Преди дни се навършиха 67 години от откриването на Централния универсален магазин в София, по-известен като ЦУМ. Това е първият и най-голям мол на Балканския полуостров. 6-етажният магазин е толкова впечатляващ за времето си, че дори е възпят в песен от Леа Иванова, която се превръща в тотален хит - "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ".

 

Всеки българин над 30-те носи в ума и душата си безброй вълнуващи спомени от посещенията си там, а мнозина сигурно все още пазят някъде из килерите, мазетата и вилите си вещи, закупени от "столичния Хародс". Понякога - извоювани с лакти, скандали с нахални "другари и другарки" и неколкочасово висене на опашка. Или с връзки с продавачките. Или със списък, в който чакаш да ти излезе номера за цветен телевизор, например.

 

"Купих шлифер, нов балтон,
шапка нова с нов фасон

и червило, и чепици,
и лепило, и фъстъци.

Нов юрган и нов тиган -
всичко, всичко купих с план:

и килимче за тъща̀та,
и гърненца за децата",

пееше първата дама на шлагера и суинга Леа Иванова.

 

И наистина - в столичния "дядо на моловете" имаше всичко - от шунка и мармалад в огромния гастроном (супермаркет), чиито вход беше срещу Банята, през парфюми, обувки, дрехи, бижута-уникати, малки пластики и картини, до музикални инструменти и домашни потреби. Плюс заведение на последния етаж - точно като в съвременните търговски центрове. 

Гастрономът на ЦУМ беше "представителен".

Снимка: lostbulgaria

 

Спомен той събужда дори в рапъра Гетомен, израсъл в столичния център, който сподели пред репортера на Dir.bg: "Играехме там на стражари и апаши като деца. След падането на комунизма прекарвах в него повечето си време след училище. Сутрин продавах вестници там през 1990 - по време на опашките за две кисели млека, едно прясно и малко кашкавал... Спомням си, че през 1993 откриха кафене на последния етаж. Качвах се там зимата и си купувах два хотдога, кока кола и картофки. Най-вкусното ми ядене! Гледах как вали сняг и си представях, че съм в Ню Йорк един ден. Скоро влезнах да се повозя на ескалатора. Пусто е. Стана ми мъчно. Искаше ми се да отида в онова кафене на последния етаж. Няма го. Преди две месеца бях на последния етаж на Крайслер билдинг в Ню Йорк. Мам** му, сипвам си отново!", емоционален е Петър Петков-Гетомен.

 

Централният универсален магазин е проектиран когато родителите на рапъра са били деца, а може и дори още не са били родени - през 1956 г. от арх. Димитър Писинов. Главен проектант на комплекса, формиран от сградите на ЦУМ и на Министерството на тежката промишленост (днес на Министерския съвет), е арх. Коста Николов. Година по-късно премиерът Антон Югов в присъствието на видни партийци и дипломати прерязва лентата на гордостта на родната търговия.

Строежът на ЦУМ и на останалите сгради в т.нар. Ларго.

Снимка: lostbulgaria

 

Градоустройствено комплексът "ЦУМ - Министерство на тежката промишленост" формира северната страна на т.нар. "Ларго", построено на мястото на унищожения от англо-америкатските бомбардировки 1943 - 1944 г. център на столицата и издържано по съветски модел в едромащабен сталинистки стил. Той включва още: на изток сградата на Партийния дом (днес ползван от Народното събрание), от южната страна е комплекса Министерство на електрификацията (после Държавен съвет до 1989 г., днес е Президентство) - Хотел "Балкан" (днес Sofia Balkan Palace) и 7-етажната жилищна сграда с магазини "Детмаг" на бул. "Стамболийски (днес ул. "Съборна" №4). Предвиденият от западната страна 14-етажен колос на Дома на съветите не е реализиран изобщо, много по-късно там е сложен единствено паметникът на Ленин, който е трябвало да е пред сградата на така и непостроения Дом на съветите. На мястото на този паметник от 28 декември 2000 г. се издига статуята на София.

Най-големият балкански соцмол под погледа на Ленин.

Снимка: lostbulgaria

 

Градски легенди

Стари столичани разказват, че архитект Коста Николов посвещава своето велико дело на сина си, убит от Гестапо. През 2001 г. сградата е реставрирана и по време на укрепващите дейности е открита метална кутия, в която имало човешки пръст и кичури коса. "По този начин Коста Николов почитта на времето паметта на сина си, като вгражда кутията в строежа на ЦУМ, затова през 2001 г. строителите не я местят", разказва арх. Христо Вълев пред kmeta.bg. Кореняците софиянци обаче са убедени, че това е прокоба, която тегне над соцстроителите на ЦУМ - за да построят универсалния магазин, те бутнали няколко стари светилища. 

 

Сградата на "дядото на моловете" е завършена и официално открита през април 1957 г., след Априлския пленум. Тя включва "канторска част" и универсален магазин, на една от витрините на който е аранжиран супер луксозния за времето си лек автомобил "Рено-Дофин".

 

Обектът има търговска площ от 19 000 кв.м. на шест етажа и офис-помещения на площ от над 11 000 кв. м. на три етажа. В него са монтирани първите ескалатори в България. Огромната сграда примамва софиянци и гости на столицата с ревю-сладкарница и ресторант. В ЦУМ се предлагат и услугите на пощенски клон и клон на ДСК. За персонала има стол, библиотека, кинозала, спортни съоръжения и здравен пункт. Възрастни столичани разказват, че в най-големия универсален магазин имало и тайна стая, където влизали само "големци". Тя била пълна само със западни стоки, и то на съвсем прилични цени, в левове.

 

В първите години магазина посещават по 30 000 души дневно, по-късно броят им достига 123 000.

Подаръчна торбичка от Централния универсален магазин.

Снимка: Музей на комунизма

 

ЦУМ винаги е бил възприеман като символ на просперитет и лукс - точно като днешните молове от младежите. Като най-модерната сграда на своето време, той е бил задължителна дестинация при всяко идване в София, като дори от много части на страната са били организирани специални екскурзии с единствена цел - посещение на ЦУМ-а.

 

Мнозина и до днес си спомнят както "западните" ескалатори, така и легендарните асансьори, чиито копчета за етажите натискаха добре фризирани служителки с кожени елечета, поседнали на малки табуретки. Именно те отвеждаха клиентите на най-големия универмаг на Балканите до мечтаните от тях секции за мода, мебели, техника, музика, спорт и какво ли още не!

 

На партера му се предлагали козметика и парфюмерия, пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите, както и детските играчки, на втория етаж бяха дамските стоки, а на третия - тези за мъжете. На последния етаж се продаваха музикални инструменти. В първите години на откриването си ЦУМ е обслужвал 25 000 - 30 000 души дневно, за да достигне през 1988 г. около 120 000 души при реализирани 123 000 продажби.

 

"Българският Хародс" е основно реконструиран в последните години на соца - през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов, а от 1999 г. до 2001 г. завършва и грандиозен проект за обновяване, който бе осъществен под ръковоството и наблюдението на британски екип и назначен специално за целта чуждестранен персонал с опит в тази индустрия.Той сепарира "дядото на моловете" на обекти за търговия на дребно и офис помещения. Планирането на вътрешното пространство бе извършено по проект на архитекти от Лондон, наети от придобилия го междувременно британски инвестиционен фонд "Риджънт пасифик груп", като целта бе постигането на максимално ефективно разпределение на площите.

 

През 2004 година бизнесменът и бивш ръководен кадър на БСП Георги Гергов купува култовата сграда за 20 милиона лева.

 

В опит за иновация и привличане на интереса, през ноември 2006г. ЦУМ бива огласен от... рев на тигър. Това е 8-месечната красавица Шакти, която става атракцията за посетителите в търговския център. Кръстница на хищната котка е актрисата Нона Йотова. Невръстният звяр се помещава в специален стъклен вивариум, разположен на третия етаж на магазина. Да отпразнуват нанасянето на раираната новодомка, в търговския център тогава дойдоха две Мисис България, една Мис България, кметът на Каварна Цонко Цонев и актьорът Любомир Нейков, а от управата се похвалиха, че за тигрицата ще се грижат денонощно двама професионалисти от Столичния зоопарк. След известно време Шакти напусна ЦУМ и се завърна в Зоологическата градина, където се "омъжи" за друг, не по-малко известен тигър - Мърдок. 

Столичани се дивят на тигър в мол.

Снимка: Булфото

 

През април 2013 г. "прародителят на моловете" отново предложи спорна иновация, като експонира скандалната пътуваща изложба под наслов "Човешкото тяло - разкрито и реално" на придобилия световна известност германски патоанатом д-р Гюнтер фон Хагенс. Експозицията на третия етаж демонстрира близо 200 обработени по специален начин и манипулирани мъртви човешки тела. Експонатите, основно на китайци и жители на Третия свят, бяха така подредени, сякаш продължават да "живеят" и да извършват различни спортни или артистични дейности, но са "обелени" от кожата и понякога подложени на дисекция, така че да откриват анатомичното устройство на хомо сапиенс с всички негови системи и органи. "Артефактите" са подложени на пластинация - метод, открит от самия д-р Фон Хагенс. 

Снимка: Булфото

При все това, загубите на ЦУМ за следващата 2014 г. се изчисляват на 3 млн. лв.

 

Пpи откpиването на cгpадата пpез 1957 г. е имало 220 обеĸта. Днес се броят на пръсти. Ескалаторите са спрени. Няма ги лелките на столчетата в асансьорите. Тихо е като в галерия. Галерия почти без експонати.

 

И така, въпреки всички усилия, най-големият балкански универмаг някак си не успя да преживее своя ренесанс и бавно се "мумифицира" пред очите на всички пораснали деца, които някога пиеха кока-кола на последния етаж, мечтаейки и представяйки си, че са в Ню Йорк. Поредна проява на прокобата на разрушените старини или просто безмилостните правила на пазарната конкуренция в лицето на "внуците"-молове?! Въпрос на гледна точка.

Източник: dir.bg