Преди броени дни президентът Румен Радев отбеляза 60-ия си юбилей. Извън кариерата му на военен, обществото познаваше бегло генерала, който изведнъж бе издигнат за президент от нищото и спечели изборите и да поеме кормилото на „Дондуков“ 2 вече два пъти.

 

Президентът винаги празнува в тесен семеен кръг и дори синът му Георги, с когото са в силно влошени отношения, е бил на празника на баща си. Радев е по-близък с голямото си дете - актрисата Дарина Радева, която в момента учи в НАТФИЗ, а с президента заедно ходят на театър или той гледа нейните постановки.

 

Радев винаги крие едното си лице

Георги, който като тийнейджър плачеше за внимание с гротескни постъпки, побоища и скандали, не се разбира с татко си и до ден днешен. Двете деца на президента, който сигурно не е мислел, че като стане на 60 години ще има и трети доведен син, се отглеждат от майка им Гинка. Или поне доскоро беше така, тъй като младежите са пълнолетни и са поели по собствените си пътища.

 

Прави впечатление, че държавният глава премълча преобладаващата част от скандалите, засягащи не само личния му живот, а и страната. Пропусна да коментира и фактът, че държавата се тресеше заради разкритията, че е подслушван, а след това прокуратурата нахлу в Президентството. Тогава просто направи като военен – атакува, защото му изнасяше, и то много. Той вече е наясно кога може да разцепи в своя полза общественото мнение, държавата, политически лидери, дори цели правителства.

 

С хитрост и ум той уж го играе незначителна фигура в българската политика, ограничена от Конституцията, буквално заемаща синекурна длъжност, а той просто е дипломиран психолог и изключителен математик. Той умело играе ролята на обединител на нацията, но сам създаде няколко служебни правителства и успя да разцепи лично някои от тях, за да види кой му е верен, едва не съсипа създаването на новия кабинет и в момента не друг, а той лично е разделил цялата армия на русофили и евроатлантици.

 

Не може да се отрече, че Радев чукна своите 60 като умел манипулатор, хитър държавник и изключително далновиден политик, който гледа сцената на властта като на шахматна дъска. Като военен той е изключително верен на собствените си каузи и виждания и ако не ги отстоява с думи, го прави с постъпки.

 

Според запознати Радев крие упорито едно кътче от себе си, което се разтапя на класическа музика и опера, жадува по миналото на кавалерството, доблестта и мускетарската вярност и честност, и се терзае, че вече не ги намира никъде около себе си. Държавният глава не спира да се поддържа, въпреки достолепната си възраст. За него годините в армията и политиката не се различават.

 

Извън политическите клишета и етикети, които му лепят, той  е фигура, която винаги ще крие като Янус едното си лице от нацията. И в следващите години това няма да се промени, особено когато Радев реши да се изцапа с калта, наречена „българска политика“ и на Янус от „Дондуков“ 2 му се наложи да промени много от маските, които носи, за да остане на власт и след края на мандата си.

Източник: Уикенд