Несъмнено Веселин Калановски е сред легендарните родни актьори. Сред почитателите му има и тийнейджъри, които го познават като генерал Давидов от сериала „Братя“, Харизанов от сериала „Вина“, капитана от „Домашен арест“, Цветелин Конов от „Скъпи наследници“ и др.

Зад гърба си има десетки роли на театралната сцена, а в зората на 90-те става съосновател и председател на управителния съвет на „Свободен театър“. 
Той е и политически активен – бил е общински съветник в столицата от „Демократична България“, както и един от съучредителите на партия „Да, България“ през 2017 г.
Роден е на 14.01.1957 г. в София. Завършва техникум по енергетика, но след отбиването на военната служба кандидатства в НАТФИЗ. През 1981 г. вече е стажант актьор, разпределен в държавния театър „Антон Страшимиров“ в Разград. 

- С какви чувства посрещнахте тазгодишния си рожден ден?
- С много добри чувства. Нищо не ме притеснява, празнувам рождените си дни красиво, което за един актьор ще рече на сцената, с приятен спектакъл, великолепни колеги, възторжена публика. Отбелязах рождения си ден с представлението „Ромео и Жулиета“ в Младежкия театър. Почна в 19 ч., след това с колегите изпихме по чаша вино. Рожденият ден е статистическа дата в живота на човек. Нямам юбилей, не е нужно да се вдига излишен шум.

- Каква беше изминалата година за вас в личен и професионален план?
- Доволен съм, но аз по принцип съм доволен от живота човек. Щастлив съм, че подхванах новата си рождена година в добро настроение. Разбира се, не всичко вървеше гладко. Станаха неща, които ме окрилиха, но и такива, които ме разочароваха. Трудните моменти минавам с малко повече вяра. Справям се и с тях, но не искам дори да ги коментирам. 

- Какво е отношението Ви към подаръците? Казвате ли на близките си какво искате, или обичате изненадата?
- Казах им да не взимат нищо, защото имам всичко. Или поне това, което имам ми е достатъчно. Най-големият подарък за човек са неговите близки приятели. Останалото са просто вещи. Отдавна съм престанал да се радвам на предметите. Късметлии са тези, които срещат любовта в живота. В срещата ми с нея е щастието. 

- Притеснявате ли се от старостта?
- Озъртам се да дойде, но засега не я виждам (смее се). Нямам намерение да остарявам, но един ден несъмнено ще се случи. Мъдреците са казали, че единственият шанс да живееш по-дълго е като остарееш. Бих искал да живея още, но не смея да поставя граници, да фиксирам цифра. Това е привилегия на Господ. Той ще реши кога и как. Искам да играя още на сцената, защото работата ми е нещо, което обичам с цялата си душа.

- Как виждате себе си след 5 години?
- Като сега. Надявам се, че ще имам още енергия, близки хора до себе си, здрав разсъдък. Убеден съм, че ще бъда в добра физическа кондиция, освен ако не се случи нещо непредвидено. Иска ми се и след 5 години рожденият ми ден да започне с представление на сцената.

- Коя е любимата Ви роля?
- Трудно се отговаря на този въпрос, защото всяка една роля е частица от мен. Не мога да кажа коя частица обичам повече и коя по-малко. Не мога да кажа, че кутрето ми е симпатично, но показалецът ми е любим. Имал съм роли, които трудно съм играл, защото съм разбирал, че не са това, което трябва да бъдат. В такива моменти удоволствието от играта е леко ощетено. Но няма път само нагоре. 

- Любима книга?
- Харесвам страшно много книги. На първо четене се сещам за „Махалото на Фуко” на Умберто Еко. „Железният светилник" и цялата тетралогия на Димитър Талев. Иван Вазов е направо невероятен писател! Емилиян Станев също обичам да го чета, а след това да играя произведенията му на сцената.

- Кой е бил най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
- Загубата на близък човек винаги е била лош момент в живота ми. Първия тежък удар получих съвсем млад, бях едва на 19 години. Тогава майка ми почина в автомобилна катастрофа. Не го пожелавам на никого... Хубавите неща са театъра, ролите, киното, телевизията, приятелството, любовите, които съм срещал през живота си.

- Мислили ли сте с какво бихте се занимавали, ако не бяхте тръгнали по стъпките на знаменитите актьори?
- Въобще и не искам да си го помислям. Още на 5 години реших, че ще ставам актьор. Не бях от най-послушните деца в училище и не знаех къде биха ме завели Господ и съдбата. Местиха ме от един клас в друг, изключваха ме за неизвинени отсъствия. Изобщо не бях ученик за пример. Пишеха ми неизвинени не защото бягах от час, а защото мразех първата смяна, тъй като се ставаше нечовешки рано. На училище отивах за втория или третия час. Малко педагози в онези години можеха да изтърпят предизвикателство като мен (смее се). Тези истории се случваха по време на пубертета ми.

- Вярвате ли в любовта, или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в изкуството?
- Като се появят пеперудите в корема, значи е дошла любовта. И при актьорите, и при другите хора започва с едно пърхане, което познаваме много добре. Имам едни забележки към понятието „вечна любов” и други подобни. В моя живот любовите не са били вечни. Надявам се, че с жената, с която съм сега, ще бъда до края на живота си. Вечни няма как да бъдем. Това са само приказки. Важното е отношенията между двама души да са красиви и истински. Другото както дойде.

- Как гледате на световните конспирации като пръскания от самолети, ваксини, войни, извънземни?
- Винаги съм се отнасял сериозно по отношение на войните, защото те не са световни конспирации, а част от ежедневието на стотици хиляди хора по света. Притеснявам се, че има опасност да станат част от целокупното ни бъдеще. Пръскането от въздуха и идиотщините на антиваксърите ми идват в повече. Човешкото невежество понякога е безгранично. И това не е мой израз. Алберт Айнщайн е казал, че на този свят има две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост. Да вярваш, че охладените водни молекули от двигателите на самолета са заредени със специален препарат, с който пръскат хората – това значи, че си прескочил няколко часа от основното и средното образование. Колкото за ваксините – кой както иска да постъпва, аз съм вярващ в Бог човек, вярвам и в медицината – науката за човека. Ваксинирам се и въобще не слушам какво се говори за страшните ваксини, за опасните наночастици в тях. Да си мислиш, че ти вкарват чипове, че те шпионират и направляват с тях – това е световно малоумие и ми е безкрайно тъжно за наивниците, които вярват в тази откровена идиотщина. 

- Мечтаете ли и за какво?
- Имам мечти, но ги намирам за съкровена и затова ще си ги запазя в тайна. Стремя се да си ги изпълня, това ме поддържа енергичен.
Източник: Уикенд