Калина Паскалева проговори за най-голямата си мъка в живота!

"От няколко дни ми е тъжно. Всъщност конкретна причина няма... Всичко е чудесно. Животът ми е цветен, изпълнен с вълшебства и любимата ми работа. Имам си всичко, което ми е нужно да бъда щастлива. Освен баща ми. Днес се навършват 15 години откакто той почина от рак. Знам, че не съм единствената, която като малка е останала полусираче. И тази моя лична трагедия не би трябвало да буди съжаление. Не го търся и сега. Просто си мисля какво се случва с момичешкото сърце, на което твърде рано му се е наложило да порастне, да се сблъска със загубата и да се научи да живее с болка, с празнина... Колко време е нужно за да повярваш, че не всичко, което обичаш, един ден ще си тръгне? Колко време е нужно на някой за да повярва в твоя различен мироглед? И тъй като смятам себе си за човек извън всички норми и стандарти, човек, който трудно допуска друг в своя свят, се чудя има ли и друго момиче, чувстващо се така в този момент... Моята тъга е тиха и прикрита със смях. Моята болка е скрита. Има дупки, които не се запълват. Има емоции, които никога не изплуват на повърхността. Да останеш малка без баща, обърква понякога посоката ти за редно и нередно. В себе си носиш гняв, носиш неизказани думи, носиш страх. Градиш стени, които трудно се разрушават. И не защото не искаш, а защото горчивината не ти позволява. Всъщност, рядко се чувствам тъжна. Умея да трансформирам състоянията си и да се самолекувам, което не винаги е най-доброто решение. Може би в дадена ситуация оставам неразбрана. А аз и никак не обичам да се обяснявам. Може би точно сега усещам липсата на бащинска ръка болезнено силно. Хубаво е да споделиш. Понякога. И после пак да замълчиш. Липсваш ми, татко... Почивай в мир." [caption id="attachment_419156" align="aligncenter" width="442"]Калина Паскалева Журналистката Калина Паскалева плаче за баща си[/caption] Източник: Фейсбук