Тежки бяха последните години за Мария Грънчарова. Поп иконата, по която през 80-те и 90-те въздишаха всички младежи, преживя тежък развод, загуби баща си – естрадната легенда Борислав Грънчаров, а я налегнаха и други проблеми от лично естество. За щастие кахърите не се отразиха на красотата й и днес тя е все така ослепителна, както и преди четвърт век.

Изгрялата още като тийнейджърка певица отдавна не ни е радвала с нови свои хитове, но на 14 февруари ще има утешителна радост за феновете й. Навръх Св. Валентин по екраните тръгва филмът „Връзкология”, една от ролите в който се изпълнява от Мария. В романтичната комедия на Ивайло Спасов Грънчарова играе психоложка и демонстрира завиден актьорски талант, пише Уикенд. Пред весника Мария дава откровено интервю. [caption id="attachment_439775" align="alignleft" width="300"]Мария Грънчарова Мария Грънчарова изля душата си[/caption] - Мария, от този петък, 14 февруари, зрителите ще могат да гледат актьорския ви дебют. Навръх Свети Валентин по кината тръгва филмът „Връзкология”, в който играете психолог. Радвате ли се? - Снимахме преди година и половина. Интересно предизвикателство беше участието ми като актриса. Режисьорът Ивайло Спасов и екипът направиха така, че да съм в свои води пред камерата. Предразположиха ме, помогнаха ми да се чувствам страхотно. Беше много забавно на снимките. С Ивайло, Йоанна Драгнева и Калин Вельов сме и приятели. Лесно е да се работи с такива партньори. Не е случайно, че филмът излиза навръх 14 февруари. „Връзкология” е романтична комедия, в която става въпрос за това дали съществува истинската любов. Колкото до датата 14-ти, тя е преломна в моя живот. Точно на този ден преди време прекратих взаимоотношенията си с бившия ми съпруг. - Лесно ли влязохте в ролята на психолог? - Много лесно. Дарбата да съветвам хората и да се слагам на тяхно място, в обувките им, ми е дадена. Много често в реалния живот за приятелите си съм психолог, а за себе си психар. Интересно ми е да показвам правилните според мен посоки на движение и мисли. Може би ако навремето не се бях реализирала като певица, щях да уча нещо, свързано с психологията. - Как стана така, че получихте ролята във „Връзкология”, след като за нея първоначално е била наета професионална актриса? - Или самата актриса се е отказала, или не се е справила. Не знам, не съм се интересувала. Режисьорът Ивайло Спасов ми предложи чрез Йоанна Драгнева ролята - дори без пробни снимки. Просто ми дадоха текста и ме попитаха дали ми харесва и искам ли да играя. Имах 3 снимачни дни, около 13 сцени. - Като жена с развод зад гърба си смятате ли, че има истинска любов? - Да, тя винаги идва, но може би понякога избързваме с грешните хора... Абсолютно вярвам в любовта, това е движещата сила. Трябва да обичаш, за да си щастлив – пък макар и несподелено или тайно. - Приключиха ли делата между вас и бившия ви съпруг? - Не, епопеята продължава. От 2 години сме официално разведени, но делата за делба се точат. Все още не си виждам детето - с малки изключения. Дори отказа да дойде на премиерата на филма „Връзкология” на 14 февруари. Мога само да гадая каква е причината за това... Според мен баща му забранява да се вижда с мен. 19-годишният ми син живее с татко си, зависим е финансово от него и вероятно предпочита да си спести всички неудобства, които ще възникнат от срещите с мен. Така, както аз бях напъдена от вкъщи преди време и лишена от всичко, така много бързо може да се случи същото и с него. - Поне чувате ли се със сина ви по телефона? - Рядко - един-два пъти месечно, когато той може да открадне такова време. Майка съм и ми е мъчно, че не мога да си виждам детето. Имаше период, в който толкова страдах, че дори не можех да заспя. Не мигвах нощем, защото не знаех, как е синът ми, какво се случва с него... Но и това успях да го превъзмогна. - Синът ви учи ли, работи ли? - Учи в НБУ. Редовен студент е. Тенисът е минал малко на заден план - вече му е по-скоро като хоби. Дава часове, тренира, но вече не толкова амбициозно. Спортът му е за поддръжка, за разтоварване и за малко допълнителни доходи. - На 25 февруари ще се навършат три години от смъртта на баща ви – големия наш певец Борислав Грънчаров. Забравен ли е вече той? - До голяма степен, да. Силно съм разочарована и огорчена от това, че Живко Колев и „Рива саунд” се бяха хванали да му правят още приживе албум с най-хубавите му песни, а досега няма нищо... Дала съм им правата, но до момента само оправдания съм чула – какви ли не причини се изтъкнаха. От 3 години ги издирвам и не знам кога този проект ще се реализира. Явно трябва да се забрави... То и трио „БоБоБо” е вече забутано някъде в ъгъла. И тримата – баща ми, Боян Иванов и Борис Гуджунов, бяха забравени много бързо. Изключение правят хората от по-старото поколение – те помнят татко и колегите му. - Сънувате ли баща си Борислав Грънчаров? - Често. Говорим си, дава ми напътствия и кураж, води ме. Усещам го като подкрепа и закрила, духът му е непрекъснато около мен. Смятам дори, че сега ми помага повече, отколкото приживе. Може би това по някакъв начин ме държи в кондиция. Не съм приела, че след смъртта баща ми няма да го има изобщо. - Ако беше жив баща ви, какъв щеше да е животът ви днес? - Важните мъже в живота на една жена са баща й и синът й, ако има такъв. Всички други са на заден план. Татко беше за мен изключителен гръб. Колкото и да сме силни с майка ми, липсата на мъжко присъствие край нас е осезаема. Почистваме си сами градината, аз рина снега... Налага се да викаме и мой братовчед, който живее близо до нас, за да ни помага понякога.