След като изминалата 2023 г. бе призната официално за най-горещата в света от времето, в което се извършва температурно измерване или т.нар. прединдустриална епоха, очакванията за настоящата 2024 г. са да постигне нови рекорди. Тази прогноза направи климатологът Симеон Матев, който е и преподавател в Софийския университет. Пред журналисти той обясни какво да се очаква през следващите месеци.

 

Феноменът Ел Ниньо ще продължи най-вероятно до средата на 2024 г., но влиянието му ще се усеща няколко месеца след това. Прогнозната средна глобална температура за 2024 г. е с 1,34 - 1,58 градуса по Целзий над средната за прединдустриалния период, което показва, че можем да станем свидетели на нови температурни рекорди и през новата година“, коментира Матев. По думите му се очаква настоящата година да е единадесетата поред с температури от поне 1 градус над прединдустриалните нива.

Според него очакванията са, че екстремните явления и събития ще бъдат още повече на брой и с по-голям териториален обхват.

Матев отбеляза, че човешкото влияние има голям принос за температурните рекорди, които се дължат на климатичните промени.

Екстремните явления стават все по-интензивни и по-чести, а човешките жертви и икономическите щети се увеличават, допълни той

По думите му регистрираните температурни рекорди през 2023 г. са безпрецедентни както за света, така и за България, но не и за Европа.

 

Глобалната средна годишна. температура в била 14.98 С, което в с 0.17 градуса по Целзий повече от предишната най-висока годишна. стойност през 2016 г. Миналата година в била по-топла с 0.60 градуса по Целзий от средната за периода 1991-2020 г. и с 1.48 градуса по Целзий от прединдустриалното ниво от 1850-1900 г. поясни Симеон Матев.

 

През 2023 г. са подобрени и редица други рекорди освен този за най-висока температура. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклонение от всеки един съответен месец, в която и да е предходна година. Юли и август са били най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята, според представените данни. „Лятото беше най-топлият сезон, измерван някога. Такава жега е наистина незапомнена“, казва климатологът.

 

2023 с първата година, през която всеки един ден е с над 1 градус по Целзий температурно отклонение от нормата спрямо прединдустриалното ниво. Близо 50% от дните са били с повече от 1.5 градуса по Целзий по-топли спрямо периода 1850-1900 г. А два дни през ноември са били с повече от 2 градуса по Целзий по-топли, което се случва за пръв път в историята.

 

2023 г. подобри националните рекорди в 77 държави из целия свят, като това са райони, където живеят общо 2,3 милиарда души.

Част от държавите, в които бяха отчетени нови рекордни годишни стойности са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България, сочат данните.

 

Въпреки че не беше най-топлата година за Стария континент, 2023 г. се отчете с редица други рекорди. Например всички месеци от годината бяха със средни температури около и над нормата, като май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята – с 0.5 градуса по Целзий по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г. Зимата беше втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, само с 0.3 градуса по Целзий по-хладна от есента на 2020 г. Обилни и интензивни валежи предизвикаха значителни наводнения на целия континент, става ясно от думите на Матев.

 

Той отбеляза като важен факта, че от 2011 г. насам не е имало година, която е с температури под нормите. А само за последните 30 години средната температура в страната ни се е повишила с 0,8 до 1 градус.

 

В България най-голямо затопляне е наблюдавано в Централен Предбалкан, в централните части на Дунавската равнина, в много райони на Североизточна България, като Лудогорието и части от Черноморското ни крайбрежие.

 

През 2023 г. страната ни е поставила няколко сезонни рекорда. Зимата и есента са най-топлите до момента в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи вълни и рекордно топъл дълъг период в края на юли. „Годината беше белязана и с много екстремни явления, включително интензивни валежи и наводнения като през юни, септември и ноември бяха най-масовите и с големи щети“, обяснява д-р Матев.

 

Една от основните причини за рекордите е предизвиканите от човека климатични промени. През 2023 г. атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се покачват, като достигнаха рекордни нива от най-малко 800 000 години. В допълнение на антропогенния натиск имаше и редица естествени фактори като Ел Ниньо, чийто признаци се появиха през пролетта на 2023 г. Друг важен фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойности от април до декември, смята Симеон Матев. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също допринесе за затоплянето поради повишената концентрация на водна пара.

 

Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и предизвикателства. Част от тях са несигурност в земеделския сектор, който е подложен на засушавания, интензивни валежи, градушки, промяна в температурните условия.

Друг важен аспект е уязвимостта на водните ресурси, поради риска от по-чести и по-продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничение в използването на ВЕЦ и др. От друга страна има рискове и за енергийния сектор поради невъзможността за точно прогнозиране на потреблението на електроенергия. И не на последно място са и предизвикателствата в туристическия бранш поради несигурност в планирането на туристически дейности.

Източник: Уикенд