Понятието „Локалите“ може да не ви говори нищо, но ако ги видите, със сигурност ще ги познаете. Става въпрос за агресивни момчета, най-често на възраст между 14 и 17 години, които винаги се движат заедно в група, носят тъмни дрехи с качулки и дизайнерски скъпи маратонки да по над 1000 лева. За тях собственият им светоглед е единственият правилен. А на различните от тях дават да разберат – вербално или физически, че никак не им се нравят.

В България можете да ги срещнете в мола, на спирката на метрото, в кварталната градинка, в училище. Именно там с тях се сблъсква и 15-годишният син на журналиста Милен Димов. 

 “Нещата започват преди година, когато синът ми започна да се държи сравнително неадекватно вкъщи – затвори се, не беше комуникативен, отговаряше с една дума на въпроси. Когато го питахме за проблеми, отклоняваше темата. Това беше достатъчен сигнал, за да разберем, че нещо се случва“, разказва бащата. След седмици настоятелно разпитване, момчето най-после споделя, че е тормозено от „локалите“ („локални“, местни – бел. ред.) в училище. Дълго време групата го е подлагала на жестока вербална агресия, но той се притеснявал да сподели и вярвал, че ще се справи сам.

„Убеден съм, че 80% от децата не споделят за това. Обикновено се разбира, когато стане някоя беля, когато пребият някое дете. А тогава вече е много късно“, казва Огнян Димов. След като се обръща към класния ръководител на сина си, нещата се подобряват значително. Не подава сигнал до институция, защото смята, че става въпрос за частен случай в конкретното училище. Но осъзнава, че това съвсем не е така, когато научава, че и друго познато дете има проблем с „локалите“. От страх да не го причакат в подлеза на метрото на път към дома, момчето винаги слизало на следващата спирка.
„По-далече е, но е по-сигурно“, казало му то.

„Това тотално ме преобърна. Не издържах и си казах, че това нещо по някакъв начин трябва да го сведа до знанието на много хора“, спомня си Димов. Решава да разкаже за „локалите“, за сина си и за другото момче във фейсбук пост, който за кратко време е споделен хиляди пъти.
Впоследствие с Димов се свързват много хора – някои споделят личния си опит с „локалите“, други предлагат подкрепа. А МВР се сети, че има проблем, и започна работа по разследването на агресивните младежи.

„Идентифицирали сме групи, известни като „локали“. Имаме 28 сигнала за такива групи в черни дрехи, с маски, със спрейове, някои с ножове, които се движат в София. Разхождат се около Народния театър, градинката „Кристал“ и НДК. По 24 случая имаме задържани“, обяви преди дни директорът на СДВР главен комисар Любомир Николов.

В някои случаи младежите нападат беззащитни граждани, по-често непълнолетни, в тъмната част на денонощието. В 24 от тези случаи има задържани момчета и образувани досъдебни производства, „когато законът ни позволява, тъй като не образуваме досъдебни производства срещу малолетни лица. Когато  не можем да образуваме досъдебно производство, съвместно с другите институции, отговорни по тази тема, намираме начини за превъзпитанието им", допълни главен комисар Николов. Той призна, че в повечето случаи това са деца на добре осигурени родители, облеклото им е дизайнерско, включително от известни марки. 

„Вероятно целят да покажат своите умения, придобити в спортните зали, и вероятно искат да се докажат, а не да го направят по някаква финансова причина, когато става въпрос за кражби и грабежи“, посочи директорът на СДВР. Установено е, че локалите са предимно от 14- до 18-19-годишни. Според запознати в бандата от хулигани в центъра на София е и депутатски син, който бил един от тарторите на една от организациите.

С предложение за помощ с Милен Димов се свързва и училищният психолог Ралица Иванова. В практиката й често се налага да работи по случаи на тормоз между съученици и различни прояви на агресия в училище. „По време на юношеството повод за напрежение. могат да бъдат всякакъв вид различия – ръст, тегло, начин на обличане, пол, раса, различия във вкусовете, предпочитания за занимания... Това, което ми прави силно впечатление по време на консултациите, с полярния начин на възприемане на света и взаимоотношенията с хората - „или си с мен, или си против мен", „или аз тях, или те мен“. Тези крайности са част от една субективна реалност на възприемане на света, в която взаимоотношенията се регулират на база правото на по-силния и страшния“, отбелязва Ралица Иванова и добавя, че именно в юношеска възраст идентичността и принадлежността към дадена група стават изключително важни. „Групата би могла да ни сочи разрушителното поведение към определена цел, да създаде усещане за сила и чувство за неясна лична отговорност, тъй като разрушителните действия са част от едно колективно дело, а освен това са „полезни", тъй като гарантират, че юношата е добре приет в тази общност", обяснява още тя.

„Когато сте група и числено превъзхождате някого, се създава това усещане за неуязвимост. Ако е нещо сериозно, винаги ще има последствия, но много често ще бъде само един човек, който ще го отнесе“, признава и дванадесетокласникът Емил 3., който за кратко е бил в компания на „локали“. Абитуриентът наблюдава, че именно усещането за неуязвимост подтиква младежите да се държат агресивно и нагло. А освен изкушението да правиш каквото си искаш, без да бъдеш наказан, причината някое момче да се присъедини към „локалите” понякога е съвсем банална – за да е по-харесвано от момичетата. Емил чистосърдечно споделя, че се е присъединил към групата, за да не ги избягва, когато ги среща в училище.
„Локалите“ са добре известни и на единадесетокласничката от софийска гимназия Христения.
„В моето училище ги има. И смея да твърдя, че почти навсякъде ги има. Много са конфликтни. Смятат, че всеки им е виновен. Влизат много често в саморазправа с учители, с директори, с полицията. Събират се на групички. Никога не разрешават. проблемите си сами. Винаги са 20 срещу 1. Най-често започват с много гадни обиди и провокации, а когато видят, че от отсрещната страна няма реакция, се стига и до физическа намеса“, разказва тя.
„Според мен „локалите“ имат големи комплекси от тормозене. Затова имат нужда да са агресивни, за да не попаднат те в ролята на жертвата, а точно обратното – техният глас да доминира.

Нужда от промяна в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН) вижда Юлия Ангелова, секретар на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в район „Слатина“ в София. Според нея заложените в закона възпитателни мерки биха били напълно достатъчни, ако има съдействие. от страна на родителите на извършителите. 
„Промяна в закона трябва да има и тя трябва да бъде във въвеждането на санкции спрямо родителите. В противен случай това, което днес се счита за противообществена проява, утре ще бъде престъпление по Наказателния кодекс, защото извършителят вече ще е пълнолетен, а на мястото на комисията ще застанат прокурорът и съдията в съда. От подобен развой губим всички ние“, категорична е Ангелова.

В училището на Христения агресията е тема, която се обсъжда често. Тя твърди, че в класа й няма „локали“, но в долните класове имало особено много. С един от тях дори е говорила упорито. Искала е да го „вразуми“ – и имало ефект. „Според мен със сигурност се вижда повече промяна, когато има намеса на техен връстник или на някого, който е с 2-3 години по-голям от тях. Аз много съм говорила с това момче и смятам, че защото и порасна, има драстична промяна. Но трябва говорене“, убедена е Христения.

Това цели да постигне и Милен Димов – повече родители да бъдат информирани за този проблем, за да могат да защитят своевременно децата си, но и обществото да бъде осведомено, за да не бъде безучастно, „Общността трябва да има отношение към децата като към общи, като към национална ценност. Без значение какви са политическите ни пристрастия, всеки един в това общество има еднакъв интерес от това да бъде защитен. Желанието ми е да прозрем това и да започнем колективно да отстояваме правата си и да изискваме това, което ни се полага“, категоричен е Милен Димов.
Източник: Уикенд