Компании са се заели със създаването на ново поколение дирижабли

Абсолютно изненадващо от известно време насам се забелязва ново възраждане на интереса към дирижаблите, при това на фона на космическия туризъм. Доскоро те се използваха тук-там по света, при това изключително с туристическа цел. Оказва се обаче, че шепа компании работят усилено върху създаването на модерни дирижабли и балони с горещ въздух. Амбицията им е този вид летателни средства да возят пътници и товари на къси разстояния.

Огромните балони започват да се произвеждат през XIX век, а началото на ХХ столетие е тяхното златно време. Германия ги използва в Първата световна война. С този тежък период са свързани двете катастрофи на цепелини над страната ни.

Цепелинът е един от най-известните дирижабли – продълговати балони с двигател, кормила за промяна на посока и височина, с удобна гондола за пътниците и екипажа. Има твърда носеща конструкция, построена за първи път от граф Фердинанд фон Цепелин (1838 - 1917). Успехът на дирижаблите, произвеждани от него, води до употребата на името „цепелин“ за всички дирижабли с твърда конструкция. През 1909 г. граф Цепелин основава първата в света транспортна авиокомпания – „Германски дирижабли”, за редовни полети с пътници, товари и поща, както вътрешни в Германия, така и външни в Европа и през Атлантическия океан до Бразилия и САЩ. Граф Цепелин прави демонстрационни полети, като пътува към Арктика, Палестина и обикаля земното кълбо.

Хангарът за дирижабли

След прелитането му без кацане над България Стоян Миленков създава песента „Граф Цепелина, от тука мина и си замина! (О, Боже мой”). Песента бързо влиза в репертоара на ресторантските оркестри, които запяват

„Граф Цепелина, от тука мина. Какъв голям е, о, боже мой! Каква изящност! Какъв фасон! От тука мина, натам замина и завладя туй, що видя. Без виза и формално! Това е нахално! Ах, цепелина! За где замина? Крещи и вика Румена Ирина“.

„Граф Цепелин“ извършва 590 полета, превозва 34 000 пътници и изминава почти два милиона километра, без нито една повреда. Графът умира през 1917 г., когато неговите дирижабли вече са на „въоръжение“ в немската армия. Построени са гигантски цепелини, дълги 227 метра с балони от 68 000 кубически метра, превозващи до 50 тона товар. Един такъв въздушен звяр разполага с 20 двигателя от по 1200 конски сили, харчи 25 тона гориво и развива скорост от 103 км./ч. А екипажите могат да издържат повече от сто часа във въздуха.

В най-големите градове на света се строят огромни хангари и мачти за привързване на цепелините. Такъв е построен и в България – край Ямбол, като той е единствен за Балканския полуостров.

Край Ямбол се намира най-южната германска въздушна база, която има разузнавателни функции през Първата световна война. В хангара до военното летище се намира цепелинът, който прелита и шпионира над Черно море. Именно над морето се случва трагедия с падане на дирижабъла. Свидетелство за нея е запазено във вестник „Вечерна бургаска поща” от 9 декември 1935 г. Статията припомня катастрофата доста подробно:

„През 1915 г., когато общоевропейската война бе в своя разгар, късно през есента в Ямбол, североизточно от гарата, започна строежът на единствения в  Балканския полуостров хангар за цепелини, който е бил довършен през август 1916 г. през времето 1916 – 1918 г. са стационирани в Ямбол три различни цепелина. Първият от тях е пристигнал през юни 1916 г., е CL10. След две щастливи летения над неприятелска територия той пострадва при силна буря над Черно море на 27 юни 1917 г. и не се завръща повече. На геройски загиналия екипаж в Ямбол, в двора на хангара, е издигната възпоменателна плоча”.

Трагедията е документирана, но освен нея в спомени на стари жители на Горна Оряховица е запазен един любопитен момент, който поражда въпроси за това дали горе-долу по едно и също време над България не са катастрофирали два дирижабъла, или просто случилото се не е съхранено за поколенията по най-достоверния начин. В Горна Оряховица до днес се разказва как през Първата световна война в местността Камъка катастрофира цепелин. При инцидента през септември 1917 г. от удара на гондолата върху каменния връх загиват осем германци.

Те са погребани в старите горнооряховски гробища. Голям интерес предизвиква коприната, с която е обшит цепелинът. Платът е разпределен между любители и шивачи, така че половината град се сдобива с копринени блузи и дълго време всички се хвалят с придобивката.

От същия брой на „Вечерна бургаска поща" става ясно, че вторият цепелин пристига в Ямбол през август 1916 г. „Неговите три смели летения над Букурещ удивиха света, но тъй като противовъздухоплавателната защита бе доста усъвършенствана, същият бе откомандирован за Германия. Третият цепелин, който пристига в България, носи името 1.59 и започва действията си на 25 октомври 1917 г., развивайки скорост 103 км/ч, носещ със себе си 52 000 кг полезен товар и 22 германски летци, между които и строителя по-късно на величествения въздушен гигант „Граф Цепелин“ - д-р Хюго Екенер”, пише възторжено бургаският вестник. Описва как разузнавателният полет на германския дирижабъл до Сахара е прекратен, защото действията на германците са разгадани от противниците. Съобщава и за още един инцидент с цепелин: „На 7 април: 1918 г. дирижабълът 1.59 за последен път напуска хангара в Ямбол на път за остров Малта. Комендантът Бохолд възнамерявал да се отправи към Огранто щрасе в Адриатическо море и оттам към Йоническо море.

Летейки над Адриатическо море, следствие възпламеняване на бензина цепелинът е опожарен и целият екипаж заедно с 1.59 претърпява геройска смърт на дъното на морето”.

Източник: Уикенд