Оказва се, че бебешкият плач действа като притегателна сила за крокодилите. За тях той означава, че наблизо има обяд.

 

Колкото и странно да ви се струва, крокодилите усещат уязвимостта на вида отсреща, дори той да е съвсем далечен като човек или маймуна.

 

Някои от звуците не се нуждаят от превод. Независимо какъв език говорите, можете да разпознаете кога човек ликува или се ядосва. Крокодилите пък могат да  разпознаят плача на невръстно разстроено животно, дори то да е от съвсем различен вид – например човек. Подобни звуци означават, че е близо до обяд.

 

В ново проучване учени използват записи на рев от човешко и маймунски бебета (бобоно и шимпанзе). Резултатът – плаченето привлича крокодилите, особено това, което звучи по-тревожно. Почти всички звуци провокират

 

„Това показва, че уплахата и тревогата се усещат дори при толкова далечни видове в животинското царство. Вижда се един вид емоционална комуникация между крокодилите и хората”, заключава Никола Гримо, директор на Френския национален център за научни изследвания.

 

Тези детски вопли най-вероятно привличат крокодилите, тъй като излъчват уязвимост и на практика са лесна плячка, казват от екипа по научното изследване. Не е изключен обаче и обратният случай – забележете, крокодилите да се притекат на помощ.

 

Бебешкият плач директно кани крокодилите на обяд

Влечугите в изследването са Нилски крокодили – гигантски хищници с дължина около 6 метра. Естествено учените спазват съобразена дистанция за сигурност. Екипът посещава влечугите в марокански зоопарк, където поставят високоговорители по бреговете на езерото. Наоколо има 25 крокодила, когато учените пускат запис на бебешки плач.

 

Някои от тях са на маймунки бобоно и шимпанзета, викащи за майка си. Други пък са от човешки бебета по време на баня или от лекарски кабинет при ваксинация.

Почти всички звуци провокират крокодилите или да се обърнат, или да се придвижат в посока на високоговорителите. При плача на човешките бебета обаче повече от половината от крокодилите групово реагират и започват да се озъртат.

 

Според д-р Гримо влечугите се привличат най-вече от по-тревожни звуци. „Колкото повече тревожност, толкова по-лесна им изглежда плячката и те не искат да я пропуснат“, твърди ученият. Иначе казано – отчаяният бебешки вик към родител значи готов обяд за кръвожадните земноводни.

Източник: Уикенд