Кмет възстанови с двете си ръце църква от руините

Жителите на дупнишкото село Висока могила описват възстановяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ като Божие чудо.

Храмът е граден цели 9 години и е завършен през 1891 г. Великолепната трикорабна базилика обаче не била реставрирана и ремонтирана от построяването на църквата – цели 130 лета. Тя е с височина 30 метра и е изграден в стила на Палеолозите от късновизантийската епоха. Построена е със средствата и труда на местните жители, и впечатлява с красивата си архитектура.

До 2019 г. храмът представлявал тъжна гледка – с разрушен покрив, от който водата се стичаше по стените и фреските, кубето на камбанарията беше клюмнало и пред разпад, а мебелите и иконите във вътрешността бяха съсипани и износени. Кметът Огнян Велков се заема с нелеката задача да възстанови всичко пред скептичните погледи на съселяните и спонсорите, които първоначално отказват да даряват. С допотопна техника като от Средновековието – дървено скеле, сковано от пелети и макари за качване на товари, Огнян стартира работата сам.

Коси тревата около храма и сам доставя строителните материали. Наблюдавайки този къртовски труд, се включва неговият съсед Любен Спасов, който дава своята бетонобъркачка, за да улесни непосилната работа, и пуска в дарителската каса първите пари. Като втори спонсор се включва бизнесменът Георги Илиев от София, който е зет в селото. Той прави скиците и първото портфолио със снимките и чертежите.

Когато виждат, че работата потръгва, средства отпускат и останалите жители на Висока могила. Те не са много – около 40 души, предимно пенсионери, но в акцията се включват техните деца и внуци. След ковид пандемията в селото се заселват за постоянно млади софиянци, предимно IT специалисти, които си купуват и къщи.

С помощта на трима запалени младежи кметът Огнян Велков изгражда изцяло нов покрив и реставрира камбанарията с алуминиеви листа и 2000 нита. Тъй като не разполага със съвременно метално скеле, се налага всеки метален лист да се оразмерява и реже на земята и после пак да се качва до кубето. От силното слънце и отражението му в метала Огнян получава силно изгаряне на кожата на лицето от втора степен и се налага работата да бъде прекъсната.

Лекарите в Дупнишката болница се хванали за главите, когато видели мехурите по лицето, и заявили, че възстановяването ще продължи месеци, а може да се наложи и намесата на пластичен хирург. По Божие чудо отоците и мехурите изчезнали само след 3 дни. Кметът се възстановил напълно за две седмици без скъпи илачи и мехлеми, а само с местни отвари и билки.

„Започнах отново работата, но не съм в първа младост, а и съм бая якичък. В началото ми беше много тежко да се качвам по 20 пъти на ден до камбанарията, но след втория ден сякаш ангелите ме носеха на крилете си. преди се плашех от високото, но работейки по купола на 30-метрова височина, тази фобия изчезна“, споделя кметът.

Огнян Велков по професия е строителен техник и проектант. Работил е и 4 години като строител в Мюнхен, но никога не е реставрирал икони и фрески, за което се изисква специално образование в художествената академия. Затова потърсил оферти от църковни реставратори, но бил зашеметен от цените - 500 лева дневна надница и заплащане на квадратен сантиметър! Тъй като селото е бедно и няма милиони в касата се обърнал за помощ към Светия синод, но отговор от там не последвал.

Тогава повикал отново неволята и се заел с реставрация на интериора на храма. Реставрирал сам олтара, който е от орехово дърво и който е изработен от Самоковски зографи. Купил бои, четки, възстановил и изписал иконите и фреските по стените. Впечатляващата работа била оценена достойно от дошлите на проверка клирици от Дупнишката епархия, за което говорят думите и похвалите им, че всичко било според ортодоксалния канон.

„От ръчното бъркане на боята, качването и до тавана с макара и непрекъснато взиране нагоре, поставен в неудобни пози, ми се сковаха ставите и раменете, но и това отмина с Божията милост. Всичко, което го правя, е безвъзмездно“ – споделя Огнян и се надява да е заслужил „малко кьоше“ в рая. Храмовият празник е на 11 май, както и на 14 октомври, когато се чества Денят на света Петка. В момента остава да се изгради подът на черквата и мястото зад олтара, където се намира Светая Светих.

Висока могила има прелюбопитна история и интересни хора, които се славят с лют нрав и са прекалено честолюбиви. Турци там никога не са замръквали и никога не са живели. Данъците са събирали в близкото село Бобошево, защото бирниците ги било страх да припарят до Висока могила. Затова отличителна черта са сините очи и русите коси на високомогилци, запазили славянския ген, поради липса на контакт и смесване с турците.

Природно интелигентни, те по нищо не отстъпвали на будните възрожденски села от Средногорието – Котел, Копривщица, Карлово и Сопот. Имали са килийно училище, светско училище и самодейци, които редовно изнасяли театрални представления, а кинопрожекции се правели два пъти седмично още между двете световни войни. Над 30 еврейски семейства пък намерили подслон във Висока могила, докато действал Законът за защита на държавата и евреите били репресирани. Ако не били високомогилци, юдеите от Дупница щели да измрат от глад, защото им било забранено да въртят търговия и нямали никакви доходи.

Най-известният род в селото са Потръчковците. Това колоритно българско име има своята любопитна история. През 1891 г. след откриването на църквата, Светлозар, наричан за кратко Заре, поискал разрешение за построяване на ново училище, но бюрократите в Дупница протакали и спъвали издаването на документите от мързел и нехайство. Затова той си облякъл абичката, вдигнал дисагите и тръгнал право към София, за да търси съдействие лично от тогавашния министър-председател Стефан Стамболов. Хванал се на бас със съселяните си, че ще отиде и ще се върне за един ден. За ония времена, когато нямало даже и влак, тогава звучало абсурдно, при положение, че разстоянието Висока могила – София е 83 км.

Пристигайки в София Заре чакал Стамболов на ул. „Г. С. Раковски“, където бил кабинетът му, но той си тръгнал пренебрежително, без да го приеме или запише за друг ден. Виждайки го да се качва на файтона си, човекът побеснял, с един удар проснал гавазина на земята и се настанил до Стамболов. Това, което му разказал било следното (разказвано от бабите в селота): „Абе, хъш! Язека си скинах опинците от одене, утепах целийо ден да те чакам, а ти ке ми се праиш на кнез. Турай параф, оти треба да си бегам по икиндия! И бръзо-бръзо, да те не сурнем от файтоно!“

Сащисаният Стамболов сигурно си е помислил, че е поредният авер на Коста Паница, който иска да го убие заради издадената му смъртна присъда, и подписал документите. 4 години по-късно Стамболов на същото място и в същия файтон е заклан като агне от Хальо и други членове на ВМРО. След убийството викали и Заре в околийското в Дупница на разпит като заподозрян, но го пуснали.

Когато Заре се върнал във Висока могила късно вечерта, съселяните в кръчмата го питали как е успял да отиде и да се върне от София за един ден. Той им казал: „Абе, къде одих, къде бегах, къде подтръчнувах и така, и вака“. От тогава му излязъл прякорът Потръчката, който цялата фамилия носи и до днес.

Източник: Уикенд