Несъмнено Асен Блатечки е това, което беше Стефан Данаилов по времето на соца – безапелационен секссимвол. И той като учителя си Ламбо обаче далеч не разчита само на обаянието си, а влага талант и упорит труд в ролите си на сцена и пред камера. Днес почти няма българин, който да не е гледал превъплъщенията му. 

В кариерата си е имал няколко смешни травми, които обаче не били кой знае какво. Удрял се е, порязвал се е, но приема това за нещо нормално. Никога обаче не си е чупил нещо. Когато сцените са много опасни, използва дубльори. Продуцентите не му разрешават да поема рискове, тъй като, ако нещо може да застраши живота му или да го извади за дълъг период от строя, ще им бъде трудно да направят филма. 

Първият актьорски хонорар, който получил бил в размер на 30 лева в Народния театър.

Определя отминаващата 2024 г. като много хубава. Освен това имал и доста работа. Радва се, че всички са здрави и нещата са окей, което е най-важното за него. За догодина се надява да успее да докара докрай два кинопроекта, с които се занимават с приятели от доста време. Може да влезе и като продуцент в единия от филмите. 

На Бъдни вечер и Коледа ще си бъде със семейството. Дъщеря му Катерина и синът му Борил също ще са при него, както и синът на Елеонора – Сашко. На дъщеря си вече е взел подарък, знае какъв ще е и подаръкът на Борил, който вече му казал какво иска. Предстои само да го купи. Вече е купил и подаръкът за Сашко, с когото двамата с Борил са като братя. Разбират се много добре и никога за нищо не се карат, не е имало никакви драми помежду им. Блатечки ги определя като „жестока двойка“, която си дели всичко. След Коледа ще изпратят децата при другите родители и двамата с любимата му ще отидат на топло, за да си отпочинат и да посрещнат новата 2025 г. 

Дъщеря му Катерина вече е с бакалавърска степен. Завършила е архитектура в Лондон, а сега оглежда къде да направи магистратура. Борил е в 4-ти клас в Музикалното училище. Твърди, че и двете му деца не са му създавали никакви грижи. 
Признава, че не спазва църковните пости, но се подлага веднъж-два пъти годишно на лечебен глад. Пречиства се в продължение на 24-25 дни като по този начин рестартира организма си. Сваля много килограми, но после се захранва правилно и се чувства окей.

Изхвърлил цигарите от живота си преди 5-6 години и не иска да пуши отново. Отказал и бездимните преди година и оттогава изобщо не е посягал към тях. Раздвижва се с фитнес, бокс и карате. У дома си е организирал минифитнес и когато може спортува. 

Никога не си е позволявал да седне зад волана, след като е употребил алкохол. Категоричен е, че подобно нещо не може да му се случи, тъй като си дава сметка колко е тъпа една такава постъпка за всички. дори и да е в кондиция за шофиране, не си позволява да сяда пил зад волана, тъй като съществува риск да стане беля по друга причина, а в крайна сметка ще излезе, че е заради алкохола. Освен това, когато човек удари 1, 2 или 3 питиета, това замъглява съзнанието му и не мисли адекватно. По принцип рядко пие алкохол и никога не прекалява. 

Като шофьор има доста нарушения зад гърба си. От година-две обаче няма нито едно и си дава сметка, че това явно се дължи на остаряването му. Преди често го глобявали заради превишена скорост – 5-10 км. над допустимото. В населени места обаче винаги е карал бавно. Внимателен е, тъй като не се знае откъде може да изскочи някое дете. Категоричен е, че не е джигит на пътя.

Остаряването не го притеснява, дори го намира за нещо хубаво, защото е жив. Дава си сметка, че за съжаление много хора си отиват млади от този свят. 
Признава, че жалейката, която наскоро сложи в профила си във Фейсбук е заради много близък човек, който напуснал този свят – семеен приятел, за когото му е много мъчно. 

Не би казал обаче, че изпада в депресия, когато изгуби близък човек. Дава си сметка, че това е нормалният път и всички ни чака това един ден. 
„Единственото сигурно нещо на този свят е, че ще умрем“, категоричен е Блатечки. И признава: „Да, боли много при загуба на близки, но продължаваш напред с мислите си за тези хора“.

Не плаче. Баща му още от дете го учил, че мъжете не плачат. Макар към днешна дата да си дава сметка, че това е страшна тъпотия, признава, че дядо му и баща му били много корави мъже и именно заради възпитанието му, му било много трудно, когато решил да се занимава с актьорство. „Как да ми се отвори кранчето – да тръгнат сълзи от очите ми заради роля?“, умува актьорът.

Той в никакъв случай не се опитва да насади на сина си, че мъжете не плачат, но го учи да бъде мъж, да е самостоятелен и свободен, доколкото е възможно. 

Признава, че е страшен инат, тъй като за него упорството никога не е безсмислено. Когато знае че е прав за някои неща, нищо не може да го бутне. 

Признава, че когато е влюбен, вероятно е по-лигав и сантиментален. Макар да не е романтичен, купува цветя и подаръци, тъй като на него също му е готино, когато го изненадват без повод, ей така – неочаквано. 

Заостря вниманието, че във Фейсбук се е отбелязал като женен още откакто има профил в социалната мрежа. Навремето го сложил, за да е ясно, че е обвързан и да се предпази от досадни фенки. Не се е оженил и подчертава, че няма новина по тази тема.

Не знае дали след време има вероятност да мине под венчило, но не изключва възможността да се реши и на такава стъпка. Никога не е имал нищо против брака, просто не го разбира. Не може да си отговори какъв е смисълът двама души да се подписват, че са заедно, освен чисто икономически. 

Относно случая с Левон Манукян, за който се разшумя покрай злоупотребата с държавни пари, Блатечки подчертава, че не го познава и дори не го е виждал. Покрай този случай обаче излезе информация, че Блатечки има договор за създаване и разпространение на 5 спектакъла с Борис Чакринов – покойният директор на бургаския театър. За последния пък някои твърдят, че бил в издънка с над 70 000 лева за три представления, за които трябвало да обяви обществено поръчка, но не го направил. По този повод Блатечки посочва, че само чакал някой да го набеди, че е участвал в театрална далавера, за да излезе публично и да го направи на две стотинки. Категоричен е, че тези твърдения за Чакринов, са грозни и не е злоупотребявал, дори може да се подпише под това си твърдение. Той самият никога не е вземал каквито и да било пари под масата. Как се прави държавна или обществена поръчка, за да са ти пълни залите и театърът ти да печели? И как може да знаеш, че определени представления ще ти изкарат 70 000 лева? Не можеш да си сигурен, че хората ще ги харесат и ще влязат да ги гледат. 

„Преди, когато Борето беше жив, го бяха захапали защо не прави държавни поръчки за мен, за това, че съм изкарвал повече от 20 000 лева. Тогава Борето им каза: „Не искам да ви обидя, но държа Асен Блатечки да ми играе главна роля! Ако направя държавна поръчка, кой ще я спечели? Аз искам него!“. Някъде прочетох, че видите ли дотам била стигнала наглостта на Борето, че той дори станал режисьор на тези постановки. Онзи, който бе написал текста, не знае, че директорът не получава хонорар за това, че поставя в управлявания от него театър. Борето всъщност пестеше пари на Бургаския театър. А тези неща, които сега разправят, че театърът бил зле, едва ли не е пред фалит… Това е пълна, ама пълна глупост!“, категоричен е Блатечки.

Не вярва на твърденията, че Бургаският театър е пред фалит, тъй като Чакринов му споделял, че не е искал за всички представления субсидия, макар да е имал това право. Парите са му стигали, за да издържа театъра. Докато той бил директор, винаги имало 13-а заплата и ДМС. Махнал един международен фестивал в Бургас, тъй като предпочитал да даде парите на хората, които работят при него, а не на онези, които ще дойдат от чужбина.

Приятели с Чакринов станали по времето, когато бил студент. Работел в театъра в Бургас от 2000 г. Там го завел Иван Добчев. Оттогава Чакринов го канел всяка година да играе, тъй като разбирал от театър и направил много за Бургаския. Определя го като много добър и мил човек, който никога не би направил далавера и допълва, че е сигурен в това. Признава, че го боли за него.

Никога не се е замислял да стане директор на театър, тъй като не му се занимава с такива неща. Ако се захване с това, ще трябва да спре да играе, а не иска. Между другото е получавал много оферти, но винаги ги е отхвърлял. Когато Стефан Данаилов бил министър на културата, му предложил да стане директор на Сатиричния театър, но Блатечки любезно му отказал и не смята, че е сбъркал.

Относно скорошния протест пред Народния театър срещу спектакъла на Джон Малкович „Оръжията и човекът“, Блатечки отбелязва, че не е гледал представлението и не може да го коментира, но го било срам заради онези пред театъра. Бил много тъп протест на лумпените, които отишли да се бият и да правят зулуми. 
Категоричен е, че ако се бяха поинтересували и попрочели, щели да разберат какъв човек е Бърнард Шоу и на какви политически сили е симпатизирал. 
„Плюс това излиза, че ние имаме право да се бъзикаме със себе си, а някой друг – не. Защо, какъв е проблемът? Толкова ли сме нищожни и с ниско самочувствие, че да не можем да се присмеем над собствените си тъпотии? Извинявайте, ама в България все още има къщи, в които тоалетните и баните са навън. От друга страна смятам, че директорът на Народният театър, бидейки наясно каква е ситуацията, можеше малко по-добре да предвиди нещата“, заключава Блатечки. 
Източник: Уикенд