4000 г. пр.н.е. и вероятно преди това Богинята Майка е едно от повсеместно почитаните божества на територията на днешните български земи. Свидетелство за това са многобройните антропоморфни глинени статуетки, открити по време на археологически разкопки от 1950 г. насам.

Позите, в които са представени екземплярите от глина, са твърде  разнообразни – изправени и

седнали, раждащи, кърмещи или само държащи в ръцете си деца, с разперени или скръстени ръце, бременни и др.

 

Като правило лицата им не са портретирани – факт, показващ липсата на необходимост от индивидуализация на образа и достатъчност на означаване на идеята за почитта към майката, даваща живот на всичко. С течение на хилядолетията образът на Богинята Майка започва да се свързва и с представата за плодородието във всичките му аспекти. Образът е включвал в себе си идеята не само за продължението на рода, но и за плодородието изобщо

 

Във всички безбройни древни светилища по българските земи има следи от преклонението пред Богинята Майка – създателка на живота, природата и всички живи същества. Всичко започва с нея и завършва с нея, както и нищо без нея не става. Тя е началото и краят. Тя е и част от триединството на Баща, Майка и Син – триединство, което в различни форми съществува от хилядолетия във всички култури на човешката цивилизация. Разбира се, има своите специфики, но в основата си е едно и също начало и край на видимото съществуване.

 

По-лесно за възприемане е твърдението, че Богинята Майка зачева сама по девствен начин, какъвто много по-късно християнството изобразява в образа на Дева Мария. Богинята Майка ражда сина си Слънцето. Затова тя е символ не само на раждането на живота, а и на Божественото слънце, на Огъня и Просвещението в най-голямата истина – че Любовта е главната движеща сила в Космоса и Вселената, както и на Земята.

 

Редовно се намират изследователи на светилищата по българските земи, които се опитват да наложат връзка между празника на жената 8 март в ново време и преклонението на древните пред женското оплождащо начало на Богинята Майка. Откриват основания за тази връзка в разпръснатите по цялата страна култови фигури и скулптури на това преклонение.

 

Някои от тези каменни образи изглеждат странно и извънземно със сплесканите глави, а други въобще нямат глави или главите са скрити и не се вижда лице. Историците казват, че така се дава израз на вярването, че Богинята Майка не е отделна индивидуалност, не е просто жена, а обобщен съвкупен образ на женското начало и на живота. Иначе фигурките на древните скулптори имат общи черти – подчертано закръглен и дори дебел ханш и бедра, провиснали

гърди.

 

По правило образите на Великата богиня майка са анонимни. Тя носи и локални наименования като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия и др., които се свързват с култа към женското начало. В древногръцкия пантеон прототип на Богинята Майка е фригийската Кибела – тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини майки като персийско-анатолийската Дае Сирия,  киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.

 

СКАЛИТЕ ОКОЛО БЕЛОГРАДЧИК СА ПЪЛНИ С НЕЙНИ ОБРАЗИ

Наблюдателният пътник може да забележи и един огромен образ на Богинята Майка в Белоградчишките скали. Тя е полегнала удобно, има изключително красива глава, опряна в скалите. Мегалитът се вижда при определен ъгъл от главен път Е79 между Дунав мост 2 и Кулата. Разбира се, поражда въпроси, защото е ясно, че не е игра на природата.

 

Обработвана е голяма площ със скали, което едва ли е станало от земята и едва ли от смели катерачи. По-вероятно е древните художници да са работили, висейки от нещо, което е било във въздуха. Както е възможно огромната статуя да е поставена на това място в покрайнините на 50-те квадратни километра Белоградчишки скали. Мегалитът безспорно е свързан със Скалата на Богинята Майка в Белоградчишкия комплекс и с култа към нея, изобразен в пещерата Магура наблизо.

 

Ревностният изследовател на този район – Кирил Кирилов, подчертава, че в Магурата Богинята Майка е не само култ към плодородието, а преклонение към безсмъртието на духа, любовта и светлината. „В Магура Богинята-Майка е представена в три аспекта – три проявления всяко от които има своите функции. Интересен е аспектът на просветител. Той държи в ръката си огън, пламък, което е символ за просветлението, по-късно заменен от символа факла със същото значение. На главата си има символа Т, който значи Слово, Промисъл, но може да се използва и като Бог, оттам и Тао, Тео, Тау, Дао”, отбелязва Кирилов.

 

Тук е моментът да припомним, че самата дума „Магура се тълкува от езотериците като маг-на-ура. „Маг” е незъл магьосник, а носител на истинското знание за силата на любовта и светлината, както и служител на Бога Слънце, изразен като „У-Ра” или казано по друг начин –Тебе славим, Боже-Слънце. Най-известното висше училище във Византийската империя, завършено от цар Симеон Велики и Константин-Кирил философ, се нарича Магнаурска школа.

 

Според Кирил Кирилов култът кум плодородието или култът към Богинята Майка възниква преди около 42 000 години, а цялата територия около Белоградчик е маркирана като Земята на Богинята Майка в аспекта й на просветител”.

 

Недалеч от центъра на Белоградчик се намира Скалата на Богинята Майка – един уникален каменен образ, който също няма аналог по българските земи. Главата на Богинята е перфектно изработена с удължен череп по подобие на образите на Ехнатон и Нефертити, изобразявани в останките на древноегипетските храмове. Кирилов твърди, че Скалата изглежда точно като рисунката на Богинята Майка от Магура – има крушовидно тяло, върху което на тънка шия се крепи ромбовидна глава.

„Първият извод, който може да се направи е, че тази скала носи просветление и умения, защото символът Т над главата на Богинята Майка значи Промисъл, а огънят в дясната й ръка значи Просветление”, пише изследователят.

 

Скалата на Богинята Майка лесно може да бъде открита. Тръгва се от центъра на града и след

Панаирището и Субашин се излиза на Ханчето. Оттам се върви по тясна пътека, като първо

се минава покрай друга странност – кръгъл счупен на две камък с много мъх по него. Малко след това пред погледа на любопитния турист се очертава прекрасна панорамна гледка на част от скалите. След 200 метра по тясната пътека се излиза на Скала на Богинята Майка.

 

Кирил Кирилов установява, че Богинята Майка гледа към скалното светилище Чачин камък, на който има голям ритуален кладенец с утробна форма, чийто отвор е насочен към Полярната звезда. „Той служи за символично прераждане на човек с нови качества – с въплъщението на Богинята Майка в себе си. Там се намира и символ портал, който обединява в себе си стилизирано изображение на Богинята Майка и се намира едновременно в матка и в гроб, което е израз на взаимната връзка на преходите между тук и отвъдното", отбелязва краеведът. Наблизо са и други интересни скални образи – Мислен камък, Ученичката, Вечната любов.

Източник: Уикенд