Провокативен чалга клип, заснет в Съдебната палата по времето на Лозан Панов, става причина за уволнението на парнаджията на сградата. Началниците твърдят, че на него била възложена задачата да контролира какви ги върши снимачният екип! По този повод юристи се подиграват, че още по-лесно е било да възложат задачата на някоя чистачка и после с нея да си измият ръцете.

Само че пет години по-късно, след съдебен процес, най-после става ясно, че е недопустимо важни клечки в правосъдието да се оневиняват с беззащитен работник. На свой ред парнаджията завежда дело срещу незаконното си уволнение. Делото и на втора инстанция в Градския съд е спечелено от работника. Той ще получи и 15 хил. лева обезщетение.

Клипът, чието излъчване предизвиква скандал, е сниман в Съдебната палата през февруари 2020 г. В него его певецът Алек Сандър пее за легализиране на марихуаната, а край него се кълчат плеймейтката Жанета Осипова и въоръжени „гангстери“. За капак има и дете, което стреля с пистолет. И като декор на всичко това са ползвани коридорите, стълбищата и залите на импозантната Съдебната палата. Разбира се, снимките не са правени нелегално, а има договор между ВКС и „Ню Ърбън Продукшънс“ ЕООД. От страна на ВКС той е разписан от неговия главен секретар по онова време.

След като клипът взривява общественото мнение, продуцентът Пламен Митев заявява: „Клипът е такъв, какъвто го виждате. Това сме го посочили предварително в договора, който сме сключили със Съдебната палата. Всичко като информация е предварително подадено към тях и съответно те са одобрили и подписали този договор. Вследствие на това сме допуснати в Съдебната палата под строг контрол“.

Оказва се, че „строгият контрол“ от страна на ръководството на Върховния касационен съд, който стопанисва сградата, е сведен до парнаджията. Той бил длъжен според началниците в почивния ден да работи извънредно и да осигури достъп до Съдебната палата. След като клипът взриви общественото мнение, от Висшия съдебен съвет с 19 гласа „за“ и 5 „против“ решават със сградата вече да не се разпорежда Лозан Панов като ръководител на ВКС, а шефът на Софийския апелативен съд. На въпросното заседание става ясно още, че Панов е упълномощил главния секретар на съда да сключва договорите от негово име. Това обаче е нарушение на закона, категорични са кадровиците от ВСС.

На свой ред Лозан Панов набързо уволнява работника, понеже не бил изпълнил „задължението си“ да контролира заснемането на клипа, а и не бил уведомил, че сцените са снимани из цялата сграда. Началството научило за това от медиите.

Според договора видеото трябвало да се снима във фоайето на палатата и в зала на партера. Само че в клипа има сцени, заснети и на други места – централното стълбище, по етажите и пред няколко зали. „В договора изрично пише, че ВКС не може да се меси по време на и след заснемане на продукцията. През цялото време на снимачния процес имаше служител на ВКС, той следеше процеса във всеки един момент. Спазвали сме всички норми по заснемане на видеопродукцията и сме оставили помещението в изрядно състояние така, както ни е дадено“ – обяснява навремето продуцентът Митев.

Парнаджията в своя защита казва, че той е съдействал на режисьора на продукцията най-вече за пускане или спиране на осветлението, следял също и да не се нанесат щети на сградата. В заповедта за уволнението му обаче се твърди, че „позволил накърняване интересите на съдебната система“. Това наистина звучи абсурдно! Все пак парнаджията не е цензор и бранител на добрия вкус.
Той не е нарушил своите трудови задължения, а да контролира снимачен екип, като при това работи извънредно в почивен ден, определено не е част от тях. Още по-малко работникът е бил в позиция да налага ограничения на снимачния екип, така че да не се накърняват интересите на съдебната система. Затова според съда парнаджията не е потъпкал и Етичния кодекс за поведение на съдебните служители.

Магистратите обаче обръщат внимание на факта, че договорът е бил сключен „безкритично“ от страна на ВКС, „без да се държи сметка за характера на институцията и хипотетичната възможност в рамките на декора на Съдебната палата да бъдат заснети кадри, водещи до уронване престижа на съдебната власт“.

Съдът присъжда и обезщетение на работника – близо 15 хил. лева за времето, през което е останал без работа. С това обаче все още не е сложена точка на делото. Решението на Градския съд може да се обжалва пред ВКС, от чиито кабинети всъщност тръгва и скандалът през 2020 г.
Източник: Уикенд