Калин Терзийски ще издава нова книга, а с това се върна много назад във времето!
"НОВА КНИГА? РАЗБИРА СЕ! В началото на септември ще издам най-новите си разкази. Това, бих казал, е чудесно. Приятно ми е, когато идва време да излезе нова книга. Не помня как беше, когато се роди дъщеря ми, бях много млад, а това ще рече - доста въртоглав. Изпитвах шемет, а и страх естествено, защото да дадеш началото и да поемеш отговорността за един нов човешки живот е все едно да вземеш да отглеждаш море. Понякога - както го отглеждаш - така и може да се удавиш в него. А с книгите е добре, определено добре. Може би както с внуците. Книгите са първите ми внуци, хора мили, ето това ми дойде на ум сега. И ето - сега - нова книга с разкази! Да, да да! Защо пък не? Ето това се пита писателят - дядо - и така си отговаря! Защо пък не, хора мили, защо да не тропна с кривите си сатирски крачета и да не завъртя един весел лудешки танец, в чест на моята нова книжка? Книжката ще бъде сборник с разкази! Нови нови нови. Но и не само. О, трудно е да си представите какво удоволствие е да правиш каквото си искаш! Това е да си творец: Казвам нови, а ето, че в книжката съм сложил дори втория разказ, написан в живота ми! Първият се роди в лятото на 2000-та година и се казваше Има ли кой да ви обича. Когато бях готов, в онова старозаветно време, аз погледнах какво съм направил и харесах направеното. И направих и второ. То беше вторият ми разказ и той...вие сами ще откриете (или няма да откриете) кой от всичките е. В тази книжка ще има разказ, с който представям България в конкурса на носителите на Европейската награда за литература, в който реших да участвам, смилявайки се над организаторите (казах си: абе айде сега, ще им напиша едно разказче на милите, и те душа носят, нищо че са европейски културни дейци някакви, мачки ги яли)...Да, ще има най-различни разкази в тази книжка, ще има и най-обикновени разкази, толкова обикновени, че понякога като мисля за тях ми настръхва косата. От моята, най-любима обикновеност, обикновена като тихо цунами в три през нощта. Да. И ще е първата... Да да да - важно важно важно! Нота бене, както казваха латините, преди да умре езикът им и да почнат да го учат само белопрестилчестите докторчета за да се фукляват пред момичките...Нота бене - това ще е първата ми книжка, която ще издам сам! [caption id="attachment_410797" align="alignleft" width="300"] Калин Терзийски ще има нова книга до два месеца[/caption] О, май диър, о карл май диър, не си мисли, приятелю който вече си си помислил това, че Кайчо пак се е скарал с издателите си, защото има алкохолна промяна на личността и само скандали знае да вдига, а примерно не знае коя е столицата на Лихтенщайн (а тя, както е известно и на пеленаците, е Вадуц!)...не, Кайчо не се е скарал с никого, а просто си спомни внезапно, че преди беше звезда на ъндърграунд поезията, че е свободен човек, че може да прави каквото си иска и това даже да радва другите и то много да ги радва - защото Кайчо знае, че хората искат и се радват да виждат свободен човек пред себе си! И Кайчо си спомни какво казва неговият стар брат Джак Керуак: И една нощ в съня ми се появи Авалокитешвара, чуващият и отговарящ на молитви, и каза: И не забравяй, че твоята най-важна задача е да напомняш на хората, че са Напълно Свободни! И аз пеейки и смеейки се в една предстарческа, къснодетска свобода - аз реших... ...и в началото на септември ще издам и ще си разпространя сам - свободно, с волен размах, без мисъл за сметки и ограничения - без книжарници, без посредници, без сиви търговци (е, по-нататък може и да потърсим помощта им), без търговци в храма и около него, без счетоводства и суха безрадостна чиновническа пустота... Ще издам и ще разпространя разказите си сам - тук, по представяния, по живи и дишащи четения, по клубове и по кръчми, по кафенета и по други всевъзможни човешки и добри места - ще продавам книгата си сам, като скитника Писател, като амбулантен търговец на приказки, като ловък дилър на пейот за фантазията, като уличен майстор-сладкар на тайни и сладки въздишки... Ще продавам книгите си сам! Тук, там и навсякъде. (чуйте тая песен на Бийтълс, за вас е!) Ще издам в началото на септември тая книжка с най-новите ми, шарени, загадъчни, замислени, буйни, кротки, натъжени, развеселени, странни разкази ... ...само поезия, чиста поезия...защото, приятели мили, разказите са винаги поезия, само поезия, те нямат нужда от сух и бездушен, безрадостен и делови живот, те живеят в цветните градини на Амазонка сред орхидеи и папагали и идват до вас направо от моето сърце, от моята глава, от моя стомах, от върховете на оредяващата ми коса, които са антените, насочени към рая... В началото на септември. Аз. Сам с вас. А да, забравих да кажа как ще се казва книжката. Тя ще се казва: Мечката и други разкази. Поне засега. Ако има нещо - питайте. Ако няма нищо - питайте."
Коментирай