Георги Стайков е студент във ВИТИЗ, когато се снима в култовия филм „Вчера“. Към днешна дата обаче той вече е 60-годишен мъж, страдащ от тежка форма на множествена склероза. Коварното заболяване го е приковало за инвалидната количка и той рядко може да си позволи да излезе извън бургаския си дом.

 

Днес той отбелязва 60-ия си юбилей като се заканва, че ще има ядене и пиене на корем до ранни зори. Резервирал е маса в заведение, намиращо се в близост до дома му, а личният му асистент ще му помогне да стигне до там с количката. Най-важното е, че се чувства като младеж на 25 години и все още вярва в доброто у хората, което понякога се оказва грешка, но си дава сметка, че такъв ще си отиде от този свят.

Не съжалява, че преди години взел решението да се прибере в родината си и допълва, че докато бил в Швеция не се чувствал добре далеч от страната си, не можал да свикне и с климата им, оправял си настроението на маса, пиейки българска ракия и хапвайки луканка. Така в един момент решил да се прибере у дома. Категоричен е, че България е прекрасна страна и се възмущава всеки път, когато чуе някой да коментира, че сме на едно от последните места в Европа. Смята, че е крайно време хората да осъзнаят, че животът на Запад не е всичко онова, което ни показват по лъскавите филми.

 

Признава, че когато е тъжен си повдига настроението с алкохол и цигари. Обича да пие ракия, както и други видове алкохоли и се заканва, че ще пуши и ще пие, докато умре. Наваксва си за годините, в които не го е правил…

 

Отбелязва, че войнстващата напоследък тъпота е едно от нещата, които биха могли да го изкарат от равновесие. Гневи се и на претенциите без покритие. Категоричен е, че човек се определя от действията му, а не от думите му. Твърди, че не се страхува от нищо, дори и от смъртта – всеки един, който се е родил, неминуемо в даден момент ще си отиде от този свят.

 

Споделя, че не е самотен, откакто е прикован на инвалидна количка и актьорството не му липсва. Каквото е могъл, е дал на професията. Личният му асистент Ибрям, е неговите ръце и крака, грижи се за домакинството и него самия. В сряда им е рибен ден, но понякога си поръчват и готова храна. Ибрям е човекът, който готви или пък носи домашна храна от баба си, която живее в село до Бургас. Стайков е категоричен, че е истински късметлия с това момче, тъй като на всичкото отгоре има и тапия за рехабилитатор и редовно го раздвижва.

 

Когато преди години му съобщили диагнозата, в първите дни дори не знаел къде се намира. След това се стегнал и решил да се бори. „Какво да направя, да се оплача на арменския поп ли? Никой не е застрахован от болести. Приех диагнозата си философски. Инвалидната количка също. Животът е такъв, какъвто е“, категоричен е актьорът.

 

Към инвалидната количка е прикован от 2.5 години. Случвало му се е да пада от нея, отивайки от едната стая в другата, но издържал мъжествено сгромолясванията. Подчертава, че ако към днешна дата можеше да ходи сам, би отишъл първо на заведение да изпие едно кафе, а след това да яде шопска салата.

 

Благодари на всички, които му помогнаха финансово, за да се лекува. Благодарение на дарените средства може да си позволи допълнителните рехабилитации, от които се чувства доста по-добре. Към момента са останали 10 300 евро от набраните средства.

Твърди, че не му трябва жена и допълва, че така си е добре. Откакто се развел с третата му жена Арсения, от 5-6 години е сам.

 

Отбелязва, че не му липсва времето, в което беше секссимвол и използвал славата за еб*не. Не мисли, че има шанс да има извънбрачно дете, предвид че до днес нито една от онези напористи девойки не е предявила претенции, че е баща на детето й. Може и да има други деца, но не са му казали.

Източник: Уикенд