Близо 1 милион са българите, които са в трудоспособна възраст, нямат работа, но и не я търсят. Това се твърди в анализ на Експертния клуб за икономика и политика, представен в първите дни на новата година. Представителят на платформата Георги Вулджев посочва, че според официалните данни на Националния статистически институт едва 85 000 от българите без работа заявяват, че биха искали да работят. Наред с това в България има между 120 и 150 хиляди младежи, които нито работят, нито учат.

На този фон най-малко изненадващи са данните, че през миналата година България е внесла рекорден брой работници от държави извън Европейския съюз – над 50 000 души. Те идват основно от страни в Азия и бившия СССР. Подобни са данните и на КНСБ, според които над 46 000 чужденци са започнали работа в България през 2025 г. Най-много идват от Узбекистан, Киргизстан, Непал, Индия и Молдова и са заети основно в строителството, преработващата промишленост, хотелиерството и ресторантьорството.

Ясно се очертава тенденция увеличеният внос на труд да съвпада със спад в заетостта сред българите – най-вече сред младите и по-слабо образованите. Данните на Националния статистически институт показват рязък спад на заетостта във възрастовите групи 15–24 и 25–34 години, както и в секторите, където са концентрирани чуждестранните работници. Докато вносът на работници расте стремглаво, дефицитът на пазара на труда нараства с над 25%.

Авторите на анализа определят тази динамика като „социален дъмпинг“ – заместване на местни работници с по-евтина работна сила от чужбина, което потиска заплатите и не стимулира инвестиции в технологии и производителност. Така се подкопава дългосрочното развитие на икономиката и се задълбочават структурните проблеми на пазара на труда.

Източник: Уикенд