Весела Барбукова със специален отговор по темата с данъчните: Вижте го!

Уважаеми колеги, Обръщам се по този начин към Вас, защото притежавам сайта In LIFE и зная обществената отговорност на медийната власт. Тя генерира новини, но също така и възпитава, а всички ние трябва да бъдем внимателни и отговорни в този смисъл. Не мога да не взема отношение към публикуваното от вашия сайт от свое име и от името на съпруга ми, защото това накърнява моите и на моето семейство конституционни права и съдържа лъжи, обидни за нас квалификации и подвеждаща информация, целяща да урони личностния ни авторитет . Съзнаваме отговорността да сме обществени личности и я „понасяме“ с откритост и честност. В този смисъл е и правото ни на отговор. Ще ползвам думи от написаното: „Червени куфарчета“ – пълна измислица! Това е едно от нещата, които винаги са ни разсмивали. До 1989 година съпругът ми Димитър Барбуков не само, че не е бил член на Комсомола, но е бил с характеристика: „ син на кулак - нареден враг!“ . Това го е принудило да оцелява трудно в онези години. Никога не е бил член на Комсомола и на негови високи структури. На този фон да се говори, че той е взел червени пари и куфарчета – това е смешно. Все пак за подобно твърдение трябва да има и факти. Има ситуации, които не отричаме, които свързват бизнеса ни с „червените “ и това е факта, че покойният Петър Петров, бивш Първи секретар на партията в Русе от соц времето, бе директор „Строителство“ в нашата компания в периода 1993-1996 година. Задължително поясняваме, че той постъпи при нас с конкурс! И в името на истината искаме да заявим, че бе уникален професионалист. Безценен кадър и добър човек! Той е покойник и умря в малкия си семеен панелен апартамент в кв. Красно село. За другите приказки и спрежения от заглавия на вестници – свикнали сме в годините. Но ако имаше законови основания да ни осъдят институциите до сега – не мислите ли, че щяха да го направят вече? Това са 30 години бизнес! Фамилният ни строителен бизнес винаги е бил легален, публичен, пред очите на институциите и Държавата. Нямаме непостроен и незавършен обект. В този смисъл ние се гордеем и сме съвършено спокойни – изградили сме и продали хиляди апартаменти. Нали все пак никой не е виновен , че прави бизнес и работи? В годините сме имали някои конфликти от частно и бизнес естество, но те са решавани в съда и приключиха в наша полза. Решаваме нормалните си проблеми в дух на комуникативност и отвореност. Ние живеем със съзнанието, че сме хора, които градим, правим честен бизнес и оцеляваме в трудна бизнес среда. За Баневи – да – ние сме техни кумове. Нашите отношения са били само в личен план. Никога не сме имали бизнес отношения. Познаваме не само тях, а и много други личности от политическия, икономически, светски, културен и т.н. български публичен живот. Характерното отношение към публичните личности в България, а именно злобни и завистливи коментари и неоснователни нападки, не ни е подминало и многократно са били насочвани срещу нас. Свикнали сме. И знаем, че деградивното, злото и хейта са силно токсични състояния, които не помагат на никой. Обратното – вредят на цялото общество. Ние сме в България и да, често пътуваме до Виена, за да се грижим за децата си, които живеят и се обучават в Австрия. Тук сме, живеем и работим по законовите правила. Като работеща структура системно подлежим на проверки и приемаме това за абсолютно нормално. Живеем и работим в правова държава, с установен законов ред, съобразяваме се с този ред и нямаме притеснения. Нямаме и никога не сме имали офшорни компании. Информацията за притежаваните от нас банкови сметки в страната и в чужбина, за движението по тях, е декларирана от нас и достъпна за съответните институции, както в България, така и в Европейския съюз. Не е приятно да се препечатват случайни изречения и неверни твърдения. Трябва да има и факти. В публикуваната от Вас информация има изнесени твърдения, който съществено се разминат с фактите. Един пример: „след отвличането на сина Весела опрашва с дъщерите си за Виена.“ Двете ми дъщери тогава още не бяха родени даже. И ние, както всички живеещи и работещи в България, всеки ден преодоляваме препятствия - това са много години в бизнеса. Въпреки всичко започваме деня си с позитивизъм и се стремим да преодоляваме проблемите и да реализираме нашите проекти, а резултатите тях остават и са видими в много райони на столицата. Саркастичното изречение: „ Направиха театър и той игра 2-3 години!“ приемаме за цинизъм и е обида преди всичко за артистите, участвали в театралната трупа, за създателите на постановките, включени в репертоара на театъра. Защо не се пише, че много народни артисти бяха изхвърлени на улицата и създадената театрална трупа ги приюти, че получиха възможност да продължат да правят това което могат и обичат? Театър „Барбуков“ бе красиво и стойностно нещо в нашата фамилна благотворителна история и ще оставим друг да съди за плоските обструкции в тази връзка! Защо доброто, което се прави винаги се подминава? Защо не се говори за осъществяваната от нас дарителска дейност в годините, за дарените апартаменти на футболистите през звездната 1994 година и на олимпийската ни шампионка по биатлон, за дарения апартамент на многодетното семейство от Пловдив , за подкрепените от нас семейства в борбата им да излекуват деца си, за подкрепените от нас инициатива за възстановяване на българските църкви и т.н. Разбираме, че това не е интересно, не е жълто, не продава! Не сме в „оправдателен режим“! Напротив – в „режим“ на гордост от постигнатото! Но не може да замълчим на публичните обвинения! Ние сме силни, вярващи хора и възпитаваме децата си с добри примери! Това е най-важното за нас! Весела Барбукова