Прочутата астроложка си спомня с ужас за земетресението в Свищов преди 46 години. Разказва, че както ровела в отломките, измъкнала ръчичка, държаща малка кукла и краче, обуто с терличе.
Най-известната родна астроложка посочва, че има такива преживявания, които дори да затрупаш под планина от спомени, все ще се намери случка, емоция или новина, която да ги изкара отново наяве с цялата им болезненост.
Разрушителното земетресение в анадолската част на Турция от 6 февруари отключва спомените й от 4 март на далечната 1977 г., когато преживяла няколко силни земни труса, а за капак заминава като доброволка в разрушения Свищов.
Там тя се включва в разчистването на отломките на 8-етажно младежко общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, превърнало се в огромна купчина от тухли и бетон след труса.
Алена си спомня, че обстановката в града била почти призрачна, а за капак – черни знамена се веели от покриви и срутени обекти. Едно от най-кървавите земетресения в българската история взема почти 200 жертви, сред които и 27 деца. Отбелязва, че ако е знаела какво й предстои да види, никога нямало да се съгласи да отиде като доброволец.
Още след първия ден на тежкия физически труд се прибрала с мускулна треска на корема.
Докато ровела в отломките на втория ден открила мъничка ръчичка, която държала кукла, а след това и малко краче, обуто с терличе. След това всичко й се губи, тъй като имала нужда от време, за да осъзнае какво точно е извадила. Категорична е, че смразяващият спомен ще я преследва и след края на този й живот.
Дълго време след преживения ужас се къпела по 2-3 пъти на ден, надявайки се водата да отмие спомените, които и до днес я смразяват. Така и не разбрала чие е било бебчето, но предполага, че и родителите му, са загинали в земетресението.
Източник: Уикенд
Коментирай