Когато не е твърде заета да лъска съветския чепик на другаря генерал Радев или да пуска унищожителни материали срещу укрофашистите, д-р Цветеслава от „Курило“ понякога се сеща за се занимава и със специалността си. След като във вторник някаква откачена мадама наръга трима нещастници в пристъп на лудост, докторката се похвали, че проблемът не бил в психиатриите, там царял ред и чистота, и местата били достатъчно – 4 200. 

Чакай, госпожо, кое им е достатъчното? Аз лично познавам поне 1500 откачалки, а след един следобед разходка из центъра се срещам с поне още толкова. Не им знам нито точните диагнози, нито историята на заболяванията, ама да кажеш, че с четири хиляди легла ще ги побереш всичките, е все едно Златка Райкова да си събере любовниците в гарсониера. Опашката ще се извие чак до съседната улица.

Олигофрени и шизофреници, имбецили и обсесивно-компулсивно разстроени, алцхаймери и диссоциативно отклонени – във всеки вход, на всяко ъгълче можете да срещнете някого от тях. Само на работното си място имам половин дузина дами на средна възраст, които редовно водят напоителни разговори със себе си .
На горния етаж живее млад мъж с параноидна шизофрения, който 3 пъти е палил блока. В отсрещния апартамент баба с алцхаймер крещи на някакви извънземни на език от планетата Нубиру.

Не знам дали избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ е връщане към здравия разум, но ви гарантирам, че болните мозъци са сред нас и са много повече, отколкото предполагате. Освен да се надяваме да прати Илон Мъск да се справи с тях за 24 часа, както спря войната в Украйна.

Истина е, че повечето психично болни са почти симпатични идиоти, които живеят в своя свят на илюзии и освен за семействата си, едва ли представляват обществена тежест. Да, ама са толкова много, че 1 на 100 да се окаже агресивен психопат, килър или подпалвач, ще ни изгори чергата на всички. А най-лошото е, че няма как да разграничиш безопасния тип от този, дето ще ти пререже гърлото като онази клетница с дечицата във Вакарел.

4 200 места са добре, така ли? Само дето по неофициални данни между 70 и 80 000 българи са потенциални пациенти и те си шетат където им видят очите. Някои имат семейства и си гълтат хапчетата. Други са зарязани от майки, деца, Бог и родина и кръстосват градове и паланки с кой знае какви бръмбари в главите и ножове в ръцете.

У нас да вкараш психар в болница е по-трудно от това да накараш Делян Добрев и Асен Василев да се разберат има ли дупка в бюджета, или всъщност е излишък. Пък и да успееш след хиляди позвънявания на 112, декларации и показания, ефектът е около месец. В лудницата му джаскат инжекции няколко дни и бързат да го изпишат, за да освободят място за следващия перко. Щом вратата на психиатрията се затвори зад гърба му, лекарите не знаят какво се случва с него, те губят връзка с пациента, а той губи връзка с главния мозък. 

И така до следващото изстъпление със заклани или наръгани, когато пак ще се сетим, че имаме проблем.
Източник: Уикенд