Актьорът легенда Георги Мамалев в навечерието на имения си ден: Покорил съм големите си върхове и не кроя планове за нови успехи

Георги Мамалев не се нуждае от специално представяне, защото е от хората, които всички познават и обичат заради изявите му в театъра, киното и култовото някога шоу „Клуб НЛО“, а по-младите – от телевизионните предавания „Шоуто на канала“, „Денсинг Старс“ и „Байландо“. На 6 май роденият в Мамарчево актьор има имен ден. 

- Г-н Мамалев, именият ви ден наближава. Ще празнувате ли на 6 май?
- На Гергьовден ще бъда с близките си. Ще се съберем в ресторант, близо до дома ми. Ще отида също да почерпя и майка ми, която е на 94 години и половина и живее наблизо. Традиционно празнувам семейно 6 май, Великден и Коледа. 

- На празничната ви трапеза на Гергьовден ще има ли агнешко?
- Да, на Гергьовден и Великден на трапезата задължително има агнешко. В семейството ми ревностно се спазват традициите. Още пазя спомени от детството си, когато на 6 май близките ми приготвяха пълнено агне и го изпичаха в пещ.

- Разкажете по-подробно как се празнуваше именият ви ден като дете…
- В родното ми село Мамарчево на нашата улица имаше още 6 души, които празнуваха на Гергьовден и беше голям ден за семейството ми и съседите ни. Агнетата се изпичаха в пещ, правеха се и венчета от клон на круша и се слагаха на входните порти на домовете за здраве. Задължително се ходеше и на църква.

- И до днес ли редовно ходите на църква?
- Да, правя това от дете. Баба, дядо и родителите ми настояваха да посещаваме редовно църковния храм. Като споменавам това направо се ядосвам на някои от управляващите ни, които са против в учебните програми да бъде включен предмет „Добродетели и религия“. Тези хора са направо… Нямам думи! Явно са против морала и религията. Младите трябва да бъдат запознат с основите на християнството. Живея до Южния парк и на 2 километра от дома ми се строи големият храм „Свети Стефан“, който ще е вторият по големина в София. Редовно се разхождаме с жена ми Ели дотам, палим свещи и правим дарения.

- Липсва ли ви сега родното ви Мамарчево?
- Да, липсва ми, скоро не съм ходил. Почти не са останали мои роднини в Мамарчево и отивайки, ще ми стане много, ама много тъжно. Не искам да страдам. Имам прекрасни спомени от детството си и определено ще посърна, виждайки действителността сега. Когато бях дете, селото беше пълно с хора. Училище „Васил Левски“, в което завърших 8-и клас, в момента пустее, вратите и прозорците му са заковани. Смятам, че селата опустяха, защото навремето лишиха хората от собствените им ниви – принудиха ги да ги вкарат в ТКЗС-та. Това скъса връзката на народа със земята. Селяните тръгнаха да стават пролетарии и се получи една каша, която не знам докога ще продължава. 

- Имате ли много актьорски ангажименти?
- Играя си представленията с огромно удоволствие. Имам едно и в Пазарджишкия театър – представяме го и в близките градове. В Народния си партнирам с много млади колеги, които са страхотни. Сигурен съм, че една значителна част от тях след години ще станат големи звезди. Имам сега покана да участвам в изключително интересен спектакъл, но към момента не искам да споделям повече подробности. С Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев играем при пълни зали в България и по света „Царете на комедията“. Получихме покани за Германия и за второ турне в САЩ.

- Планувате ли нов моноспектакъл?
- Засега не. Наближавам 73 години и нямам някакви сериозни планове за роли и разтърсващи постижения в областта на театралното изкуство. Постигнал съм успехите си и не бих се юркал оттук нататък. Стига ми тази радост, че за Великден по БНТ излъчиха „Оркестър без име“. След това мнозина ме поздравиха. Хората знаят наизуст репликите, както и песента, която би останала напълно неизвестна, ако не беше в любимия на българите филм. Живот и здраве, за 75-ия ми рожден ден ще направя сборен спектакъл.

- Защо смятате, че песента „Оставаме“ нямаше да стане известна без „Оркестър без име“? Тя има своите достойнства…
- Марги Хранова и Вили Кавалджиев я пеят прекрасно, но това, че е изпълнена в „Оркестър без име“, я прави популярна. Зрителите неизменно я свързват с филма.

- Имало ли е проблеми с филмите, в които сте се снимали?
- Снимахме „Оркестър без име" през лятото на 1980-а. Очаквах да излезе на екран следващата година, но се получи забавяне заради монтажа и озвучаването. При снимките на филма на Джеки Стоев „Приключението на Спас и Нели” и беше много трудно. Имаше там доста каскади и фокуси. За „Записки по българските въстания” пък времето беше студено и неприятно, а се налагаше да пресичаме реки. Играех Стефан Стамболов и мога да се похваля, че съм първият български актьор, който се е превъплътил в тази велика личност. Той беше забранен по соца като човек, който не е обичал достатъчно Русия. Затова и съвсем услужливо в НРБ не се споменаваше често името му – да не би да разсърдим Големия брат, т.нар. Батюшкин. Като се сетя, че днес отново има хора, които не искат еврото по същата причина, ми става едно такова никакво.

- Вие сте от разумните българи, които искат еврото час по-скоро...
- Да, разбира се, че го искам. Ние сме членове на ЕС и НАТО и след като сме подписали договори, трябва да ги спазваме. Странни са ми тези, които се дървят на еврото, за да не разсърдят батюшкините, и дори правят платени номерца. Има си няколко дребни душички, които се хранят от това. Подхвърлят лъжи от рода на тази, че ако дойде еврото, ще ни вземат пенсиите и спестяванията и най-наивните хора се връзват на тази идиотщина. Пълни глупости! Много ми се иска да излезе някой и да каже, че като напуснем Европейския съюз, ще живеем по-добре, но е съгласен да понесе съдебно наказание, в случай че прогнозата му излезе грешна. Не мисля, че ще се намери такъв човек. Как ще сме добре, ако не сме на една маса с големите?!

- В театъра сблъсквали ли сте се с трудности през годините? 
-  Преди години започнахме да репетираме „Сако от велур“ и на режисьора Бойко Богданов не му хареса как вървят нещата. Наложи се смяна на актьори, прекъсване на репетиции, след което той смело промени спектакъла, в който изиграх прекрасната роля на чиновника. Ще спомена и представлението „Волпоне". Играх го в Народния под режисурата на Здравко Митков, след години той реши да направи постановката и в Сатирата. Въпреки че и там бях с чудесни колеги, ми беше трудно – защото се изискваше да променя нагласите си, та да се включа в новото режисьорско решение. Не ми е било леко и при моноспектаклите – да ги сглобя, макар авторите и режисьорите да помагаха.

- Имате дом и на морето. Открихте ли вече летния сезон?
- Към 24 май плануваме да открием летния сезон на морето. Сега и аз, и двамата ми синове имаме апартаменти в комплекс близо до Созопол. Първо аз си купих моето ваканционно жилище, а след това и момчетата си взеха своите.

- Замисляли ли сте се да си купите къща в някое село край София?
- Не, на мен селото не ми липсва. Живеем до самия Южен парк в столицата и се чувстваме добре. Една къща в провинцията изисква страшно много грижи – не просто да я купиш. Пък и стига ми живот на село. До 15-годишен съм бил абсолютно селянче. Отиването до Ямбол и Варна си беше събитие за мен тогава, както и минаването покрай Карлово и Пловдив по време на ученическа екскурзия. Много голям ден беше и когато ходехме до София – в „Сълза и смях“ бяхме на представление със Славка Славова и Апостол Карамитев. Гледах с благоговение тези велики актьори. В онзи момент дори и в най-смелите си мечти не съм си представял, че след години ще кандидатствам в НАТФИЗ пред Апостол и че още незавършил първи курс, ще играя в пиеса в „Сълза и смях“. Съдба! 

- Каква кола карате и колко автомобила сте сменили досега?
- От 4 години карам Тойота – хибрид. Досега съм сменил над 10 автомобила. В началото на 90-те години си взех първия – Форд екскорт, който трябваше да се плати кеш. След това съм си купувал нови коли на лизинг. Изключение е само голямата криза, когато на два пъти съм взимал автомобили втора ръка. Купих дизелов Фолксваген и Фиат, защото дизел се намираше по-лесно от бензин.

- Влязохте ли във форма за летния сезон. Спазвахте ли диети?
- Аз винаги съм във форма (смее се). Чак да спазвам диети при толкова хубави храни и напитки не ми се иска. Как да се откажа от хубавото бяло вино? А идва и сезонът на узото... Гледам само да не прекалявам с храната и алкохола – това е моята диета. Иска ми се да се отърва от 10 килограма, но дори и на 5 много бих се зарадвал. Преди време се бях отървал от няколко кила, но постепенно, лека-полека, отново си ги качих на тялото. Спокоен съм, че през лятото ще имам повече движение и ще консумирам по-лека храна. Тогава може пак да се вталя.

- Остава ли ви време за спорт?
- Всеки ден със съпругата ми вървим по 4-5 километра. Обикновено се разхождаме из Южния парк, но се случва понякога да променяме маршрута. След няколко дни ще започна да плувам в басейна „Спартак.

- Близките ви как са?
- Всички сме живи и здрави. Съпругата ми Ели, синовете и снахата си работят. Майка ми живее на 50 метра от нас и си гледа старините. Всеки ден я посещавам, както и синовете ми, които също са близо до мен и мама И внучката е добре

- Какво може да ви натъжи и дори да ви разплаче?
- Най-много се натъжавам от безотговорността в държавата. Как така не се намериха хора сред управляващите, които да проявят куража да осъществят здравната реформа? Не се появи и един човек, който да излезе и да каже, че няма пари за дадена магистрала, но в същото време е готов с предложение за излизане от ситуацията – например да се съберем и да създадем фонд, от който няма да се краде и който ще е предназначен за ремонт.
Проблемът е голям, виждам възмущението на хората от лошото качество на шосетата – явно са задигнати доста средства в строителния процес. Уж трябваше да имаме модерни пътища, а каква стана тя? За 10 г. в Хърватия са построени 1000 км. магистрали. Сякаш най-дългата магистрала в света е София – Варна, а най-дългата отсечка е Бяла – Русе (смее се), та не можем да се оправим с тях. Къде изчезнаха парите за пътищата ни? Ами какво да кажем за онези, които станаха милионери от строежа на една мнима АЕЦ? Не само ми е тъжно, ами се и дразня на необразованите, които ни управляват и грабят ежедневно. Направо се чудя кога ще се вдигнат българите на масови протести.
Докога ще подаряваме държавата ни на разбойници?! Трябва борба за една нова просперираща България. Крайно време в да си вземем държавата от алчните и прости хора, които ни докараха дотук.

- Вие бихте ли излезли на улицата, ако се надигне протестна вълна?
- Да, разбира се. Въпреки че съм напреднал с годините, ми се ще да живея в една друга България, в която няма грабежи и управляват умни и образовани хора. Остана ми да се надявам, че някой ден това наистина ще се случи. Дано да го доживея… 
Източник: Уикенд