Действието се развива в столичния квартал „Красна поляна“ 2, блок 28, етаж 8, където в изтърбушен апартамент от 5 години насам живеят мигранти от различни държави, решили да търсят щастието си в Европа.

 

Никой не знае точно колко души обитават жилището на отдавна покойната баба Тотка, което тя приживе прехвърлила на внука си. Той пък от години живеел в Америка и не се интересувал какво се случва в наследствения му апартамент.

 

Малко след смъртта й обаче се свързал с фирма, която започнала да настанява бежанци като наематели. Бягащите от войните хабер си нямали от български език, не говорели и английски. Когато искали нещо, въртели глави, сочели с ръце в различни посоки или към разни предмети. Всеки ден на осмия етаж се появявали нови и нови лица. Хигиената им била доста проблемна. Ходели с размъкнати дрехи, носели обувки, каквито намерили под ръка. Вечер се прибирали с пълни торби хранителни продукти и се почвало голямо готвене, а ароматът на ястията се стелел по целия вход, защото вратата на апартамента била отворена.

„Върхът на сладоледа беше, когато ни наводниха. Това стана два пъти. Беше като порой. Най-много пострада съседката от седмия етаж, която живее под бежанците. Представете си 20 души в тристаен апартамент – толкова е голямо жилището на Тотка. Постоянно има някой в банята да се къпе, да пере или да прави други работи. Водата тече непрекъснато. Опитахме се да говорим с някои от тях, чисто човешки да обясним, че трябва да се спазват някакви мерки на цивилизовано съжителство. Ударихме на камък поне десет пъти. Гледат ни умно и не отронват и дума.

 

Накрая не издържахме и решихме да сигнализираме органите на реда. Звъняхме в полицията и от там дойдоха с две коли жандармерия. Качиха се, провериха им документите. Оказа се, че всички имат разрешение за пребиваване у нас. Нищо им направиха. Нямали право да ги задържат, да ги разпитват. Тогава решихме са съберем подписи и да търсим начин да ги изгоним със съдействието на община „Красна поляна“, защото сме притеснени за живота и здравето си.

 

Водата вече е на седмия етаж и тече като една малка рекичка. Ще стигне шестия, петия, четвъртия. Апартаментите ни ще отидат на кино, а ремонтите са безбожно скъпи. Никой от живущите няма връзка с внука на баба Тотка. Само сме чували за него и за желанието на възрастната жена да му дари жилището си. Вероятно го е направила. Момчето никога неe идвало в блок 28. Дори не знаем коя e фирмата, предложила му като наематели бежанци.

 

Стоим с вързани ръце и чакаме водата бавно да разруши домовете ни, защото оправия няма.

 

С бежанците не се говори. Цял ден ходят някъде. Вечер идват, почват да готвят едни миризливи манджи, да кънти една ориенталска музика, която огласява цялото блоково пространство и трае до ранните часове на следващия ден. А веселбите са почти всеки ден: Идея си нямаме защо тези хора като бягат от войните танцуват, пият, пеят и се веселят денонощно. Не мислят ли за близките си, които са оставили далеч?! Не ги вълнува живи ли са, здрави ли са, има ли кой да ги защити?! Как ще излезем от ситуацията, наистина не знаем! В момента разчитаме само на подкрепа от медиите и от общината.

 

Много е лошо в блока ви да има мигранти, да знаете. Тези хора нямат навика да затварят входната врата. Правят си чипове и раздават на свои приятели. Не знаем кой влиза и кой излиза. Но не сме толкова наивни, че да вярваме как това са миролюбиви момчета на видима възраст между 18 и 28 години, които желаят да учат и работят в София. Вероятно пребиваването им си има цел.

 

Не ни харесва и че не искат да говорят с нас. Когато се качим на осмия етаж, за да кажем, че водата пак тече – просто гледат умно и не реагират по никакъв начин“, споделят жители от

входа с бежанците.

 

Гражданите са притеснени, че един ден може да стане голяма беля, защото афганците може

да са въоръжени. Никой не ги проверявал за оръжие, а често между тях възниквали шумни скандали. Нееднократно имали спречквания и с хора от квартала. Когато първите от тях се заселили, стъклата на терасите били избити. Балконите се превърнали в места за съхранение на какви ли не неща, в това число и на спални за няколко човека. Сред наемателите имало непрестанно текучество. Едни безследно се изпарявали, после на тяхно място идвали други.

 

Местните предполагат, че всички са от Афганистан, но това не било много сигурно, защото имало и изключително чернокожи. Опитвали се да ги заснемат тайно с телефоните си, но новодошлите гледали на кръв, правели заканителни знаци с ръце, че ако щракнат, ще им се случи нещо лошо, и в крайна сметка останали нефотографирани.

 

Бабите пред пейката на входа се чудели какви роднини е имала Тотка в София и дали няма начин да се говори с тях. Мистериозната фирма, която изпращала чужденците, на шега я наричали „Балкантурист“, но всъщност въобще не им било до смях, защото усещали, че насъбралото се напрежение между тях и „пришълците“ ще изтрещи някой ден.

 

„Страшно е да се разминаваш по стълбите с такива хора. Понякога втренчват очи в нас и гледат с един див поглед. Възможно е да се дрогират с трева. Притеснени сме и очакваме всичко – от джихадистка литература до самоделни бомби. Не можете да си представите какво става, когато се карат и бият – случва се поне веднъж седмично. Чува се в цялата панелка как се блъскат в стените, как крещят на неразбираем за нас език. В такива моменти никой от нас не може да спи. Просто седим и чакаме да спрат, защото друг начин няма. Намесим ли се, ще отнесем пердаха и ние.

 

Младежите се движат на хайки. Винаги са в група. Ходят скромно облечени, но разполагат с мобилни телефони.

Не работят, но намират пари за храна и пълнят торбите. Как се получава това? Явно нещо се случва. Някоя невидима ръка ги храни и издържа. Коя е тя?! Задаваме си много въпроси, но не намираме нито един отговор.

 

Понякога си мислим, че жителите на „Красна поляна“ са като прокълнати. Навремето проблеми с живущите в т.нар. Виетнамски общежития, които вече не съществуват, сега с афганци, сирийци, африканци и какви ли не братовчеди на Тутанкамон. Заради общежитията едно време не смеехме да окъсняваме по нощите. То бяха кражби, обири на дамски чанти, дърпане на обеци от ушите, на гердани. Каквото човек си помисли, все се случваше.

 

После в сградата бяха настанявани социално слаби, бездомни, алкохолици, наркомани – всякакви, как да излезеш да пиеш кафе, да се разходиш с приятели – забрави. Наблизо е и столичният квартал „Факултета“, където също не е мирно и кротко. Не знаем откъде да се пазим и от кого", разказват още препатилите хора, които с днешна дата отново не могат да се радват на спокойствие.

Източник: Уикенд