Блудницата Калина си спретнала минибардак в изоставена къща, намираща се в центъра на София. Споделя, че първия път правила любов с мъж срещу обикновен сандвич.
В „офиса“ й денонощно влизат и излизат мъже, почитатели на нискотарифната платена любов. Възрастта й трудно би могла да бъде определена, защото макар и млада, усмивката й е твърде оредяла. Самата тя се шегува със себе си, че зъбите й са като перфоратор, но с езика е като същинско кадифе.
Отначало и през ум не й минавало да се захваща с тази древна професия. Имала мъж, който се грижил за нея и дете, което след раздялата им останало при него. Напуснала го, защото системно ставала жертва на побоища и тормоз в дома си. Известно време живяла при приятели, но никой не се наемал да се грижи за нея за по-дълго време.
Така стигнала до улицата и заживяла скитнически живот. Останала много изненадана, когато установила, че сред клошарите имало и кавалери.
Помислила си, че може да започне да практикува най-древния занаят, след като нищо не може да я изненада – била свикнала и на глад, а и редовно я пребивали у дома…
През първата нощ преспала в кашон, който изровила от контейнер. Втората нощ направила опит да дремне на пейка, но духал силен вятър и отново опряла до кашона. Твърди, че нощите в София не са страшни и има часове, в които и куче не минава, камо ли човек.
В себе си имала единствено нож, който откраднала от приятелка – с него хем се отбранявала, хем можела да си изреже „хубавата“ част от храната из боклукчийските кофи.
Категорична е, че лоша храна няма, а има само недостатъчно гладни и прекалено капризни хора. И скитническият живот обаче й омръзнал и се събрала с други бродяги, за да оцелее по-лесно. Някой почерпил единия от мъжете в групата сандвич, а той й го дал. Тъй като не разполагала с абсолютно нищо, решила да му се отплати с тяло. Не искала обаче другите да знаят, за да не започнат да си искат.
Отвела го в изоставената къща и го направили набързо от страх някой да не ги изгони.
Любовният сърбеж обаче непрекъснато изкушавал младата жена, а и мераклии за любовта й не липсвали. Всеки плащал с каквото разполага – 5-10 лв., двулитрова бутилка бира, пакет вафли, цигари, локум, преоценена баница и какво ли още не.
След известно време дори оформила нещо като спалня с чаршафи от боклука. В един момент заживяла в изоставената къща, но за да не я забележат околните, денем обикаляла из града, а нощем се връщала с мераклиите, които търпеливо изчаквали реда си. Нещата потръгнали повече от гладко. След време верен клиент дори й подарил телефон, а Калинка едва не полудяла от радост. Не след дълго обаче друг неин клиент я набил, взел й телефона и избягал.
След няколко дни обаче се върнал отново при нея, сякаш нищо не е било. Тогава Калинка за пръв път използвала ножа – съдрала му бузата и той избягал като попарен. От страх да не я издаде на полицията или пък да се върне с авери да я пребие, отново се върнала в подлеза.
С времето станала безскрупулна и безсрамна. Самата тя казва, че няма как да те е срам, когато си гладен до припадък и главата ти се върти от напрежение кой какъв номер ще ти извърти.
Не поддържа връзка с бившия си мъж, а детето й се срамува от нея и не иска да я вижда.
Става дама на всеки, който си плати, без значение как – може да я заведе и на баня, тъй като рядко й се случва да използва топла вода и шампоан.
Източник: Уикенд
Коментирай