Ваня Джаферович: На 35 г. съм и нямам вътрешен мир и спокойствие!
https://kliuki.bg/news/vanya-dzhaferovich-na-35-g-sam-i-nyamam-vatreshen-mir-i-spokoystvie/16754
Kliuki.bg
Ваня Джаферович все още търси съвършенството!
"Преди няколко месеца, станах на 35 години. Не знам дали са много или малко, всеки по различен начин гледа на тези неща. Има една, доста популярна, хърватска пънк рок група, Хладно Пиво, чиито песни и текстове, бяха неизменна част от тийнейджърските ми години и те имат една песен, която се казва “Pravo Ja”, всъщност “Истинското Аз”. Текстът е написан от фронтмена на групата, след като е прочел статия, на един от най-добрите модерни хървстски писатели и колумнисти Анте Томич. Когато си на 35 години, знаеш, че половината от живота ти (в един доста оптимистичен сценарий) е минала и ти остава, горе-долу, още толкова. Често си мисля за годините, които са изминали и не знам, дали е от кризата на средната възраст, но усещам страх, паника, тревога. Какво съм направил, защо съм взимал някои решения? Дали това е мой живот? Гледаш децата, как се смеят и играят, и искаш да си на тяхно място, поне за няколко минути... Сещате ли се за онези тип обяви, сигурно сте ги виждали: “Открийте вашето истинско аз! Открийте колко познавате себе си! Възможност за плащане в три вноски!” Гледаш, замисляш се... Ами не е скъпо, с оглед на това, какво ще получиш. Представете си да намерите истинското си аз? Би било много хубаво, след толкова много години, да срещнеш този човек и да се запознаеш с него. Да съществуваш, с този “супер готин” човек, като ин-ян в едно тяло. С този спокоен, уравновесен господин, балансиран, като нови гуми. Този, който има апартамент в центъра, здрав черен дроб, както и още хиляди други качества. Да ядете сладолед заедно, а той да обича вкуса на шан-фъстък, като теб. Да, това би било много яко. Взимаш телефона, набираш, ще поръчваш истинското ти аз... за вкъщи. Чуваш хало, но изведнъж се замисляш... А какво, ако този човек, не е точно такъв, какъвто си го представяш, а е кретен, паразит, човек без идеали, художник, член на някоя партия, практикува рейки и яде здравословна храна, която купува в био магазини? Какво ще стане ако Аз, всъщност той, слуша рап, чалга или е фен на Селин Дион? Ами ако мрази жени и е тъжен самотник, който ще ме търси да му бъда гарант, когато тегли някой кредит? Ако е същия Валери Симеонов, или продава Хербалайф? А представете си, пази Боже, да бръсва краката си!? Ужас! Затваряш телефона... Не мисля, че съществува нещо като “истинското аз”, а и ако имаше такова нещо, не съм сигурен, че бих искал да го срещна. Ако животът беше толкова елементарен, нямаше да има смисъл да го живеем. Много повече ми харесва идеята, че в мен има няколко “аз”, от които всеки един от тях, иска нещо различно и се надвивкат, избирайки на края това, което е най-доброто за мен, а ако и не е най-доброто, научил съм се да живея с това. Тези мисли ми се въртят доста често, в главата ми. Какво щеше да стане, ако не бях направил това което съм направил, а нещо друго... ако бях взел “правилното” решение? Сега почвам да осъзнавам, че всичко това е било правилно и, че всичките моменти, които съм смятал за загуби и поражения, са всъщност били победи. Голяма работа е това, да намериш вътрешен мир и спокойствие, и винаги съм искал да постигна това нещо, колкото и клиширано да звучи. В момента съм на 35 години и не мога да кажа, че съм ги намерил... но търся, търся" Източник: Фейсбук
Коментирай