Не само песните на Богдана Карадочева, а и разговорите с нея, носят огромно удоволствие, защото тя винаги има нещо интересно за споделяне, а от думите й могат да бъдат извлечени редица поуки. Всичко от нея издава голяма класа и аристократичност. И няма как да е иначе – потомка е на славен и заможен столичен род, в който добрите обноски и уважението към традициите са били нещо напълно естествено. 

Богдана тачи християнските празници, особено Рождество и Великден, които смята за най-светлите дни в годината. 

- Богдана, чакахте ли Великден с нетърпение?
- Хората трябва да се радват и да се усмихват, че са част от тези големи светли празници. Това е благословия свише. Добре е да благодарим на Господ за всеки Великден, който ни се подарява. Винаги очаквам с нетърпение празника, тъй като олицетворява вярата ни във Възкресението. Велико е как навън мирише на пролет и как са цъфнали дърветата и цветята. На Разпети петък винаги ходя на църква и паля свещичка, взимам си и здравец. На Великден пак отивам, за да си взема огънче и да го занеса у дома. 

- Обикновено в четвъртък или в събота боядисвате яйцата? 
- В четвъртък ги боядисвам, а внуците ми помагат. Димитър и Борис вече са големи и имат други вълнения. Първото яйце, което обагрям, е задължително червено. Пазя го една година, както повелява традицията. Имам си специално място до иконата у дома, където го съхранявам до следващия Великден.

- Спазват ли се традициите днес, или вече не от всички?
- Надявам се да се спазват. Най-важното са духът, семейството и традициите. Великден е смисълът на нашата вяра, Възкресението. Този велик ден дава сили да вървим напред. Наскоро разбрах, че е повдигнат въпросът да има в училищната програма и часове за изучаване на добродетели и религия, но някои политици, а и други хора били против. На народа в последните години му липсва именно добротата и вярата. Станахме някак по-злобни, но се успокоявам с мисълта, че това е само временно явление и ще премине. Вярата е най-важна, както и да забелязваш доброто и да се мъчиш самият ти да го правиш.

- Слагате ли в дома си великденска украса?
- Не. Традиционно боядисвам яйца и си купувам цветя. Освен това изчиствам къщата си. На този свят ден съм с най-близките си хора, което е най-важното.

- Постихте ли тази пролет?
- Преди съм спазвала и коледния, и малко по-дългия великденски пост, но в последните години ми е много трудно и не съм съвсем стриктна. Позволявам си да хапна и малко риба. Определено вече нямам силите, които имах някога. Трябва да си пазя и ставите, и костите (смее се). Тази пролет не спазих целия великденски пост, защото миналата година ме оперираха и се налага да съм по-внимателна по отношение на здравето си. Постих само в последната седмица.

- Възстановихте ли се след ставната ви операция?
- Да, напълно. Благодаря на доц. Асьов и екипа му. Вече ходя спокойно на висок ток и нямам никакъв проблем. Два-три месеца ми бяха необходими да се възстановя – най-вече психически (заради страха, който изпитвах от самата интервенция). Благодаря на Господ, че беше до мен и този път.

- Ще се опитате ли да възстановите по памет песента си за Великден, която е изчезнала неясно как преди години?
- Търсихме я, но се оказа, че я няма никъде. Песента беше с много сложна хармония и за съжаление, не бих могла да я възстановя по памет. Изпълнихме я с оперната певица Христина Ангелакова и Васил Найденов. Композиторът Борис Карадимчев, докато беше жив, също я търсеше. Не знам как се изгуби тя.

- Други ваши песни губили ли са се през годините? |
- Не, но преди години Васа Ганчева беше направила филм за мен в БНТ – „Богдана и приятели”, а вече го няма. Страхотна продукция, участваха само мъже, които бяха облечени много интересно. Имаше великолепна атмосфера. Впоследствие се оказа, че филмът е изчезнал. Рулонът, на който е бил записан, е притрябвал на някого от телевизията и просто са го изтрили.

- Работите ли върху нови песни?
- Да, работя. На 4 юни със Стефан Димитров ще направим концерта „Неизпети песни" в зала „България“, която е емблематична софийска зала. Много наши приятели с удоволствие и радост приеха да участват, но на по-късен етап ще споделя повече подробности за събитието. В спектакъла ще представим и нови песни.

Със Стефан скоро трябва да отидем и до Стара Загора, където ще се играе балетът му „Сънят на Пилат”. Европейски телевизии проявяват интерес и ще дойдат да го снимат, което е страхотно. Музиката и постановката в балета са фантастични и не бива да остават само в пределите на България.

- Защо решихте да направите концерта си „Неизпети песни” в зала “България”, а не в НДК или „Арена София"?
- И в „Арена София" се правят концерти, но там е основно за спортни мероприятия и не е толкова уютно. Салонът в НДК е прекрасен, но малко ми дойде до гуша (смее се). Зала „България“ е с великолепна атмосфера, има специално място в сърцето ми още от детството ми. Татко, лека му пръст, всяка неделна сутрин ни водеше с брат ми там, за да слушаме симфонични оркестри.

Как са съпругът ви Стефан Димитров, синът Лъчо и двамата внуци?
Благодаря на Господ, всички сме добре. На Великден се събрахме у дома. Лъчо и Стефан работят по много проекти. Със сладките ми внуци искам да сме заедно всеки ден, но няма как. Ходят на училище, посещават уроци и спортуват. Виждам ги единствено, когато разполагат със свободно време.

- Стремите пи се да не забелязвате злото?
- На обръщам внимание, когато е насочено срещу мен – остава извън полезрението ми. Не мога обаче да съм равнодушна, когато загиват хора в катастрофи по българските шосета. Как е възможно да се убиват деца, докато пътуват с баба си и дядо си?! Откакто разбрах за малката Сияна, която си отиде на 12 години, не съм на себе си от мъка. Плача и не спирам да се възмущавам. 

- Дано поне виновните да бъдат наказани…
- Дано, но за съжаление, не съм голям оптимист, че справедливостта ще възтържествува. Ние със Стефан загубихме едно идиотско дело след 16 години. Съдът реши, че била изтекла давността, а през това време е имало заседания, свидетели, отлагания заради другата страна. Иска ми се поне за убийството на милата Сияна да има справедливост и виновните да бъдат наказани, но не ми се вярва.

- При многобройните ви пътувания в страната и чужбина случвало ли се е да възникват рискове за живота ви?
- Умирам от ужас когато пътувам със самолет. Няколко пъти при полети е ставало много страшно, а веднъж имахме кошмарно преживяване и с кола – когато бяхме в Скандинавието, тръгнахме през април с летни гуми, а по някое време заваля сняг и натрупа огромни преспи. Дори не искам да се сещам…

- Ходите ли на „Витошка", където живеехте допреди няколко години?
- Ходя често да пия кафе там, но вече улицата не ми е никак любима. Не е за вярване в какво са я превърнали – пълно е с хора, твърде шумно е. Прекрасната атмосфера от едно време я няма. Сега има магазини, музиканти, заведения...

- Как ви се струва политическата ситуация в България?
- В момента е някакъв страшен хаос, за съжаление. Такова е положението не само у нас, но и в другите държави. Светът се е побъркал и е много различен от моите представи за живот и взаимоотношения между хората.

- Радвате ли се, че наближава моментът, в който ще приемем еврото?
- Цивилизованите държави са с евро. Ние сме член на ЕС и трябва да приемем тази валута. Плащат хората с навлизането й, а не бива да има страхове.
Източник: Уикенд