различни сцени, голяма. част от които ще са със свободен достъп. Защото всяко дете има право на куклен театър, казва с усмивка Анастасия.
Същата приказка преди време тя поставя в театъра в Монтана, само че с петима актьори. Сега е намалила състава до двама, които влизат във всевъзможни роли на краля, иконома, премиер-министъра, кралицата, дори паячето. Кралската двойка е представена с кукли, останалите са в
жив план - икономът обръща палтенцето и шапката си и се превръща в премиер, обяснява режисьорката.
Още преди месец тя спецелила финансиране за проекта си от Министерството на културата. Решава да го реализира с популярната театрална къща „Мариена и Марионета“. В последния момент обаче актьорите, с които смятала за работи, изненадващо се отказват.
„Много тежки, моменти преживях. тогава! Аз вече няма как да играя – закъсах с кости и стави, просто. не мога. Беше лято, всички бяха на море, едва намерих хора”, спомня си Анастасия, докато разглежда снимки на куклите, които са изработени специално за представлението й. Кралят е с нощна шапчица, а кралицата – с хубава розова рокля, която се чуди как да покаже. пред хората. „Една съвременна снимка на нашия живот”, коментира през смях режисьорката.
Въпреки възрастта и здравословните си проблеми тя непрекъснато получава покани за работа в частни трупи, както и в театрите в Благоевград, Враца, Сливен. А в Централния куклен театър в София, където снимката й виси наред с всички останали големи актьори, работили там през годините, отдавна се играят представленията й „Тримата снежковци” и „Коледен карнавал“. „Даже и да ги свалят в рамките на един сезон, на следващия ги връщат“, допълва Анастасия.
Въпреки болките в краката и операциите, които са правени и на двете й очи, тя продължава да кипи от енергия. Какво й дава сили? „Всички остаряват! Но въпреки възрастта, ми е добре, когато работя. Понякога даже чувствам, че бих могла сама да играя! Обиколила съм цял свят с изкуството си! не съм била само в Япония и Австралия. Може и да се самоизлъгвам, но ми се струва, че съм запазила добре мозъка си, а работи ли ти мозъкът, искаш и ти да работиш! Аз не съм спряла! Даже вкъщи понякога репетираме - разместваме мебелите и започваме. Внукът ми е на 13 години и докато завърши 4-ти клас, непрекъснато ме викаха да правим представления с децата в училище. В 4-ти клас направихме и с родителите – нещо като поздрав за завършването на учениците. Накрая ми дадоха „Оскар”, измислен. от самите тях, впуска се в разкази актрисата.
Прелиствайки брошури и снимки от старите си представления, тя открива спомени от гастроли зад граница. Някога играели пред чуждата публика не на български език и с превод със субтитри, както се прави сега, а на езика на страната, в която гостували. Години по-късно Нина Димитрова и Васил Василев - Зуека започват да правят същото, обикаляйки света със спектакъла си „Шинел" по Н. В. Гогол. „И двамата са били мои студенти", разказва актрисата. Спомня си как е водила в Чехия един от курсовете си в НАТФИЗ. „Бях висока само 150 см, а сега съм дори още по-ниска. Мислеха, че и аз съм студентка. Никой не повярва, че съм асистент в университет“, смее се Анастасия Янкова.
Открива и брошура от представление в Народния театър, в което я взели още в трети курс на Академията. Била в първия курс там, който се готвил специално за куклен театър. Името й е отпечатано редом с легенди като Лео Конфорти и Любомир Кабакчиев. „Дойдох в София от Бургас без никакви връзки, а ме взеха в народния театър още в трети курс! Така ми е вървяло цял живот – до ден днешен с „Мързеливият крал“!, усмихва се актрисата. Когато я питаш за общото между този герой и днешните управници в България, в паметта й изплува цитат от Тома Измирлиев отпреди цял век:
„Депутат! Депутат! То е чудо занаят! Спиш и дремеш си рахат, а омръзне ли ти, брат, станеш, взимаш важна поза, понапсуваш този-онзи и си дремнеш пак благат, верен на дълга си свят… “
Източник: Уикенд
Коментирай