280
Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“. Гери-Никол се завръща в червено! Мислех си тези дни, че скоро не съм виждал Гери Никол. А тя сигурно е била на шопинг за да попадне на този джемпър, носещ ми асоциации с Париж, когато Бриджит Бардо беше световен идеал за красота. Но няма да сравнявам Гери с моден идол, нито пък с Бардо, само се чудя как, защо и докога, певицата ще плува в океана от колебание докато намери собствен стил. Този цвят изобщо не подхожда на тена на госпожицата, изработен по кой знае каква технология. Самият тен е като захабена първа страница на ръководство по съхранение на машинни части. Тук може би са добавени равни части грес, пясък и машинно масло. Кройката на облеченото никак не е далеч от мантата на една хигиенитска, е, признавам, че материята наистина превъзхожда обичайните дочени платове. Това в ръката на Никол ексцентрична пура или цигаре е, дано не е пиратка, подготвена да заличи всичко описано от мен, което ще е едно добро начало. Иначе- браво за красивото изумрудено кръстче. 
Димо облечен, като недовършен стенопис… Браво, аплодисменти! Тук Смелостта е свила малко гнездо, истински офис на своя мащаб, само не зная с какво се е хранила, за да покаже като резултат „процесните” цветове. Любимият актьор Димо Алексиев е дал свобода на действията си, като със задълбочеността на прилежна шивачка е наплъстявал цвят до и цвят върху цвят. Да започна с резедавата вратовръзка, която като малка, но хитра политическа партия разцепва голямото политическо пространство. Тя е малката пътечка, по която избира да стигне окото, за да забележи останалия цветови безпорядък. Възелът, както се казва, вече е затегнат. Може би затегнат до лилаво, което обяснява цвета на ризата, пльоснала се спокойно, като локва на площад върху звездния силует на актьора. Следва умилителна оранжева жилетка в цвят , в какъвто обикновено боядисват автомобили от нисък клас. Ако човек се отдръпне малко по-назад, може да добие чувството за неловък стенопис, който или току що е бил започнат или току- що заличен. Тъмносиньо сако обединява стореното, което пък може да е било гардероб към някоя хумористична роля на господина и той изобщо да не е отговорен за този избор. Маймарова изненадва с Пет стъпки преди крема Козметичната кралица Цветелина Маймарова изненада себе си и обществото с нова книга и нова визия. Като потвърждение на собствените си съвети в четивото Пет стъпки преди крема, бизнесдамата се появи в безупречен стил и отслабнала с повече от 12 килограма. Свежите резултати личат в тургура на кожата, в прическата и отличния подбор на облекло, в което всъщност Маймарова винаги е намирала точната хармония и пропорции. Черното, като един вечен цвят, е безкомпромисно точно и тук, като създава благоприятна среда да бъде изтъкнат и интериора в нейния кабинет, от където тръгват вдъхновяващите и продукти за разкрасяване. Като част от организационния Комитет на конкурса Бизнесдама на годината, Цветелина Маймарова е показвала най-доброто от себе си в модно отношение и е била ориентир за дамите с вкус. „Младост“ и „Дружба“ лъхат от Теофиков Когато внезапно ме връхлетя тази снимка, си казах- Георги Христов се е разхубавил, с нова прическа е, лъха младост и Дружба от него. Същите кройки, с които естрадния любимец изпълваше сцената, днес намират ново приложение при Денис Теофиков- безспорно красив, млад мъж. Както и при Христов, тук черно и бяло се преплитат в неделим кръговрат, преплитат се, още заплитат се, увисват и тежат както на бесилката с пълна сила. Но, стига мрачна поезия. Теофиков предлага още на нашето внимание една блузка, така асиметрична, че едното му краче изглежда по-голямо от другото. Обувките, с форма и цвят на полско фиатче, едва издържат тежестта на плат и дизайнерски хрумвания, които да предположа само, са произлезли от някое шивашко ателие в Редута. За да има мир и разбирателство, каня Денис да си попеем заедно, стига да се яви с правилното облекло. Микрофонът е от мен. Графолюбомир облечени като пастори без паство Тези, тримата си ги бива. И заедно и поотделно. Но тук говорим за мода и което ми се набива на очи са не бананите, почти в устата на Миро, а черния цвят, обединяващ талантите. В средата Графа, сякаш пастор, носи тъмна риза без вратовръзка, сако в неясен цвят, което под сценичните светлини може да изглежда от патладжан до дъното на прегорял тиган. От Любо се виждат само внушителен грамаж дрънкулки, заселили се в деколтето му. Сигурно всичките му приятели са се наговорили да му подарят сребро на рождения му ден. И като няма къде да ги сложи, ето ги на врата му. Миро носи сако което му е очевидно голямо. Отдолу е само по жилетка а гърдите са оставени за изложбена площ на други дрънкулки, не съвсем като на Любо. Абе хора, дори аз вече не нося бижута, вие защо го правите? И ей така, защото са ми симпатични тези тримата, ми хрумна да им измисля общо име. Може пък да си спретнат един дует, изпод моето вдъхновение. Я да видим – Миролюбограф? Графолюбомир? Люграми? Нека да е лято, както се е пее в онази песен!
Димо облечен, като недовършен стенопис… Браво, аплодисменти! Тук Смелостта е свила малко гнездо, истински офис на своя мащаб, само не зная с какво се е хранила, за да покаже като резултат „процесните” цветове. Любимият актьор Димо Алексиев е дал свобода на действията си, като със задълбочеността на прилежна шивачка е наплъстявал цвят до и цвят върху цвят. Да започна с резедавата вратовръзка, която като малка, но хитра политическа партия разцепва голямото политическо пространство. Тя е малката пътечка, по която избира да стигне окото, за да забележи останалия цветови безпорядък. Възелът, както се казва, вече е затегнат. Може би затегнат до лилаво, което обяснява цвета на ризата, пльоснала се спокойно, като локва на площад върху звездния силует на актьора. Следва умилителна оранжева жилетка в цвят , в какъвто обикновено боядисват автомобили от нисък клас. Ако човек се отдръпне малко по-назад, може да добие чувството за неловък стенопис, който или току що е бил започнат или току- що заличен. Тъмносиньо сако обединява стореното, което пък може да е било гардероб към някоя хумористична роля на господина и той изобщо да не е отговорен за този избор. Маймарова изненадва с Пет стъпки преди крема Козметичната кралица Цветелина Маймарова изненада себе си и обществото с нова книга и нова визия. Като потвърждение на собствените си съвети в четивото Пет стъпки преди крема, бизнесдамата се появи в безупречен стил и отслабнала с повече от 12 килограма. Свежите резултати личат в тургура на кожата, в прическата и отличния подбор на облекло, в което всъщност Маймарова винаги е намирала точната хармония и пропорции. Черното, като един вечен цвят, е безкомпромисно точно и тук, като създава благоприятна среда да бъде изтъкнат и интериора в нейния кабинет, от където тръгват вдъхновяващите и продукти за разкрасяване. Като част от организационния Комитет на конкурса Бизнесдама на годината, Цветелина Маймарова е показвала най-доброто от себе си в модно отношение и е била ориентир за дамите с вкус. „Младост“ и „Дружба“ лъхат от Теофиков Когато внезапно ме връхлетя тази снимка, си казах- Георги Христов се е разхубавил, с нова прическа е, лъха младост и Дружба от него. Същите кройки, с които естрадния любимец изпълваше сцената, днес намират ново приложение при Денис Теофиков- безспорно красив, млад мъж. Както и при Христов, тук черно и бяло се преплитат в неделим кръговрат, преплитат се, още заплитат се, увисват и тежат както на бесилката с пълна сила. Но, стига мрачна поезия. Теофиков предлага още на нашето внимание една блузка, така асиметрична, че едното му краче изглежда по-голямо от другото. Обувките, с форма и цвят на полско фиатче, едва издържат тежестта на плат и дизайнерски хрумвания, които да предположа само, са произлезли от някое шивашко ателие в Редута. За да има мир и разбирателство, каня Денис да си попеем заедно, стига да се яви с правилното облекло. Микрофонът е от мен. Графолюбомир облечени като пастори без паство Тези, тримата си ги бива. И заедно и поотделно. Но тук говорим за мода и което ми се набива на очи са не бананите, почти в устата на Миро, а черния цвят, обединяващ талантите. В средата Графа, сякаш пастор, носи тъмна риза без вратовръзка, сако в неясен цвят, което под сценичните светлини може да изглежда от патладжан до дъното на прегорял тиган. От Любо се виждат само внушителен грамаж дрънкулки, заселили се в деколтето му. Сигурно всичките му приятели са се наговорили да му подарят сребро на рождения му ден. И като няма къде да ги сложи, ето ги на врата му. Миро носи сако което му е очевидно голямо. Отдолу е само по жилетка а гърдите са оставени за изложбена площ на други дрънкулки, не съвсем като на Любо. Абе хора, дори аз вече не нося бижута, вие защо го правите? И ей така, защото са ми симпатични тези тримата, ми хрумна да им измисля общо име. Може пък да си спретнат един дует, изпод моето вдъхновение. Я да видим – Миролюбограф? Графолюбомир? Люграми? Нека да е лято, както се е пее в онази песен!
Коментирай