Неделя Щонова с много интересни разсъждения за днешния свят!

"Хората лъжат. Казвам го без патос и без драма. Измислят си светове, емоции и чувства. Придават си важност с помощта на думите. Носят маски, станаха фалшиви. Наскоро, след тежка раздяла, една приятелка ми каза: - Мисля, че ме е лъгал през цялото време. Това не ме изненада, напротив. Част от нещата е. Реагирах спокойно. Не се ядосах, не се изумих. Щях да съм изненада, ако е бил искрен. Това днес го няма. [caption id="attachment_419519" align="alignleft" width="227"]Неделя Щонова Д-р Неделя Щонова отбеляза лъжата, в която живеем постоянно[/caption] И така е не само във връзките между мъж и жена, а във всичко. Хората са ловки в това да ти завъртят главата. Искреността е друго нещо. Тя е за червената книга. Хванала е прах. Хората не я практикуват, защото с нея предприемат твърде голям риск. Така има вероятност да чуеш неща, които може да не ти харесат. Така няма да имат власт над теб, защото ще са прекалено съблечени. Голотата е неудобна. Плашеща. Скъпите дрехи и лъжата си приличат. И двете служат за заблуда до време. Запълват, придават важност, но до време. След това овехтяват. Износват се. Остава пусто. Само човек, който е сигурен в себе си, може да си позволи да бъде искрен. И undone... Когато се научим да се срещаме и разделяме красиво... и с хората по пътя си, и с живота, и с материалните неща... когато приемем спокойно и честно дори... трудните диагнози... дори неизбежното... ще сме малко по-близо до душата си. Когато сме близо до душата си, винаги сме по-спокойни. Винаги... По-искрени. Всичко започва от искрената ни връзка със самите себе си. Когато това отсъства, губим ориентир, емоционалният ни компас откача. В човешките отношения има твърде много поза, желание за притежание и твърде малко искреност. Твърде много удобна дистанция и твърде малко смелост да изричаме истината. Твърде много излишна любезност. Искреността е леко плашеща, защото е истинска. А истинските неща днес... съвсем не са чак толкова много. Самоинквизираме се с лицемерие. Опиянени сме да съдим, отмъщаваме, притежаваме. Трудно прощаваме. А това разболява. Страхуваме се от промените. Канонизираме навици, представи, поведения. Искреността е твърде красива, за да се опише с думи. Леко плашеща, но... наистина, неземно красива!" Източник: Фейсбук