Рени Гайтанджиева, по-известна само като Рени, е сред най-обичаните поп фолк изпълнители и няма нужда от дълго представяне. Зад гърба си има 9 албума, четири от които са продуцирани от компанията на Лепа Брена „Гранд Прадакшън”. Тя е единствената нашенка, превърнала се в тотална звезда в две държави - България и Сърбия. Близка приятелка е с Драгана Миркович, която редовно я кани като скъп гост в частната си телевизия. През 2003 г. участва в сръбския филм „Ивкова слава” и става първата българка певица, включена в международен филмов проект.

Изпълнителката на „Като птица съм свободна” има двама сина – Борис и Аспарух, които отглежда сама. Родена е на 29 май в Плевен. В навечерието на рождения си ден Рени гостува в популярната рубрика на „Уикенд”. (Публикуваме интервюто със съкращения). - Какво си пожелавате навръх рождения си ден? - Не си пожелавам нищо, ами всеки ден благодаря. Съветвам и хората да почнат да благодарят и ще видят, че ще станат по-щастливи. Благодаря за това, което имам и за това което съм. Първо благодаря, че аз и близките сме здрави. Второ - за работата, която имам. Трето – за истинските приятели. Четвърто – че мога да вървя, мисля, чувам и усещам. Пето – че съм обичана и че обичам. Шесто – че мога да се нарека щастлива и че ако отново трябва да се раждам, бих избрала същия живот, въпреки трудностите, през които минах. Рени се оплака от бащата на децата си! - Кои са хората до вас, на които държите? - Децата ми, които обичам с цялото си сърце, макар че това невинаги се оценява. В последно време големият син ми е обърнал гръб, от което много ме боли. Естествено, това става под отровното въздействие на баща му, който се опитва да ме нарани чрез манипулация над децата ми. Използва, че Борис-младши е в най-лабилната възраст – тийнейджърската, и лесно проми мозъка му. Но аз вярвам, че Господ бави, но не забравя. Борис през юни ще стане на 17. Проблемът тръгна още преди година... - Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви? - Най-хубавите моменти са свързани с децата ми. Обожавах да пътуваме тримата – аз и двете ми момчета. Обиколили сме доста места в България. Няколко години подред сме ходили на почивка в Турция. Пътували сме с кола до Кушадасъ, ходихме в Дубай, били са с мен на новогодишни участия. Забавлявахме се. Най-лошият момент беше на една нова година. Бях в началото на бременността си с Аспарух. Пях преди полунощ в един ресторант в Хисаря, после трябваше да пея в нощния бар. Бях с майка ми, с големия син Борис, който тогава беше около 4-годишен и баща му Борис. Седнах да се чукна за празника със семейството ми и усетих, че рукна кръв. Скачам и на бегом отивам в стаята. Лягам на леглото и си вдигам краката високо. През това време почва зарята. Сина ми Борис иска да я гледа, дърпа за крака баща си, който върти от два телефона на две места – на Бърза помощ и на лекарката ми. Дойде линейката и ме закара в болница в Пловдив. Изкарах три дни за задържане, защото имах отлепване на плацентата. Посъветваха ме да лежа и аз слушах. Бях много притеснена, почти през цялото време плачех и се молех. Изкарах бременността от диван на диван. Отидох да раждам 90 -килограмова жена. По-лесно беше човек да ме прескочи, отколкото да ме заобиколи. Много бях притеснена за бебето... Слава богу, всичко протече нормално. Но тези дни бяха същински кошмар за мен. - Притеснявате ли се от старостта? - Мисля, че няма човек, който да не се притеснява от старостта, особено суетни хора като нас, артистите. Не всеки обаче има привилегията да остарее. Хубавото е, че има доста методи, с чиято помощ можем да остареем красиво. - Как виждате себе си след пет години? - Предполагам, че ще бъда на сцената. Моят живот е под светлината на прожекторите. Аз се чувствам жива, когато имам изяви. Ще пея и ще забавлявам хората. - Вярвате ли в любовта или сте от хората, които смятат, че тя съществува само в книгите и в киното? - Вярвам в любовта, защото в момента съм истински обичана и аз също обичам. Но ако двама души не умеят да съхранят любовта, тя може да си отиде много бързо. И това ми се е случвало в живота, за съжаление. - Мечтаете ли? - Мечтата е да разграничиш нещата между това, където си сега и къде искаш да бъдеш, не какво имаш, а какво можеш да имаш. Когато успееш да визуализираш мечтата си, няма начин да не я постигнеш. За това аз не мечтая, поставям си реални цели.