Мнозина не обръщат внимание на тайнствените места в България, които крият легенди и загадки, все още неразгадани от учени и изследователи. Точно такова място е и светилището Глухите камъни в Източните Родопи. И то като не едно и две други чудеса на България е открито първо от иманяри. Едва след тях на мястото отишли археолози, които стартирали разкопките преди двайсетина години. Мястото се тачи като свято и днес
Глухите камъни се намират на хребет, спускащ се на изток от връх Света Марина, край село Малко Градище в община Любимец. Мястото е част от източно-родопския рид Гората. Билото му е увенчано с високи 10-15 метра скални зъбери, разделени от разломи. Големият интерес към Глухите камъни се дължи основно на многобройните ниши, изсечени по отвесните страни на тези скали.
Най-впечатляващи са изсичанията в най-западния и доминиращ над околните скален масив. Върху заравнения му връх е вкопан в скалите дълбок правоъгълник, известен като щерна. Смята се, че е направен от древните за събиране на вода. До него води добре оформена стълба от 33 каменни стъпала. Южното лице на скалата, откъдето започва стълбата, е оформено отвесно. На това място е издълбано пещерообразно помещение с правоъгълен план и куполообразно покритие.
Няма как да не се усъмним в това, че всички тези стълби, ниши, щерни, куполни оформяния на скалите са издялани с длето и чук. Ако е така, то майсторите трябва да са били много изкусни и да са имали огромно търпение. Но повечето линии са прекалено прави и правилни, което насочва към доста по-съвършени уреди като лазери, с които са дълбани скалите при Глухите камъни. Това е само хипотеза, която някои изследователи са се заели да докажат.
Тя е все още е в сферата на фантастиката, защото, ако се окаже вярна, означава, че по-съвършени от днешните технологии са се използвани за оформяне на светилището. Което пък поставя на дневен ред въпроси като извънземни, дошли някога отнякъде тук. Или пък много-много древни обитатели на нашите земи, които неизвестно как са изчезнали така, че от тях да са останали само следи, подобни на Глухите камъни.
Впечатляващо е и това, че светилището е неразделно свързано с пирамидалните форми като на връх Света Марина, така и на другите върхове наоколо.
Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. До него се достига по черен път, отделящ се от превала при шосето, свързващо селата Малко Градище и Дъбовец. На около 700 метра източно от местността се намира едноименния връх – Глухите камъни – 709 метра, който е и най-високият връх от рида Гората.
Източник: Уикенд
Коментирай