Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.
Пускам си следобедно чалга за загрявка, класическата „На просякиня ли приличам” и гледам снимка на Мишето Филева. Филе миньон, така да се каже, парчета плат, сготвени по стара провинциална рецепта, две налице както казваше мама и едно наопаки. Младата певица е накипрена като в предаване на Бригита Чолакова ама даже и доста преди това. Май го докарва до гардероба на Тролева, на Анахид, на подобните водещи от онова време. Де го Хачо, хортувам си, да я плесне където трябва и тя сама ще се сети какво да махне и какво да притури. Преди да си поставя очилата, роклята на Филева седеше като домашна скара, от която току що са махнали кебапчетата- то бива райе, бива скука. Огромна чанта в стил Съчки събирам тежи в дясната половина на младата звездичка, а противоположната част е балансирана от лаптоп. Сандалите биха станали на вкусна попара ако се сложат във вряла вода и им се добавят залци от бял хляб с малко захар и шарлан. Откъде този устрем в младите изпълнители да се правят зорлем на лелки, като опора за това мнение са ми прическата и комай всичко останало. Филева, моля, приемете кавалерските ма забележки и си създайте разпознаваем стил, който да изключва всичко описано дотук. За повече съвети свържете се с мен, на вътрешен 112. 
Колин не коли и беси в модата Колин Фърт ми е любимец, навярно- не само на мен. Ужасен сладкиш, леко недоволен от всичко, загадъчен и малко отдалечен… Българите биха ли казали отвеян…Може би. Но днес Колин показва и другото лице на своята необичайност а именно- модата. Тъмносин каскет, изпобеляла блуза, хрумва ми на първо мислене, после виждам, че цялото облекло е една луксозна мистика между Каменарче и някой, комуто предстои да пренася камъни. Рубашката дърпа конците към стари социалистически схващания за естетика, ако щете дори ме води в Северна Кореа, където знаете, всичко си изглежда като униформа. Може пък мистър Фърт да играе роля на корейски печатар, който разнася нощем позиви по сокаците и трепери за кожата си. Но актьорът излъчва такова спокойствие, че този вариант отпада. Черната риза доизкопава почвата в която би следвало да се погребат подобни хрумвания, но … неведоми са пътищата Господни и няма как да знаем защо Фърт се е облякъл като както изглежда. Колинфъртовски труд за нищо, бих обобщил ситуацията и бих препоръчал на господина по-цветни съчетания, по-оптимистични визии и малко шалове… Цитиридис, моро му, махни това сако Ще нарека тази временна двойка Есилиадис Цитиридис та да ми е по-лесно писането. Дамата вдясно няма как да е Прешъс Уилсън, заради очевидната възрастова разлика и различната степен на звездност. Къдриците са тупурдисани така ярамазката, както пада бала сено начучулена на дървена вила. Есил Дюран е гледала да сложи почти всичко каквото има в бутика си, затова от една страна ту мяза на дервиш, ту е елегантна лейди, ама сбъркала в пропорциите и… порциите. Освен прическата, която допускам, че е любезна перука, от Дюран висят какви ли не метални гюрлюци, чак до пъпа че и надолу. Може би Есил мисли, че това метално музейно подобие на ризница е бюстие, но аз смятам, че е загубило предназначението си украшение от някое африканско племе. Чантичката би подхождала на Грета Гарбо, докато при попфолкаджийката седи тъжно, като неизползван годежен пръстен на стара мома. Панталонът, тръгващ почти от носа и, лети в падината на телосложението, което ей, Богу е секси. Цитирисидис, озадачен от това, което вижда, носи напрежението на мил домакин, на когото е дошло до гуша. Сакото е като от конкурс за детска рисунка на асфалт, само че и е провървяло да стане на плат. Разбира се, тук повече ухае на асфалт, отколкото на рисунка. Цветовете не стават дори да боядисат стар Икарус, нежели сако, нежели за телевизионно шоу. Ало, стилисЧичи… Мисля си, в своята пословична добрина, дали Есил да не предложи перуката си на Ники, ще бъде оценено в средите а и в покрайнините. Кристиано и Маури- естетическа Долче вита Когато човек види два здрави зъба в пълната с абсцеси модна структура, се радва. Така и аз се наслаждавам пред портрета на бизнесдамата Елена Кристиано и артистичния директор на академия Кристиан оф Рома Маури Пироло. Пироло, който само преди дни отпразнува пореден рожден ден след 60-те, отново се връща на сцената ексцентричен и естетически пълноценен. Сакото в цвят на млечен шоколад е добре гарнирано с бляскави текстилни участъци, преливащи върху панталона и просветвайки по реверите. Г-жа Кристиано, уверена в избора си, е следващият рожденик в голямото семейство на академията. Родената под знака на Скорпион успешна жена е като крехка орхидея в обятията на роклята. Това произведение на изкуството съчетава в себе си два удивителни цвята- изумруденото и сребристото, които осъществяват своя танц върху тънкия лед на материята. Покровителстващата усмивка на Елена придава спокойствие на нещата, поема от възторзите на близкостоящите , а кокетната чантичка създава стабилност и обединява останалите компоненти. Гарсия да махне сивото. Изглежда като в Каменарче Сензация. Шок. БоНба. Анди Гарсия е готов за зимата. Вълненото му сако, далечен роднина от гардероба на американски предприемач от 30-те, го е обвило като ревнива жена и не го пуска. Актьорът се е отдал на бетонно сивото, прегърнал го е така да се каже, да не вземе да литне и напусне тази задъхваща се гледка. Шалът на Гарсия- друг моден емигрант, завърнал се в естетическата родина на звездата, седи служебно, скучно и сдържано между реверите. Бялата риза безпомощно наблюдава ставащото и ако имаше поне една вратовръзка на разположение, може би щеше да реагира адекватно. Всичко тук излъчва една траурност, болка, страдание и отегчение от възможностите на днешните дизайнери. Започвам да си мисля, че Анди Гарсия много иска да остане незабележителен, което му се получава.
Коментирай