Витоша и в частност районът на Златните мостове, се оказа истински зелен рай за няколко ромски семейства. Мургавите сънародници разпускали там от стреса в ранните часове на миналия уикенд. По стара традиция многодетните фамилии си носели храна от вкъщи и разпалвали барбекюта, но внимавали да не би някоя искрица да хвръкне в неправилна посока.

 

Огнищата били запалени близо до водата, а покрай тях се навъртали спецове барбекюристи, които старателно обръщали шишове и пържоли, докато коментирали жегата. Сюрията весело се плацикала, като повечето от планинарите очевидно бяха забравили да вземат банските си от вкъщи. Други пък използвали момента да се изперат със сапун, да проснат гащи на камъните и да се наслаждават на шарената сянка от дърветата. Женската част на „бандата” била заета с направата на шопска салата, която забърквали в огромен леген, а после поставяли в пластмасови чинии.

Присъствието им притеснило редовните туристи, които се чудели къде да поседнат, защото свободните места били заети. Ромите разбира се разпускали с яка чалга и танци, като дори невръстни хлапета въртяли пъпчета в ритъма на гюбека. Музиката отеквала сред дърветата и възможността за уединение била напълно парирана.

Обелките от краставици и лук, политали към водата, барабар с ненужните найлонови пликчета.

 

„Няма как да забраним на някого да идва на Витоша. Рядко идват роми, но се случва. Предимно лятото, и то в отпускарския сезон – юли и август. Идват предимно такива, които работят в Испания, Германия. Те са далеч по-заможни от работещите тук. Освен това са попили малко от западната култура и обичат да си правят пикници. Облечени са добре, някои имат екипировка, хубави маратонки за катерене, щеки. Когато си почистват, няма нищо нередно. Когато не го правят, няма как да ги накараме насила. Глоби няма!

 

Българите гледаме с лошо око на тях. Уж нямаме против, но придърпваме раниците към себе си, избягваме ги, не ги щем за компания. Въпреки това до напрежение не се е стигало, като изключим инцидента от преди седмица, когато семейство наби пътник в автобус, движещ се по маршрута София – Витоша, защото гледал лошо. Може да е бил сънен, може така да си гледа просто. Има хора тип киселяци, всеки им е крив, винаги друг им е виновен за нещо си. Не биваше да се стига до юмруци, но станалото станало. Това не дава основание да се смята, че Витоша ще се циганизира, нито ще се наркоманизира, макар че я посещават и немалък брой зависими хора и такива, които предпочитат да разпуснат край реката с райски газ.

 

Циганите винаги пристигат на тумбии това понякога притеснява хората. Като ги видят, бързат да си платят сметката и да се преместят другаде. Стига се до дни, в които циганите са край водата, българите по заведенията. Като почнаха жегите, стартира съревнованието за горско прохладно място. Всеки иска да е край водата, но ромите повеждат с едно на нула, защото идват първи и маркират територия”, разказва врял и кипял в занаята планинар, който помага в домакинството на стара, но реновирана хижа, наблизо до Златните мостове.

 

Дядото обяснява, че нещата в туризма отдавна не са като тези от времето на соца. Планинарски песни рядко се чували. Знаели ги само по-възрастните туристи, но и те рядко ги припявали.

 

Цигани все по-често катерели Витоша, защото финансовото им състояние задобрявало. За българите било по-трудно, защото имало местенца, където чаят гонел 3 лева, кафето също, а бирата удряла петарка. Гражданите си правели сметка на всяка стотинка. Носели сандвичи и се стискали, когато трябвало да дават по два лева за кюфте или кебапче.

Източник: Уикенд