Денят на свети Мина винаги събира много хора пред неговите икони, които задължително присъстват във всяка църква в България. Празникът тържествено се отбелязва от църковните отци, но сякаш е още по-тачен от хората – повече или по-малко вярващи.  Един от най-ярките примери за тази почит е манастирът „Свети Мина“, където ежедневно се стичат млади и стари, а на 11 ноември опашката от чакащи да се поклонят пред чудотворната икона на светеца излиза извън пределите на обителта.

 

Великомъченик Мина не е българин, но е сред най-обичаните и почитани в страната. Роден е в Александрия, Египет, в края на III век, макар да има и други места, сочени за негови родни. Живял е само 24 години, нищо че на повечето икони е изобразяван като белобрад старец. Като воин той никога не участва в нападателни, а единствено в защитни войни. Роден е във време, когато все още християнството се преследва.

 

Войникът Мина напуска своя отряд, за да не му се налага да измъчва привържениците на вярата, която сам изповядва. Живее в пустинята, докато един ден научава за езически пир, устроен в града. Отива на площада и започва да разобличава разврата, който се шири. Заловен е и е бичуван с волски жили, в тялото му са забивани железни пръти. Накрая е обесен с главата надолу, после главата му е отсечена и е изгорен. Когато пламъците се укротяват и езическият празник приключва, християни събират мощите на войника светец и ги погребват тържествено.

 

Свети Мина бди и помага

Покровител е на семейството, брака, сираците, самотните хора, бездетните, хората на път и шофьорите. Голямата му сила се проявява в безброй чудеса, записани в множество църковни книги както в България, така и в други части на Европа и света.

 

Свети Мина е сред най-бързите в помощта и чудесата. Смятан е за светец на възмездието и справедливостта, помощник в откриване на изгубени вещи и в заздравяване на почти разбити семейства. Той е един от най-мощните лечители сред духовното войнство – помага на немощните да проходят, да проговорят, лекува дори отписани от официалната медицина хора. Наред с тези чудеса съдейства за правилно разрешаване на проблеми от различно естество и намиране на душевен покой.

 

Сред най-щастливите от неговата подкрепа са майките и бащите, които дълго време не са имали деца, но с гореща молитва към свети Мина са станали родители. Именно те пълнят в празнични дни специално подготвените за кръщенета зали на обителта край столичния квартал „Бенковски“.

 

Манастирът е открит от ясновидката баба Бона Велинова през 20-те години на миналия век. По-точно открити са руините на някогашна огромна обител. Легендата гласи, че манастирът на свети Мина край някогашното село Обрадовци, сега квартал на столицата, е основан в късноримската епоха. През ХI век на това място съществува голям духовен комплекс с 40 параклиса, множество манастирски сгради и училище, както и метох на Света гора.

 

През Средновековието е част от софийската Мала Света гора – пръстен от манастири около днешната столица. Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на светата обител, но споменът за манастира на светеца воин Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска се откриват основи на сгради, реката дълго време носи керемиди, камъни и тухли.

 

В периода 1942 – 1945 г. Обрадовската обител е възстановена в сегашния си вид. Тогава е издигната днешната манастирска църква, а малко по-късно са построени няколко параклиса. В един от тях, посветен на светците Козма и Дамян, е вградено аязмо със светена вода.

Източник: Уикенд