Журналистката Калина Паскалева има много голяма болка в момента и тя е свързана със скорошната загуба на близък човек.

"Снощи мама ми е изпратила във вайбър последната снимка, която е направила на дядо и баба заедно.. В стар, забравен мой телефон аз открих още много негови, както и последната, която аз му направих - по-малко от месец преди да си отиде... [caption id="attachment_428055" align="alignleft" width="225"]Калина Паскалева Калина Паскалева е съсипана[/caption] Може би за някой вече ставам досадна с разказите за семейството си и колко много ми липсва дядо ми... Всъщност аз все още не мога да повярвам, че го няма. Всеки път като се връщам вкъщи, се надявам той да е там. Но на входната врата ме посреща некрологът му, както и този на баща ми. Как се справят хората със смъртта на близките си и болката минава ли им някога? Питам ви, защото аз мисля, че сърцето ми понякога спира да бие. Толкова ми е зле, че даже не мога да погледна снимката му. Виждам го в болницата, в която той се срамуваше, че е слаб пред мен, защото аз нямах друг мъж до себе си освен него. Чувам го как ми казваше, че знае, че няма да го изпишат бързо този път, но да не се притеснявам, защото ме е осигурил и никога няма да бъда на улицата. После беше казал на мама, че не помни, че съм ходила при него. А вечерта преди да си отиде, той дори не ме позна. Знам, че хората остаряват и е естествено един ден да ни напуснат, но аз нямам много близки хора и ужасно ме е страх да не ги изгубя. Не е редно да виждаш, че един човек гасне пред очите ти и не можеш нищо да направиш, за да го спасиш. Толкова силно боли, че предпочитам мен да ме няма, но той да живее. И това чувство не ми минава с времето. Всеки път, когато тръгвам да гледам снимките му, се задушавам. Не знам дали можех да го спася. Опитах, но закъснях. Знам, че сигурно ме гледа от небето и е горд с мен, но това не успокоява. Дядо ми липсва. Много ми липсва. Искам да го видя поне още веднъж... ❤️??❤️" Източник: Фейсбук