Още след първите издания на предаването "Маскираният певец" зрители и панелисти заподозряха, че зад някоя от маските се крие Крисия Тодорова. Дали наистина е така, става ясно в следващите седмици.

Засега в духа на секретността, която налага формата, талантливата певица отрича, но за сметка на това с удоволствие разказва за училището, "Евровизия" и целите, които ще следва в бъдеще. - Крисия, ти си ученичка в девети клас, на музикалната гимназия в София. Учиш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището? - Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Напълно нормално. Известността не ме прави по-превилигирована от другите в училището. Вярно, че понякога се държат различно с мен, но това нищо не променя. – Как върви учението? - Супер. Справям се. - Извън музикалните, кои предмети ти харесват? - Обичам да рисувам. Химията, там имам пет и физиката уча, защото е нужно. Но се оправям. [caption id="attachment_434483" align="alignleft" width="300"]Крисия Тодорова Крисия Тодорова ще бяга от България[/caption] - А музикалните предмети? - Уча солфеж, история на музиката, елементарна теория, пиано. Успехът ми е добър. - Ти ли си най-добрата в класа? - Там сме 27 души - учим класика, инструменти, поп джаз, въобще музика. Никога не съм си мислила, че аз съм най-добрата. Всеки от нас пее по собствен начин и дава всичко от себе си. - Преди шест години стана известна за миг. Мечтала ли си за това? - Не, стана случайно, никога не съм го мислила. Приятелки на мама и сестра ми видяха, че "Шоуто на Слави" търси партньор на господин Андреев, те знаеха, че пея и решиха да ме пуснат на шега. Бях напълно спокойна, защото нямах амбиции, просто трябваше да удовлетворя желанието на другите и после да се прибера вкъщи. Не смятах, че това е важно. Но когато изведнаж станах популярна, наистина се притесних . И все още е така, въпреки че свиквам . - Известността помага ли или пречи в училището и извън него? - И двете. Тя си има и плюсове и минуси. - Кои са повече? - Минусите, но един минус винаги може да стане плюс. - Има ли завист? - Има. Понякога се държат с мен по-различно. - Къде се изявяваш сега? - Имам свой репертоар, с който излизам на различните сцени, главно с благотворителни концерти за болни деца . Пея кавъри на световните поп звезди, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, главно от екипа на 7/8. А една песен композирах сама. Казва се "Витамини". Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текста на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторова песен. - Ти вече не си в екипа на Слави Трифанов. Защо? - Защото прецених , че е време да се развивам сама. Да работя за себе си и да си направя собствен екип. - Как се разделихте? - Запазихме отличните си отношения. - Искаш да продължиш сама, това е похвално. Но знаеш ли накъде? - Надявам се до 1-2 години да не съм в България. Ще се занимавам с поп и джаз. Целта ми е да си създам собствен стил , който да е микс на това, което се слуша и това, което ми доставя удоволствие. Знам какво искам и ще продължа в Англия и Америка. Там е най-доброто място за бъдещето ми развитие. Това съм решила, следвам пътя си, но със сигурност няма да забравя родината и ще продължавам да правя български песни. - Какво си спомняш от участието си в "Евровизия" в Малта. Тогава беше само на 10 и се класира на второ място? - Бях много болна, на антибиотици. Това много ме притесняваше. Исках да дам всичко от себе си, но се чувствах много зле. В 8 сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, температурата ми бе 39 градуса. Извикахме лекар и се наложи той да тръгне с нас за Малта. - Какво се случи там? Как успя да се възстановиш? - Другите участници даваха интрвюта, а аз не можех да говоря, не можех и да репетирам. Мълчах, за да съхраня гласа си. Накрая взех лекарства и излязох. Пях с огромно желание. - Идеята за песента "Детска планета" е твоя? - Да. Исках тя да носи духа на детството. Най-красивото време в живота на човека. - Но твоето детство още не е минало? - Ами, мина. На моменти се чувствам дете, друг път на повече от 15, но в крайна сметка ще ми се да си остана дете. - Имаше ли вероятност да се разминеш с музиката? - Възможно беше, защото аз от 3-годишна танцувах. Мислех да продължа с класически балет, в същото време пеех. Нещата бяха на везна. Трябваше да решавам и избрах пеенето. Сега комбинирам и двете. Музиката и балета са единствените неща, с които съм мислила да се занимавам. Интервю на Исак ГОЗЕС Източник: show.blitz.bg