Константин Цанев – един от най- магнетичните мъже от социалистическото кино, наскоро приключи снимки за филма „Преди да те забравя“. Ролята му на IT предприемач с двусмислен морал не е главна, но актьорът, който от началото на 90-те години на миналия век живее в Германия, я приел без пазарлък – споделя, че за него важното е да участва в голямата игра, наречена кино. Цанев - щастлив по капиталистически пенсионер след 29 години работа като редактор в „Дойче веле“, няма никакво намерение да се отказва от екрана и сцената в България, но се надява, че тукашните творци не робуват на токсичната политическа коректност.
Първият съпруг на Мария Каварджикова, празнуващ 70 години на 18 октомври, е в отлична форма, която поддържа и с всекидневен труд във фермата си в село Гюрншайтс, на 25 километра от Кьолн. Казва, че се чувства перфектно пред камерите. За него възрастта е само аритметика – като за всеки европеец от основната за цивилизованите общества средна класа, който знае цената си.
Константин Цанев е наясно с възможностите си на артист още когато отказва на баща си да кандидатства медицина, а на майка си – икономика. Влиза във ВИТИЗ преди полови век – през лятото на 1973 г., без да разчита на когото и да било. Дори родният му вуйчо, големият режисьор Людмил Кирков, е изненадан от успеха на момчето – Константин е приет от самия Апостол Карамитев.
Но, уви, великият артист и педагог умира през ноември и Филип Филипов – прочут режисьор и още по-известен скандалджия, се заема със студентите му. Но на лидерите в класа – Цанев, Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Иван Балсамаджиев, хич не им допада, че професорът се отнася с тях небрежно. Отмъщението им не закъснява – бягат от часовете му и разказват наляво-надясно как той спи зад тъмните си очила, докато те му показват етюдите си и очакват градивна критика.
Филипов, чийто проклет нрав не е тайна за никого, ги зачислява на бившия си асистент Енчо Халачев. Той не е много по-любезен – отсича „Не може“, когато Николай Машченко кани Константин Цанев да бъде Андреа Будинов в 5-серийната сага „Пътят към София“ по едноименния роман на Стефан Дичев. Константин Цанев въобще не се колебае да избере снимките в стария Пловдив пред лекциите. Халачев – очаквано ревнив към младежката амбиция ментор, е толкова потресен от железния характер на Косьо, че отказва да му завери зимния семестър. „Виновникът“ не се трогва – приключва шестмесечния си ангажимент в „Пътят към София“ и се връща на училище.
Още повече че дипломният спектакъл „Гледна точка“ е истински фурор по „Раковска“ – пиесата е взривоопасна с посланието за необходимата, но недопустима през комунизма промяна на светогледа. Интересът е небивал, половин София говори за постановката, за която в средата на 70-те се изисква сериозна доза смелост. Героите са смачканите малки съветски хора, които се движат по ръба на психическото оцеляване, здраво наквасени с водка. Константин Цанев, Мамалев, Балсамаджиев, Елена Кънева, Мадлен Чолакова са като кълбовидни мълнии под прожекторите. А в салона се оказва славният режисьор Андрей Гончаров, който ще прави „Бяг“ в Народния – забранената още от Сталин пиеса на Булгаков за проваления поход на Бялата армия при отбраната на Крим.
След посещението си във ВИТИЗ Гончаров иска в екипа си няколко от абсолвентите на Енчо Халачев. Така Цанев – млад, красив и кадърен, влиза в имперската трупа още преди да е получил дипломата си от ВИТИЗ, тъй като е наказан за своеволието „Пътят към София“. Дебютира като доцента в „Бяг“ – един от най-силните образи на легендарния руски кино ас Алексей Баталов в едноименния мащабен съветски филм.
За 14 години в Народния театър Константин Цанев преживява какво ли не – „Хамлет“, „Под игото“, „Унижените и оскърбените“, от романтични герои до гея в „Черна комедия“, включително и две земетресения. Публиката следи със затаен дъх „Големанов“, когато румънската планина Вранча подскача толкова силно, че се усеща и в София. Заради технически проблеми представлението закъснява с 30 минути и всички са на нокти.
Изнервени от цялата ситуация, Кирил Кавадарков и Юрий Ангелов побягват към стълбите, а Стефан Гецов остава, за да успокои 800-те зрители. „Без паника, няма нищо страшно“, действа като тв психотерапевта Кашпировски доайенът и вероятно спасява живота на много хора, които са на косъм да се хвърлят към вратите, стъпквайки съседа.
Другият трус се усеща, докато Константин Цанев е Сава Хашъмов играят „Сенки“ – младокът вижда, че колегата му пребледнява и вмъква в диалога подходящите думи, за да внесе равновесие. Корифеите одобряват Цанев не само заради хладнокръвието му, а и защото винаги спазва завета на титана Владимир Трендафилов: „Последната буква от последната дума на монолога трябва да се забие на последния ред на втория балкон“.
Косьо бързо се превръща в любимец на зрителките, най-ентусиазираните от които го чакат след финалните аплаузи за автографи. Той обаче няма как да се впусне във флиртове – вече има съпруга и е предан млад баща. Връзката им с Мария Каварджикова е изпълнена с бурни емоции. При нея е любов от пръв поглед - Косьо е квестор при изпитите й във ВИТИЗ, но свалката става на бригада. Когато тя завършва първи курс, техните я пускат с гаджето й на море. Мария няма никакъв сексуален опит - Цанев е първият мъж в живота й и тя забременява от раз. Следва сватба и купон в ресторанта на операта – булката е в бяло и синьо. Две години след бебето Александра се появява и сестра й Гергана. Мария е единствената във ВИТИЗ, която ражда децата си, докато учи.
През това време Цанев става все по-популярен – много е отговорен към семейството, но не пропуска нито мъжките сбирки с Мамалев и Емил Джамджиев, нито устоява на изкушението след пореден филм да си купи с хонорара автомобил на старо и да лежи под него. А това се случва сравнително често. Константин Цанев е късметлия в занаята, въпреки, че се разминава с „Оркестър без име“ – Людмил Кирков се опасява, че ще погнат и двамата заради „конфликт на интереси“. Затова пък племенникът му и Мария Каварджикова са заедно в „Константин Философ“, „Не знам, не чух, не видях“, „Дом за нашите деца“, „Вечери в Антимовския хан“, „Ева на третия етаж“, а в „Разводи, разводи“, са дори мъж и жена. Цанев е абониран за всеки втори сериал, а руските кинаджии, които нерядко избират наши звезди за продукциите си, го обожават заради космополитното му излъчване, аристократичната осанка, дълбоките зелени очи, изискания сексапил и отличното ползване на езика им.
Той с лекота партнира на Сергей Бондарчук в „Стършел“ и „Семейство Карастоянови“. И е сред малкото актьори, които нито веднъж не са правили пробни снимки.
Но колкото и да е възходящ професионалният му път, той е сред фаворитите на култовия Телевизионен театър, Косьо обмисля как да избере цялата свобода, въпреки че никога не го класират за гастролите на Народния на Запад. Като дете, което проговаря немски преди български – баба му, която го отглежда, е родена във Виена и е убеден, че рано или късно ще заживее в Германия. Има основание да мрази комунизма и в червата – баща му, възпитаникът на Хайделберг, д-р Александър Цанев, който като наивен патриот се прибира в България през първата седмица на септември 1944 г., се озовава в затвора.
В Народната милиция е получен донос, че е членувал в младежката организация на нацистката партия, докато е учил в Германия. Съден е като престъпник, губи и гражданските си права. Пускат го няколко години по-късно след писането на хиляди молби и даването на подкупи, а после трябва отново да завърши Медицинска академия, тъй като не признават „фашисткото“ му образование. Умира едва на 53 г.
Месеци преди изгрева на т.нар. преход Цанев успява да се сдобие с препоръка от Комитета за култура – за специализация в Лондон, независимо, че не ползва английски. Дико Фучеджиев – тогава директор на Народния театър, затваря очите си за еднопосочния билет: София – Лондон – Мюнхен. И му подхвърля уж между другото: „надявам се, че няма да се върнеш“. Цанев мечтае да започне работа като журналист в „Свободна Европа“, но след падането на Берлинската стена в радиото настъпват промени. И той започва да звъни всеки ден на Румяна Узунова в Кьолн, шефката на българската редакция в „Дойче веле“. Уви, отговор няма. Отчаян купува кола втора употреба за 1000 марки и натиска газта към София. Лидерите на СДС го викат да бъде водещ на големия син митинг на 7 юни 1990 г.
На следващата сутрин поема обратно към Германия – Румяна Узунова все пак му намира работа, макар и кат говорител на хонорар. През първите седмици в Кьолн го приютява приятелско семейство. После наема някакво тясно и тягостно пространство, приличащо на коридор – и вика трите си жени, за да останат с него. „Никога не съм имал проблеми да работя каквото и да било – и като келнер, и като шофьор на такси. Бях готов да издържам Мария и дъщерите ни“, разказвал е Цанев.
Мария Каварджикова обаче обяснимо няма как да остане – нито знае немски, нито родопската й душа би могла да приеме някои неминуеми социални ограничения, съпътстващи подобни трансформации. Тя и Александра се прибират в София, Гергана остава с баща си. Един ден Цанев се качва до руската редакция на радиото. Отваря вратата, вижда впечатляваща блондинка и естествено я заговаря на руски. Тя ме отговаря също на руски и той невинно я пита дали е от Москва или Санкт Петербург. Марита – така се казва доста по-младата от него дама, уточнява: „Ами аз съм от Кьолн. Три дни по-късно заживява с нея“.
През 1994 г. Цанев и Каварджикова задочно се развеждат официално, а той се жени за чаровницата, владееща няколко славянски езика. Майката на близнаците Константин и Елена, която продължава и до днес да работи за „Дойче веле“, отдавна се справя чудесно с българския, а наследниците на двойката всяко лято са в родината на баща си, за да се видят с каките Сашка и Гергана, и с племенничките, които са родени преди тях. Цанев и Мария Каварджикова са в прекрасни приятелски отношения – той не пропуска нейна премиера.
Източник: Уикенд
Коментирай