Бивши служители в „Пътни такси и разрешителни“ на ГКПП „Кулата“ започват дела срещу прокуратурата. Първите два процеса вече са в ход.

 

През 2006 г. 20 служители от управлението „Пътни такси и разрешителни“, което работи на ГКПП „Кулата“, но е структура към регионалното министерство, са задържани с гръм и трясък и голям медиен шум. Обвинени са, че са отмъкнали близо 4 млн. лева. После ги съдят 16 години и накрая през септември 2022 г. всички те са оневинени. Въобще показателна история за състоянието на съдебната система тук и сега.

 

Сега Георги Божудов от Сандански иска над половин милион лева обезщетение, но Районният съд в Благоевград му дава само50 хил. лева. Той може да си търси правата и на следващата инстанция. Да уточним, че навремето е бил обвинен за присвоени над 424 524 лева.

 

Колегата му Николай Тренев пък очаква четвърт милион обезщетение, но делото още не е приключило в съда в Благоевград. Очаква се и други техни колеги да потърсят парично възмездие за това, че навремето са били „опозорени и професионално сринати“, след като ги арестували за присвоени с фалшиви фактури близо 4 млн. лева.

 

До арестите се стига след обиск в дома на пътния контрольор Велик Христов в с. Марино поле. Там е намерен чувал с документи на въпросното управление.

 

Разследването проучва над 100 000 квитанции, за да изясни кой служител колко квитанции е пуснал, за какви суми и за какъв период от време.

От МВР на шумна пресконференция обясняват, че служителите отчитали пред началството в София фалшиви квитанции със занижена стойност и така „спестили“ значителни суми в евро. Като вътрешен министър по онова време Румен Петков казва, че арестите на „Кулата“ и разследването срещу служителите е част от борбата с корупцията.

 

Специално на Николай Тренев, който сега търси парично обезщетение от 250 хил. лева, заради претърпените болки и несгоди, навремето му е повдигнато обвинение, че е присвоил 89 903 лева, като това е от сравнително малките суми. Негови колеги обаче са били обвинени за присвоени по над 400 хил. лева. Да допълним още, че в онези години магистрати обръщат внимание на високия стандарт на живот, който демонстрирали служителите от „Пътни такси и разрешения“. Те живеели по-нашироко дори от прословути митничари от граничния пункт. Според обвинението Атанас Иванов взел над 460 хил. лв., Марин Бардаров – близо 450 хил. лв., Огнян Башлиев - 426 хил. лв.

 

В крайна сметка разследването срещу 20-те служители сътворява обвинителен акт от 21 201 страници. По-голямата част от този забележителен с обема си документ, който не е ясно как точно може да бъде прочетен е описание на превозните средства, за които са издадени фалшиви документи, като подробно са описани датите на преминаването на колите, а също и с колко точно е ощетен бюджетът. Според прокуратурата  щетата е 3 743 153,44 лева и е нанесена само за 2 години – от 2002 до 2004. Голям проблем се оказва и разпечатването на уникално дебелия обвинителен акт. За целта са ангажирани десетки принтери в цял Петрич. А когато започва процесът, поради много участници в него, съдът в града се оказва тесен. Затова делото се мести в заседателната зала на кметството, където са струпани 73 папки с обвинителния акт – цяла планина от хартия.

 

Най-любопитното е, че всички страни в грандиозния процес – и подсъдими, и магистрати, са роднини: братя, сестри, братовчеди, семейни приятели, съученици. Оказва се, че сестра на подсъдим е прокурор, съпругата на друг е адвокат, а жената на трети е нотариус. По различни причини отводи от делото си дават съдиите, които тогава работят в Районния съд в Петрич: Ангелина Бисеркова, Веселка Йорданова, Рая Манолева и Андроника Ризова, като някои от тях вече са в София, Сандански и Благоевград.

 

След това делото е разпределено на съдия Диана Хаджиева, която по-късно става съдия в Софийския районен съд. Тя обаче не си подава оставка, а го поема с голям ентусиазъм, гръмва скандал. Засечени са разговори със СРС и в тях съдебният охранител Георги Дончев, който стои на пост до вратата на съда в Сандански, обяснява на един от подсъдимите по мегаделото: „Нашийо съдия ке оправи работата!“.

 

Гласовитият депутат по това време Яне Янев бързо прави сравнение със случая „Красьо Черния“. Съдия Хаджиева, която в крайна сметка все пак си подава оставка след изказването на съдебния портиер, е възпитаничка на ЮЗУ в силните години на покойния проф. Александър Воденичаров. Преди това тя следва и завършва данъчна администрация, а когато е в последния курс се явява на кандидат-студентски изпити по история и литература. Приемат я право, като я записват направо в трети курс, като и признават голяма част от изпитите. След това тя пък сляла две години и така завършила бързо, но с висок успех. Който си може, си го може!

 

По-нататък делото срещу служителите от „Пътни такси и разрешения“ от Петрич в Кюстендил, понеже и в съседния Сандански магистратите по един или друг начин, са роднини и приятели с подсъдимите. Делото отива в Кюстендил и окончателно приключва в Окръжния съд през септември 2022 г. Всички подсъдими са оневинени.

 

В исковата си молба до съда сега Николай Тренев твърди, че за 16 година от началото на следствието до края на делото той е претърпял „страдалчество, мощен боязън от вероятно дейно наказание, стрес и терзания, чувствал се компрометиран, срутен изцяло бил целият му професионален, обществен и персонален престиж измежду роднините, сътрудниците, приятелите и обществото“.

Затова очаква да бъде обезщетен с 250 хиляди лева и още 12 950 лв. от неизплатени заплати. Ако искът му успее, парите ще платим гражданите, не и прокуратурата, която в този случай се е отчела с обвинителен акт, достоен за Гинес.

Източник: Уикенд, crimesbg.com