Източните Родопи преливат от чудни скални ниши, които към днешна дата са се превърнали в модерна туристическа дестинация за любителите на древността. Неизвестен е Броят на трапецовидните дупки в скалите, е неизвестен, а и едва ли е възможно те да бъдат преброени. По-важно е, че все още не се знае кой, кога и защо ги е направил. А може би най-важният въпрос е как са направени, защото така и не става ясно как на голямо разстояние над земята върху отвесни скали са дълбани прецизни ниши във време, за което се предполага, че дори металът и металните остриета не са били познати.

Ясно е само, че майсторите, дялали скалите, са били смели. Тези от тях, работели край Ночево, явно са били още по-храбри, защото са сътворили едни от най-високите скални ниши на непристъпни места.

Казват, че село Ночево е център на географски триъгълник с върхове Кърджали, Хасково и Асеновград. Дали триъгълникът е по въздух или суша, не е известно. Селцето е много малко, но голямо и забележително е светилището до него.
Наречено е Пармаклъ кая. То се състои от две високи скали с издълбани в тях трапецовидни ниши. Между тях е разположена пещера-утроба с две разклонения. В светилищния комплекс са изсечени скални басейни – шарапани.
Има си и фалос или подобен на мъжки полов орган камък, странно стърчащ по средата на отвесната скала. 

Тук се намират и няколко сухи пещери – Ташлък, Коджа ин и други, около които са издълбани множество вкопания и трапецовидни ниши.
Местното население е дало различни наименования за всяка открояваща се скална група – Овенът, Сляпата глава, Кучето, Лицето, Килимявката. 

До село Паничково между селата Ночево и Йончово се намира камък, висок поне 6-7 метра. Цяло чудо е как се е озовал там.
Интересното е, че в горната му част, от която се открива прекрасна панорама, личат следи от човешка дейност – издълбани улеи и дупки с идеално кръгла форма. Тази скала се нарича на турски Терси кая, или Камък, който стои наопаки.

Шарапаните около Ночево са разположени в едноименната местност, недалеч от мегалитния комплекс в местността Памук кая. Това са две съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Предполага се, че в древността са използвани за правене на вино и различни религиозни обреди. Възможно е в тях да е промивана руда.

Проф. Валерия Фол е на мнение, че скално-култовият комплекс при село Ночево е един от големите регионални религиозни центрове в Родопите, използван от тракийското племе беси.
Свещената територия включвала цялото пространство, осеяно със скално-изсечени олтари, басейни за пречистване и жертвоприношения, скали с издълбани в тях ниши. Централно и най-свято място е пещерата-утроба между двата скални масива, маркирани с трапецовидни ниши. Естествената цепнатина между двете извисяващи се скали е дооформена допълнително, така че по време на зимното слънцестоене светлинният лъч достига до дъното й, моделирано като утроба.

В тази пещера-утроба тесен кръг от посветени аристократи са изживявали тайнството на сътворението, като са наблюдавали акта на сливането на светлината с утробния пещерен мрак. Според Валерия Фол именно този акт символизира вярването на траките за свещения брак между Великата богиня Майка – Планина (Земя) и нейния син – Слънце.

Интересна хайдушка легенда се разказва в този край. Тя е свързана с Ангел войвода, на когото е кръстено село, в чиито околности също има скални ниши. По тези земи преди три века живеели повече хора, отколкото сега. На едно землище, което наричат Иванов чаир, две жени отишли една сутрин да копаят на нивата, едната имала пеленаче. 

Вързала люлката с детето на близко дърво и докато работела, запяла с пълно гърло песен за Ангел войвода. Нейната дружка й пригласяла. Дали са пели точно тази песен за войводата, не е ясно: „Ангел си няма стара майчица/ негова майка Стара планина/ Ангел си няма млада булчица/ негова булка – тънка му пушка/ Ангел си няма дребни деца/ негови деца – ситни куршуме”.

Песента омаяла не само птиците, животните и скалите около тях, а и самия Ангел войвода, който точно в този момент бил с четата си на съседния хълм над Иванов чаир. Войводата се трогнал много от песента, посветена на неговата храброст. Извикал един от приближените си, извадил от една кесия шепа жълтици и му заръчал да се промъкне до люлката, без да го забележат жените, и да остави в нея жълтиците. Ако го видят, Ангел войвода му обещал, че ще го застреля въпреки голямото разстояние. Така едно бебе и неговата майка били ощастливени. 

Много са версиите защо е станал хайдутин. Една от тях гласи, че османците редовно му
крадели овцете и си правели курбан с тях пред него. Момчето нищо не можело да направи, но събирало омраза в себе си. Друга история разказва, че поробителите убили баща му и отвлекли годеницата му.
Третата известна е, че изнасилили сестра му, а за отмъщение той убил насилниците и изложил телата им на селския мегдан, като поръчал на попа да напише, че „това очаква всеки, който посегне на българска жена“.

Една от легендите за Ангел войвода е продължение на наказанието на хайдутите за бея на Одрин. Войска от 1200 души и башибозук била изпратена след дружината. Хайдутите разбрали, когато вече било късно и обръчът започнал да се затяга. Тъкмо когато бинбашията бил готов да подаде сигнал за атака, вместо хайдути той видял едно момче с бяла кърпа да се подава от храстите. Голяма била изненадата на турците. Младежът имал важна задача – да се срещне с бинбашията и да му предаде една бележка от Ангел, написана с молив. Пратеникът на хайдутите дал бележката на турците след обичайните поклони и поздрави, отместил се настрани и се обърнал към баира отсреща, където били другарите му. Тогава се чул гърмеж и кучето, което било в краката на военачалника, изскимтяло – куршумът опърлил козината му от главата до опашката.

Един от турците вдигнал ръка като за команда за атака, но бинбашията го спрял. Втори куршум изсвистял и този път свалил позлатения полумесец на войсковото знаме. Главнокомандващият запазил самообладание, но през ума му минало написаното на бележката: „С първия куршум ще умеря хрътката, с втория – полумесеца на знамето ти, а с третия, ако не върнеш аскера – твоята глава“.

Усетил, че войводата вече го държи на мушка, се обърнал и дал знак за връщане пред смаяните погледи на башибозука и хайдути. Когато поляната вече се опразнила и аскерът бил далеч, един от старшите офицери попитал какво е пишело на бележката. „Че всичко се оправя, само пробитата глава не може”, отговорил бинбашията.

Башибозукът обаче останал и нападнал четата, но скоро бил обезкуражен от точната стрелба на Ангеловите другари. Обсадата останала цял ден, но вечерта хайдути, преоблечени като разбойници, успели да се измъкнат и стигнат връх Драгойна. Там преброили златото, което по-късно щели да раздадат на селяните, които да знаят, че „над каймакани и субашии, над паши и везири има Ангел войвода”.

ЦЯЛ ОДРИН ТРЕПЕРЕЛ ОТ АНГЕЛ ВОЙВОДА
Ангел войвода е страшилището, пред което цяло Хасковско, Пловдивско, че даже и Одринският район треперели. Дори в днешно време продължава сътворяването на предания за подвизите на героя и неговата дружина. Ангел Стоянов Кариотов се раджа в днешното село Драгойново през 1812 г.
Семейството е многолюдно и бедно, а малкият Ангел започва да тича след овцете съвсем рано.
Източник: Уикенд