Няма млад човек под 25-годишна възраст, който да не е чувал за Емил Конрад, който набира популярност с видеоклиповете си в Ютюб. Освен множеството последователи в социалните мрежи, той е и автор на няколко книги, които се радват на широк интерес. 35-годишният влогър и инфлуенсър е щастлив от успехите си, но животът му не винаги е бил по мед и масло. Имал е изключително тежко детство – като бебе бива изоставен в Дом за сираци, а по-късно осиновителката му го третира физически и психически. Баща му пък е алкохолик, който си отива от този свят заради ежедневна злоупотреба със спиртни напитки.

 

Когато навършва пълнолетие, Емил решава да се откаже по съдебен път от жената, която го е осиновила. „Тя не ми е никаква! Мразя я! Най-отвратителният човек, който съм срещал през целия си живот“, избухва той в последната си книга, издадена преди дни. В мемоарите си той твърди, че осиновителката му го е третирала физически и го срива психически от най-ранна възраст. Нарича я „изрод“ и смята, че заради терора, който осъществява над едно дете, тя трябва да бъде съдена и да лежи в затвора.

Освен че му крещи за най-малкото нещо, тя непрестанно го бие без никакъв повод и момчето ходи посинено на училище. Опитва се да крие щетите по тялото си с дълги дрехи дори и в най-големите жеги. Срамува се и не знае как да реагира в напрегнатите ситуации. „Мисля, че бях добро дете – в никакъв случай не бях послушен, но определено не бях и хулиган. Чудех се с какво заслужавах непрекъснатия тормоз и обиди, с които ме засипваше моята майка“, пише Конрад

 

В един момент приятелите му започват да подозират, че има нещо гнило. Когато навлиза в тийнейджърството, подкрепен от верните си другари, младежът осъзнава, че трябва да се опълчи на майка си, а не да търпи тормоза й. Въпреки че има някои типични за тази възраст изблици, той не е лошо дете. Не изкарва само ниски оценки, няма хулигански прояви, но въпреки това родителката му започва все по-интензивен тормоз върху него.

 

„При един от хилядите скандали майка ми отново изпадна в истерично крещене с цел да надделее в спора. Думите, които излязоха от нейната уста, най-вероятно цял живот ще звучат в главата ми!“, спомня. си авторът. Осиновителката му изригва и в миг на ярост казва, че е трябвало да го оставят в Дома за сираци. Така Емил узнава, че хората, които го отглеждат, не са биологичните му родители.

 

След драматичното разкритие, Конрад излиза от дома си и започва да тича, докато стига къщата на най-добрия си приятел. После споделя и с братовчедка си. Облян в сълзи, младежът се чувства самотен и объркан. Емоционалната травма, която му е нанесена, го преследва и досега.

 

В края на въпросния злощастен ден, Емил се прибира вкъщи и с радост установява, че майка му е излязла навън. Провежда разговор с баща си, който през цялото време се опитва да е медиатор в семейството и да потушава вечните скандали, въпреки че страда от жесток порок – алкохолик е.

 

„Влязох през вратата и веднага отидох да прегърна тате. Имахме един от най-хубавите разговори. По-скоро аз се опитвах да го убедя, че той си остава мой баща и няма да променя отношението си към него. Беше странна динамика, в която аз исках да успокоя него, а той – мен“, разказва инфлуенсърът.

 

През следващите седмици майка му продължава да избухва. При поредния скандал дори му удря шамар. Тогава тийнейджърът решава рязко да прекратиизтезанието, като отвръща на удара. Думите, които изрича към осиновителката си в онзи момент, са следните: „Ти биологично не си могла да бъдеш майка и е имало причина за това! Не е трябвало никога да бъдеш такава!“.

 

Малко след това жената си събира багажа, напуска семейния дом и Емил завинаги прекратява контактите си с нея. След като навършва 18 години, влогърът по съдебен път се отказва от родителката си и тя вече не му се води майка. Остава да живее само с татко си, но положението отново не е розово.

 

Конрад не се изказва лошо за баща си, който вече не е сред живите. Той винаги е имал топли чувства към него, но заради непрестанната му алкохолна опияненост не успяват да имат нормални отношения. Често се случва Емил да се прибира от училище, а осиновителят му да лежи безпомощен на дивана, фиркан до козирката още от сутринта. „Имаше периоди от седмица – две, в които не се напиваше. Тогава се отпусках, виждах, че имам адекватен родител, който да отговаря за мен. За съжаление, това не продължаваше дълго. Баща ми започваше пак да пие. Всеки път, когато това се случваше, аз се разочаровах все по-тежко и по-тежко“, споделя инфлуенсърът.

 

Той е толкова стресиран от положението на родителя си, че всяка вечер слухти пред спалнята му, за да го провери дали диша. Отваря вратата и се опитва да долови признаци на живот. Заради коварната пристрастеност таткото на Емил за малко да пропусне абитуриентския му бал. Точно по това време го приемат в болница, за да го лекуват. За съжаление, подобрението му отново е краткотрайно.

 

Една октомврийска сутрин, когато Конрад вече е приет в университет, възрастният човек отново е изпаднал в несвяст. Тогава лелята на момчето е на гости и веднага вика линейка. „Нямам спомен от последното нещо, което сме си казали, нито последния път, в който съм видял очите му. Чаках цял ден, докато леля беше в болницата с него. Следобед просто усетих едно от най-странните чувства в живота си. Усетих, че вече го няма. Знаех, че е починал“, връща лентата на спомените интернет звездата.

 

Малко по-късно Емил усеща как огромен товар се смъква от раменете му. Вече не трябва да се тревожи дали майка му ще го пребие, дали баща му диша и е жив. По-спокоен е, защото над него вече не е упражняван психически и физически тормоз. В този период публикува и първите си видеа в Ютюб, които бързо набират популярност.

 

Конрад казва, че един от най-важните хора в живота му е леля му – сестрата на баща му. През цялото време тя го подкрепя и успява да възпита у него ценни качества. „Интересно е как човек като нея, който никога не се е женил и не е имал деца, всъщност се оказа най-добрият родител от заобикалящите ме хора през целия ми живот. Леля ми е невероятно добър човек и до ден-днешен тя е моят най-добър приятел, въпреки че е на 88 години“, откровеничи влогърът.

 

Когато баща му си отива от този свят, той решава да потърси биологичните си родители. Дотогава няма интерес към тях, но после внезапно нещо в него се преобръща. След дълго разследване успява да открие фейсбук страницата на жената, която го е родила. Разменят си съобщения и така Емил узнава, че е плод на кратката й романтична афера с италианец. Когато се връща в България, майка му установява, че е бременна, но времената са такива, че не може да направи аборт. Така оставя бебето за осиновяване. След това има още две деца от настоящия си съпруг.

 

Оказва се, че бащата италианец дори не подозира за съществуването на Конрад. „Не е знаел, че биологичната ми майка е забременяла, че ме е дала в Дом за деца. Не е бил негов изборът да бъда изоставен. Донякъде това ме кара да се чувствам малко по-добре. Сигурно е нямало да направи подобно нещо, защото има пет деца“, разказва Емил. Днес той поддържа писмена връзка с биологичната си майка, понякога си изпращат съобщения във фейсбук, но не се е запознал с братята и сестрите си, защото не се чувства готов за тази стъпка.

 

Инфлуенсърът не крие, че е гей, и от 5 лета има сериозна връзка с мъж, с когото делят един покрив. Твърди, че настоящият му партньор Боби е голямата му любов. Конрад е преминал през много токсични отношения с бившия си приятел, но е успял да се откъсне от тях и да продължи напред.

 

Едва на 14-годишна възраст Емил започва връзка с доста по-възрастен от него мъж, който гони 30-те. Запознават се на домашно парти и започват да си пишат съобщения. Тийнейджърът е поласкан от вниманието – до този момент никой не е проявявал по-специален интерес към него. Постепенно се увлича и започва интимни отношения с въпросния господин, които продължават 5 години. Като младеж Конрад не вижда проблем в голямата възрастова разлика, даже мисли, че е много готино. Сега обаче е наясно, че не е нормално едно почти дете да излиза с мъж на прага на 30-те.

Връзката приключва, когато Емил влиза в университет и решава, че това не е правилния човек за него. Следват 4 години, в които се отказва от любовта и мисли, че никога няма да я открие. Е, оказва се, че греши, защото по-късно среща Боби.

 

„Приказната любов съществува, но само когато наистина я допуснеш до себе си. Толкова си личи отстрани, когато истински обичаш и си обичан, толкова прозира любовта, че никога не можеш да я скриеш, колкото и да се опитваш“, разсъждава популярният автор.

 

Въпреки тежките премеждия в миналото, Конрад не съжалява за нищо, защото именно трудностите са изградили характера му. Той е щастлив от това, което е постигнал, и е благодарен на хората, които са останали в живота му – леля му, верните му приятели и голямата му любов Боби.

Източник: Уикенд