Студентското предаване „Ку-ку“ бе едно от най-гледаните предавания у нас в началото на 90-те години на миналия век. Символът и основен водещ на шоуто – Мистър Ку-ку, бе любимец и на ученици, и на пенсионери. Грозноватото същество от дунапрен говореше с гласа на Васил Василев – Зуека и мърдаше с ръцете му. Роденият в Сливен актьор бе и двигател, и душа на куклата. После с Нина Димитрова създаде частния театър „Кредо“, а се снима и в доста игрални филми. Близо две десетилетия бе и водещ на бляскави тв формати – „Господари на ефира“, „Капките“, „Маскираният певец“ и др.

През 2021 г. Зуека изненадващо напусна България и се установи със семейството си в Испания. В Алтеа той не практикува актьорската си професия, а се е фокусирал върху рисуването. Картините му жънат огромни успехи, като преди дни беше открита и негова софийска изложба. В сряда 60-годишният артист представи лично експозицията „Моят Дон Кихот“ в галерия nOva art space на ул. „Съборна“ 3, а тази вечер ще го видим на стадион „Васил Левски“ като водещ на финала на „Като две капки вода“.

- Зуек, на 14 май открихте своя изложба в България. Колко време ви беше необходимо, за да я подготвите?

- На 14 май от 16 часа беше първата ми тематична изложба в България „Моят Дон Кихот“ в галерията на ул. „Съборна“ 3. Реших да е в София, а името й да е такова, каквото е, защото всички мои близки, приятели и последователи настояваха за това. От края на ноември се занимавам с картините за експозицията. Изложих 20 платна, които са рисувани специално за събитието. Също така подготвих и изненада за хората, които харесват изкуството ми – лимитирана книга. Размерът й е 50 на 30 см. Отпечатани са 333 бройки. Книгата всъщност е като албум, в който е нарисувано на ръка копие на всяка една от 20-те картини, изложени в галерията. В България донесох 30-40 бройки, за да ги представя на ценителите. Желаещите могат да си закупят.

- Ваша ли е идеята за книгата-албум?

- Идеята е на съпругата ми Ани. Радвам се, че я осъществихме. Имахме голям проблем и доста притеснения с испанските печатници в последния момент се счупи машина и едва успяхме да се справим. Слава богу, имам приятел, който с фирмата си за транспорт  на стоки между Испания и България, успя да превози книгата, въпреки закъснението на печатниците. Ако не беше той, нямаше да смогна да пренеса бройките за изложбата в България.

- Позволявате ли на някого да критикува изкуството ви?

- Вслушвам се в компетентни мнения. Нямам проблем да ме критикуват. Дори напротив, критиката ме кара да вървя напред и да се усъвършенствам.

- С какво са нарисувани картините ви за изложбата в София?

- С акрил и масло. Има и смесена техника и разни строителни материали, които употребявам за картините си. Успях да се накефя на процеса, на самите творби за тази изложба. Обичам да рисувам с масло. Предпочитам го, но бавно съхне и понякога това е пречка, тъй като нямам време да го изчакам. За изложбата „Моят Дон Кихот“ разполагах с време и картините станаха прекрасни.

- Кога точно започнахте да се занимавате с изобразително изкуство?

- Някъде към 15-16-годишен направих първата си работа с масло. През годините не съм спирал да рисувам. Преди, когато се занимавах активно с водене и актьорство, рисувах само за удоволствие. Сега вече това не е така.

- На 30 април навършихте 60 години. Празнувахте ли?

-Празнувах юбилея като всеки друг рожден ден. Събрах се с близките си в Испания, хапнахме и пийнахме. Аз и всички присъстващи отбелязахме, че 60 години не са чак толкова много. Ден преди това – на 29 април, ми гостуваха Герасим Георгиев – Геро и Димитър Рачков. Те си тръгнаха на 30-и, защото трябваше да работят върху предаването „Като две капки вода".

- Често ли ви гостуват приятели от България?

- Да, постоянно идват в Испания наши приятели. Виждаме се, не губим връзка.

- Остаряването плаши ли ви?

- Малко стряскащо си е, че вече съм на 60 години, ама дреме ми – моят любим отговор. На тази възраст неминуемо човек се чувства променен. Най-вече тялото понатежава и започва малко да поизостава от духа (смее се). Мускулите започват да губят маса но това е положението, не може да сме все млади

- Опитвате ли се да поддържате добра форма?

- Да, със съвременни средства и тренировки. Всяка сутрин правя по 40 минути бързо ходене. Вървя до съседно градче и се връщам. Ходя и на тайландски масаж. Щом човек има желание и полага усилия, всичко може да се оправи.

- Имате ли някакви болежки, приемате ли лекарства?

- Да, пия болкоуспокояващи за мускулите. Предполагам, че не съм само аз така. Вероятно доста хора над 50 години приемат такива лекарства.

- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?

- Не, за нито една минута от своя 60-годишен живот не съжалявам. Гледам да не помня трудните моменти, неприятностите. Подминавам ги, махам с ръка и се старая в съзнанието ми да остават само хубавите неща. Иначе няма смисъл. Това е моето верую, кредо. Човек, ако помни само лошото, по-добре да си тегли куршума и да не мъчи себе си и другите хора около него.

- Как се виждате след 10 години?

- Ще се радвам да бъда жив и синът ми да е студент някъде в Испания или където реши да отиде да учи. Дано да бъда и здрав. Също така би ми се искало на 70 години да изглеждам като на 60. Това обаче едва ли ще стане (смее се).

- Каква е причината да склоните да сте водещ на финала на 13-ия сезон на „Като две капки вода”? Шоуто е днес – 18 май на стадион „Васил Левски”...

- На 14 май открих изложбата, на 18-и правим шоуто на стадион „Васил Левски” и още на другия ден си тръгвам за Испания. Просто нещата съвпаднаха идеално.

- Гледахте ли тазгодишния сезон на „Капките”?

- Рядко гледам по телевизията. Когато се излъчва предаването, съм в ателието и рисувам. За съжаление, не мога да отделя 3 часа за седене пред малкия екран, просто не разполагам с такова време. Не мога да кажа обаче, че не знам нищо за този сезон на „Капките”. Чат-пат попрочитам нещо в мрежата, когато съм свободен.

- От 2021-ва живеете в Испания със съпругата ви Ани и сина ви. Липсват ли ви България и българските ви приятели?

- В Испания нищо не ми липсва. Цялото ми семейство се чувства много добре и въобще не съжалявам за решението да се преместим, взето от нас преди години.

Картините и изкуството, което правя ме радват. Рисуването запълва дупката, която неимоверно. щеше да се отвори, ако се занимавах с нещо, което е далеч от изкуството. Да, откакто съм в Испания ги няма до мен постоянно приятелите и роднините, но не съм прекъснал връзките си с близките си от България. Всичко останало в по-голяма или в по-малка степен го има навсякъде по света.

- Има ли нещо, което ви дразни там, където живеете в момента?

- Такъв човек съм, че гледам по принцип да не се дразня много. В Испания се чувствам доста по-спокоен и няма какво и как да ме извади от равновесие.

- Когато наскоро останахте няколко дни без ток, не се ли изнервихте?

- Беше гадничко, доста дори. Най-неприятното беше, че нямахме комуникация. Липсваше информация, нищо не знаехме. Беше си направо кошмарно, че стояхме в пълно неведение. Моето лично усещане беше като за война.

- Откакто живеете в Испания, колко пъти сте се прибирали в България?

- Неособено често. С прибирането за изложбата и ангажимента в „Капките стават три пъти. Преди това идвахме два пъти, но беше за много кратко и по работа.

- Испанските ви познати и приятели знаят ли, че сте много известен български актьор и шоумен, легендарен телевизионен водещ?

- Някои знаят, други – не. Когато ме попитат с какво съм се занимавал, им казвам. Понякога разбирам, че са гледали клипове с мое участие и сами са разбрали кой и що съм бил в България. В град Алтеа, където живеем, не общуваме с толкова много хора. Близки са ни няколко души. Градчето е малко.

- Говорите ли вече перфектно испански?

- Въобще не съм добре с испанския. Обичам да се шегувам, че говоря на магазинерски език – с повечко жестове, и ме разбират перфектно. Оправям се. Понякога използвам английски и приложение за превод, та. всичко е наред. Със съвременната техника нещата са много по-лесни. Успях да се справя сам в печатницата, където направиха книгите за изложбата ми. Там се наложи да контактувам с много хора, като не всички говореха английски.

- Обикновено как минават дните ви в Испания?

- На практика дните ми са едни и същи. Като се събудя, пия кафе и правя закуска. Вдигам сина ни и закусваме заедно. После водя Стефан на училище. Прибирам се и от 10 ч. започвам да рисувам докъм 13.30 ч. След това отивам да взема детето. Следобед почивам един час, защото не мога без отдих. Към 17 ч. започвам пак да рисувам. Правя това, докато издържа.

- Успявате ли само от продажбата на картините ви да се издържате и да живеете добре? Съпругата ви Ани работи ли нещо?

- Оправяме се, не се оплакваме. Основната работа на Ани е с мен. Занимава се обаче тя и с други дейности в град Алтеа, където живеем.

- Стефан колко голям стана? Какви са интересите му? Рисува ли и той?

- Стана на 11 години. Още е рано да се говори за интереси на неговата възраст. Синът ми рисува много хубаво, като гледа от картини. Прави това уникално, аз не мога така. Маниак е на игрите „Супер Марио" и „Ла Тендо. Стефан прерисува страхотно обложките на картите с цвят, акрил. На мен никога не ми излизат същите лица и форми. Майка му обаче каза, че и тя е била много добра в прерисуването.

- Дъщеря ви Девина също рисува. Харесвате ли картините й?

- Да. Девина рисува много добре и на мен определено ми харесват работите й. Самоука е и ако започне да се занимава всеки ден с това, ще напредне доста. В момента и липсва постоянното рисуване. Сега тя прави филми, музикални клипове и какво ли още не и явно няма време за картини.

- Бихте ли се прибрали за по-дълго в България, за да снимате някой филм?

- Постоянно ми предлагат и все казвам, че няма как да стане. Първият, на когото отказах, беше Стефан Командарев. С него сме много близки от години, снимал съм се в някои от филмите му, но е невъзможно да се прибера за три месеца в България, за да репетирам. Снимките са 20 дни и са нещо, за което мога евентуално да измисля вариант, но при Стефан се репетира дълго и е нужно повече време да отсъствам от Испания. Ето, за „Капките” нямаше никакъв проблем. Този ангажимент обаче е кратък и еднократен. Просто аз наистина вече имам напълно нов живот, не е каприз от моя страна.

- А ако дъщеря ви Девина ви помоли да се приберете и да се снимате в неин филм, ще направите ли изключение?

- Зависи от много неща. Девина ми е дъщеря и имам специално отношение към нея, но тя е творец като всички останали. Едното няма общо с другото. Ако периодът, в който трябва да стоя в България, е много дълъг, може и да откажа.

- В Испания как си почивате най-добре?

- Със семейството ми се разхождаме, ходим в музеи за съвременно изкуство, разглеждаме забележителности. Испания е много голяма и красива държава. Чувстваме се страхотно там.

- Възможно ли е след години – когато синът ви порасне, да решите да се върнете за постоянно в България?

- Честно казано, малко вероятно е и дори невъзможно да се върнем за постоянно в родината. Трудно е това, когато си се установил в друга държава. С Ани изрязахме абсолютно всичко от България – имоти и т.н. Животът ни вече е в Испания. А и на тази възраст тепърва да се връщаме... По-скоро ще останем там завинаги.

- Казвате, че след 60 е трудно да се върнете отново за постоянно в  България, но поехте риска на 56 да се преместите в Испания...

- Сега съм на 60. Преди да заминем за постоянно в Испания, няколко години подготвяхме детайлно нещата. Не сме хора авантюристи, не е нещо внезапно да ни е щукнало и от днес за утре да скочим, всичко беше изпипвано доста време. Вече нямаме никакви имоти в България. Не съм милионер, отнякъде трябваше да вземем пари. Когато си избирахме къщата в Испания, гледахме да има място за рисуване, което след това превърнах в ателие.

Източник: Уикенд